Кахамарка и околностите

    Един добър навик от студентските години ми помага много при пътуване, а именно да пера гащите и чорапите си на чешмата, със сапун и със студена, с топла вода - с каквато има.

    Така, понеже в Северна Индия преди четиринадесет години (Леле, толкова ли минаха?) правих същото, и момчето, на което давах дрехите си за пране, в Бодхгая,  му направи впечатление и попита, къде са ми гащите? Казах му, че си ги пера сам.

    И след това не особено лирично отклонение продължавам по темата, за обиколката ми в Перу. 

    Ако град Хуараз може да оприличим донякъде на Смолян, разбира се условно, то град Кахамарка можеш да оприличим на Велико Търново. Отново в най-бегли линии... Тук има запазени доста стари сгради, испански стил, с едни много големи стрехи, които напомнят големите стрехи на старите къщи в България, в Македония, в Албания и изобщо на Балканите.

    И град Кахамарка е на 2700 м височина, с 300 метра по-малко от Хуараз, но има повече стръмнини. Тук е пленен последния император на инките, чието име не успях да запомня.

   Мога да запомня името само на първия инка Манко Капак, понеже звучи доста по български, още повече по македонски. Има и един от 14-те инки, който се казва Тупак Амару, като известният рапър Тупак (Амару) Шакур. Разбира се двамата са били именувани в обратен ред.

    Но да си призная, към инките имам малко пренебрежително отношение. Само не ме издавайте на местните, поне засега, докато съм още тук... При положение, че сто и шест испански войни, и 62 конника са превзели почти цялата, така наречена империя на инките, за какво говорим... Е, друго е да имаш пушка срещу противник, който не познава огнестрелното оръжие и коне, които местните никога не са виждали, но все пак...

    Още на първия ден след пристигането, въпреки че не спах добре в хотела, който впоследствие и смених, се отправих към най-известно място тук - Кумбемайо. То се намира буквално високо над града. С рейсчето, с другите туристи, тръгнахме нагоре по едни черни пътища, които започваха веднага от последните къщи на града.

    Гидът, който ни развеждаше, Мануел, доста приличаше на Коцето Стефанов. Още в рейса започна да разправя на испански, колко важна е Кахамарка в регионалната, в националната, че дори и в световната история. Граница между две епохи - независимата империя на инките, една от най-големите в света и последвалото испанско владичество - колониалната епоха. Те и тук хората са малко объркани в представите си, как да приемат нашествието на испанците, понеже от една страна са наследници и на местните хора и на испанските завоеватели, както и на съответните две култури, а от друга страна има някакво прекъсване на традиционната хилядолетна култура, с идването на испанците.

   Та, някой неща ги помнят по-добре от нас, защото са били по-скоро във времето, но други са ги забравили. Моята цел тук е да намеря аналогии, т.е. връзки с неща, на които търсим все още обяснение в България. За по-древната история става въпрос.

    Обиколката ни на Кумбемайо, стартира от една голяма каменна ниша и непосредствено след това една класическа,  промушилка. Промушилки наричаме онези места, най-често сред различни скали и каменни феномени, през които човек понякога с мъка и с известен страх от това да не се заклещи, може да се промуши. Тези места са били използвани още от древните, за лекуване на хора, за пречистване, за смиряване пред Бог и срещу възгордяване. Тоест човек когато физически клекне, понаведе се, поогъне се, поизвие се, с гордостта му, която по принцип си расте естествено, се случва същото. 

Една от най-известните такава промушилки в България се намира до убежището на свети Иван Рилски. Но в България те са десетки, дори стотици. Има и около Пловдив и навсякъде. Мартин и Данчо могат да ви кажат повече по въпроса, ако ви интересува.

    И ето още нещо на снимката, добре познато от скални светилища в българските земи - издълбано кладенче, отгоре на скалата. Та, местният гид, колкото и много информация да каза, изобщо не знаеше, че през тези промушилки се минава за пречистване. Твърдо смяташе, че това е просто планински път през скалите, при положение, че на 20 метра скалата може спокойно да се заобиколи.

    А ето и българския знак Ъ на скалите, е с малко по голямо камшиче, от това както го пишем сега. Тук вече твърдо може да обявим Кумбемайо за дело на  прабългарите. Е, за момента това са само мои спекулации...

    

    Иначе мястото се оказа приказно красиво, с едни невероятни скални феномени. Между тези скали имаше и такива, които приличат на животни, на глави на хора, на предмети и т.н. Някои се виждаха с повече фантазия, но някои действително приличаха доста.

    Всъщност основната забележителност, заради която мястото се нарича Кумбемайо (тясна вода), е един канал изкопан в скалите, на доста продължително разстояние.

    Този канал е наистина феноменален, ако го разглеждаме като дело на праисторическите хора, живеели по тези земи. Т.е. науката допуска, че този канал е правен, дълбан е в скалата, дори по времето когато хората още не са имали метални оръдия, а е дълбан едва ли не с оръдия от обсидиан и подобни.

    Което е абсурдно, но и в нашата наука, а и навсякъде, има не малко абсурдни заключения... Но засега няма да отварям темата кой е правил тези канали, че ще станат много темите, по които говорим. То, не че има значение дали гидовете ще казват на туристите, че тези канали са правени от инките или от атлантите. Няма всъщност никакво значение, едно и също е какво ще казват. По- важни са други неща...

    Разходката сред това чудесно място приключи сравнително бързо. Специално тук ми се стори, че човек може да стои с часове и с дни.

    А пък и ми направиха една снимка, която се получи не съвсем реална... Следователно мястото влияе и на тези неща. 

https://photos.app.goo.gl/pwFNtJ9BqsgyeSbm8

    И набързо да кажа, че на следващия ден ходихме на едни други скали, в обратната посока на града, също много интересни, специално наречени зооморфни скали, защото още повече приличат на различни животни. Но вероятно няма да имам възможност да разкажа за тях, защото събитията тук са интензивни. Аз самият сам доста трудно си насмогвам на програмата... Така и не можах да пусна снимки от всички места, които посетих до този момент, както и съответните постинги. Но ако ми остане време ще го направя в друг момент.

    В заключение само да кажа, че в крайна сметка, след всички красоти, които видях тук, нямах търпение да напусна Кахамарка. И толкова голямо беше нетърпението ми, че я напуснах със самолет, а не с рейс. Ще се чуем от салвата (селвата), както наричат джунглата на Амазонка перуанците.