От много години се подстригвам на едно и също място - големият фризьорски салон близо до Джумаята. Затова всяко подстригване на различно място ми прави впечатление, особено в чужбина.
При всеки по голям престой навън, ми се е налагало поне едно подстригване, а общо взето с нагласяне, с едно съм и минавал.
В началото на 2002 бях за два месеца при сестра ми в Германия. Имаше нещо като междусрочна ваканция за студентите и ние двамата с Фернандо и Велина отидохме до Париж, който се падаше на 5-6 часа път по магистралите от Хайделберг. Едно местно момиче ни разведе тогава по малко познати места на френската столица. Обиколка с местен човек беше много интересна, по настрана от туристите маршрути. Например на хълма Сакре кьор ни показа мястото на което е имало кладенец и са поили конете в каменни корита в не толкова далечното минало. Показа ни и един почти куриозен случай на лозе, в центъра на Париж, мисля че беше на същия хълм. Стопаните даже произвеждат вино от него, забележително не толкова с вкусовите си качества, въпреки че стопаните настояват на това, а именно с местодобиването си.
Бяхме отседнали в североизточна част на Париж, по евтината и с по-лоша слава. Именно тук се подстригах при едни араби. Тогава в България, ги нямаше чак толкова много, та правеха впечатление. Подстригването струваше 8 евро, което беше между другото по-евтино отколкото в Германия. Тогава другите се бяха притеснили понеже не им казах къде отивам, а именно да се подстригвам. Гордо казах на френски - "Pour la printemp" сиреч да ме подстрижат по-късно, като за пролетта, и арабите ме офъкаха. Но подстрижката беше прецизна.
Помня и подстригването в Индия, по време на престоя ми в края на 2008, началото на 2009 година. А и то как да го забравиш? В град Варанаси, край бреговете на Ганг, свещената река. Варанаси ужасен град, едвам изкарах в него два дена. Град с много тесни и дълги улички и проскубани кучета, с много "фабрики" за везан текстил, с "много стари" хиндуистки храмове... от 16-17 век, а това че тук горят мъртвите край брега на реката изобщо не го коментирам. Изобщо тук местните хора са толкова настъпателни и настойчиви к туристите, че дори градът с това е известен и го пише във всеки справочник и пътеводител.
Именно тук се постригах, защото беше дошло време, т.е. бях разполовил визитата на Индия. В един малък, но приличен като за местните условия салон, фризьорът извади една ножица и започна да трака с нея. Половин час ме подстригва с нея, трака- трака и изобщо не посегна към машинката. Поради икономия на ток ли, поради традиция е подстригването ли или поради нещо друго, но това ми е единственият път когато са ме подстригвали без машинка, само с и единствено с ножици. Мъжът ми направи и известен масаж на глава, след подстригването, а преди това ми клъцна малко и веждите с ножицата, т.е. местни особености. Макар че и в Пловдив по-старите бръснари разтриват понякога с пръсти слепоочията, макар и с няколко движения.
Да разкажа и за едно подстригване точно две години по- късно, в град Нортхамптън в щата Масачузетс, където е и Бостън. Този малък град е известен със сградата на първата опера в Щатите. Малък, но симпатичен град, в който бях точно за два дена на гости на Петър Далаков, с който се познавахме от школата в Плевен и който тогава беше специализирал и преподаваше в тамошния университет. За два дена свършихме толкова неща, включително и се пързаляхме с найлони по едни поляни край града, понеже беше началото на януари и имаше малко сняг. Забравих да кажа, че точно в този град се развива, по-точно започва, действието на романа "Любов" на Елиф Шафак.
Та, тук се подстригах при едно много симпатично момиче, с голям бюст. Казвам го в най- добрият смисъл, защото американките ката цяло са много плоски. Съжалявам че трябва да го кажа, но си е така, просто прави впечатление, а от филмите не се забелязва, понеже там огледалото е силно изкривено... огледалото на действителността. И наистина в Щатите ако имаш нормален бюст, може да направиш кариера, а ето това момиче си подстригваше. Тук поне ми беше по- лесно да обясня как искам да ме подстриже, не че има нещо толкова за обяснение...
Като се подстригах станах и казах - "Нов човек", което всъщност често казвам. Понеже винаги "свалям" 4-5 години като се подстрижа, ако не съм го правил повече от месец. На момичето направо пропуснах да и оставя "тип" по американски, т.е. бакшиш, защото просто не съм свикнал да оставям такъв във фризьорския салон, но в Америка "типс" се оставят на много места. Мисля че подстригването беше към 15 долара.
Ето че сега се подстригах и в Икитос, в Перу, край бреговете на Амазонка, при едни симпатични момчета, с индиански произход. Повечето тук са такива, понеже Икитос е средищен и главен град за перуанската част на Амазония. Тук пак обяснявах повече с жестове, отколкото с думи. Елементарни фрази от испанския продължават да ми бягат, от което се ядосвам, но за истинския ще ви разкажа друг път. Особеното тук беше, че момчето прекалено много си игра да ми оформя границата всичко между бретона, покрай ухото, отзад на врата, покрай другото ухо, до другия край на бретона, всяко косъмче, като че ли има толкова голямо значение, но вероятно за местните има. Намаза ме дори с някакъв гел по цялата тази ивица и ме оформи с бръснач. Сега ще вземе да ме хареса някоя индианка. Шегувам се, те местните тук са по- затворени и патриархални, не са отракани като тези в столицата Лима.
За джунглата ще ви разправям следващия път. Най- важното разбрахте че съм жив, здрав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар