Бързам да кажа че и тук хора живеят и тук условията за живот са създадени за човека, не за някой друг. В момента е дъждовният сезон, но нито е толкова дъждовно, както съм си го представял, нито е толкова задушно, даже бих казал е много приятно. Дъждът се изсипва за час- два, дори често за 20-30 минути. Времето е топло, но не толкова много, все пак в момента тук е по-хладната част от годината. Тоест да си го представим като лятото в Тракийското поле.
Икитос е на първо място крайречен град, т.е. спокойно може да се намира някъде по долното течение на река Дунав, например. Води се най-големият град, до който няма сухопътна връзка - стига се само по въздух и вода. Но и това е условно казано - има пътища към съседните градчета и селца, които почти без изключение са разположени покрай реките. А те тук са много, приливащи една в друга, в зигзаги и големи меандри. Но наистина градът няма сухопътна връзка с другите райони на страната, извън тази тропическа част.
Първоначално смятах да пристигна до тук по друг начин. Но в крайна сметка взех самолет от Кахамарка до Лима и от Лима до Икитос. Вътрешни полети, които мислех че стават с някакви 15-20 местни самолетчета, а самолетите се оказаха съвсем истински както и тези вътрешни летища. Те са около 180 местни, т.е. средно големи самолети.
Кацането в град Икитос беше едно посрещане по амазонски, което никога няма да забравя... Самолетът се насочи надолу към пистата, при което дъждът в малките кръгли прозорчета на самолета видимо се усили. Самолетът вече беше отворил колесниците за кацане и само на 100 метра височина, дори на 50, над самата писта се отказа да каца и отново рязко тръгна нагоре. Настана известно смущение, дори се чу реплика че се връщаме в Лима.
Поради силният дъжд самолетът се отказа да каца и остана да кръжи около 15-20 минути, докато понамалее дъжда. През това време основно се молехме за успешно кацане, поне аз, въпреки че виждах, че това не е някакво изключение за този район... И така посрещане по амазонски, с много виене и извивки, каквато е и река Амазонка.
Градът е около 100 и нещо хиляди човека, доста очукан, крайречен град, все пак топъл и сравнително спокоен. Гледката към реката беше по- скоро разочароваща, за този, който очаква нещо повече. Вече, кратката разходка по нея с лодка беше приятна. Тук попаднах и на правилните хора. Едни много симпатични двама братя, един от които е водач в джунглата.
Понеже тук интернет връзката е много бавна, а в първия хостел даже нямах въобще, съкращавам разказа засега. Снимки не мога да кача, даже и за тези с доста чакане става.
Така заминавам за джунглата за седмица. Стискайте палци. Очертава се нещо като връх в програмата ми в Перу. Ще се чуем чак след седмица, а който иска да чете за Амазонка да види разказите на Филип, който за няколко месеца сам пресече Амазония -
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%9B%D1%85%D0%B0%D0%BC%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD
Е, аз поне за седмица ще изпитам преживяването.
Нямам навика с палците, но изпращам добри и защитни мисли. И си отваряй очите на четири. Джунглата си е сериозно предизвикателство.
ОтговорИзтриване