Роз Мари де Мео пише писмо до митрополита

Уважаеми господин митрополит,

Пише Ви Роз Мари де Мео и ще започна с това, че аз съм българка, въпреки странното ми име. От много години вече аз се занимавам с баене, с наричане и други народни и те толкоз народни обичаи. Обичам да разказвам за Българските Яки Сили. Но най-любим и мил от всички ми е Коренът. От Коренът понякога страшно боли, трябва да знаете, затова някои хора избират да се откажат от него, за да не ги боли. На мен обаче той ми е любим... особено в комбинация с Българските Яки Сили!

От години водя един стар български обичаи, с който се почита Еньовден, но трябва да ви кажа, че ние почитаме и християнския празник. Аз лично водя служба в църквата, но през тъмната част на деня, за да нямам проблеми с Ганчо, селския свещеник. Той си води службата през деня, а ние се събираме през нощта. Какво нередно има в това? Простете, но не вярвам Бог да е определил работно време за общение с него. Още повече, че тези, които ни навестяват по време на служба - нашите приятели, от астралния свят - предпочитат малките часове на деня, т.е. нощта. Не знам защо е така...

Много ми харесва това, че църквата в нашето село отвътре е цялата бяла и няма икони. Иконите малко ме смущават да Ви призная, а смущават и нашите астрални приятели, за които Ви споменах по-горе. Затова Ви давам идея да замажете иконите в цялата енория с бяла боя и да станат църквите бели и светли отвътре. Така е много по-приятно, сам ще се уверите, когато го направите.

Нашите съселяни се възмущават също, че жена води службата, но кажете ми – Какъв е този Бог, който посочва жената като недостойна да води служба в храм? Този Бог е вече или твърде стар и немощен или сте отдавна оглушали за словата Му. Затова и в обредите, които имам честта да водя, хората никога не се делят по религиозна принадлежност. Напротив - почитаме всички имена на Бога – Тангра, Аллах, Шива, Исус Христос и т.н. Не мога да разбера защо нашите съселяни и селският свещеник Ганчо са толкова възмутени от всичко това?

Има една голяма книга, викат й Библия, сигурно сте чували за нея. Но там нещата са много объркани. Аз съм се захванала да ги оправя и без да се хваля, мисля че добре се справям. Даже съм измислила нов текст на молитвата дето и викат „Отче наш”. Аз обаче я нарекох „Татко мой” – ще Ви изпратя новия текст в приложение.

Понеже писмото ми стана твърде дълго и аз никак не съм сигурна, че ще го прочетете, ще завърша със следното: Италианската ми баба беше голяма християнка и казваше: „Запомни моето момиче – вещиците не винаги са грозни.”

Аз много харесах тази мъдра повеля и я окачих на църквата в нашето село. Но след последните събития отец Ганчо я свали и прибра, надали по своя инициатива...

Приключвам и ако до четиридесет и осем часа нямам отговор от Ваша страна, ще направя всичко по силите си да предизвикам публичен разговор относно позицията на Българската православна църква и всичко изложено в писмото.

Оставам с почит и надежда за достойно решение!

 

Роз Мари де Мео -

„Стопанката на Господ", след нощна служба ставаща в „Зарана”