Бъдещето на България е изцяло в ръцете на българските жени, а не на българските мъже. Това трябва ясно да се каже и да се знае. Всъщност не само бъдещето, а и миналото и настоящето на една държава, особено на България, винаги е зависело от българските жените, а не от мъжете.
Българската майка юнашка, във всички времена, е изнасяла на плещите си българското семейството. Тя е раждала по пет-шест и повече деца, тя ги е отглеждала и се е грижела за тях, за мъжа си, за свекър и свекърва, за различни роднини в семейството и т.н. Българката е работила всякаква работа и е изкарвала прехраната, докато мъжът й е бил на война, на гурбет, бил е хайдут или разбойник в Балкана. Българката е подкрепяла мъжът си и не го е изоставяла във никаква ситуация, въпреки всичките трудности, разлъки и сиромашия. Българските жени винаги са знаели, че истинското щастие в живота не е друго, а в това да подкрепяш мъжът до теб, да му помагаш и ако щете да му служиш. Само така една жена намира истинското щастие в живота, а всичко друго са самозаблуди и празни приказки.
Днес жените масово се еманципират и отвсякъде пълнят главите си със всякакви глупости – независимост, лично щастие, неверие във възможностите на мъжкия пол и т.н. И още нещо. Колкото повече населението се превръща от селско в градско, толкова повече нараства тази тенденция. Днес с гордост обявяваме, че повече от половината световно население вече е градско, а по-малката част все още селско и в България също.
От известно време следя изявите на независимите, интелигентни, градски жени в социалните мрежи – Туитър (сега вече Екс), Фейсбук, Инстаграм и т.н. Появиха се такива смели и независими жени, отхвърлили мъжкото „робство” и не даващи и стотинка (а на английски е „не даващи и лайно”) за общественото мнение, които смели и независими жени имат хиляди последователи в мрежите. Ами и аз ги следя, единствено в рамките на социален експеримент, и от моите наблюдения мога да ви кажа, че толкова дребнавост и лошотия, каквато се излива от тези независими и еманципирани жени, рядко може да се види, на единица пространство. И това днес минава за "куул", т.е. за яко. Ама нека е така - нали се борим жените да са независими и свободни от зависимостта си спрямо мъжете.
И пак да повторя, че истинското щастие една жена, иска или не иска, може да намери само като верен помощник на мъжа си. Мъжът и жената заедно са като една порта, порта през която влизат нови животи на планетата Земя. Днес едната греда на портата си мисли, че е независима от другата. Резултатът всички го виждаме – демографска катастрофа, макар и все още надяваме се преодолима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар