Храм на слънцето и на луната

     В западния край на град Трухийо се намира огромният комплекс Чан Чан. Той е принадлежал на културата наречена чиму. В източния край на града се намират други два забележителни обекта - храм на слънцето и храм на луната, принадлежали на по-ранната култура, наречена моче. Тази култура ср датира между първи и осми век от новата ера, т.е. сравнително ранна.

    Тук огромните размери отново удивляват. Храмът на слънцето е във формата на пресечена пирамида, строен отново от кирпичини тухли. Само един поглед показва, че са използвани милиони и милиони тухли. Качването върху рампата и разглеждането му е забранено от няколко години. Но наблизо има едно естествено скално възвишение, от където може да се разгледа.

    Изобщо цялото място е приказно, с огромни кирпичен Храм на Слънцето, с причудливото скално възвишение наблизо и с огромната пирамидална планина извисяваща се над Храм на Луната. Всъщност тази пирамидална структура не се води планина, а отново хълм, въпреки внушителните размери.

    Мястото не е било избрано случайно, тук то е като нереалистичен, фантастичен декор. Въпреки че след няколко прекарани часа тук, сюжетът започва да изглежда съвсем истински и реално.

    Започнах обиколката си от причудливия скален хълм, въпреки че тук се бяха събрали доста бездомни кучета, които успешно заобиколих. Гледката от върха на хълма, всъщност беше много типична за това, което видях до този момент в Перу. От едната страна пясъци и пустиня от другата страна плодородна и зелена равнина.

    Оттук храмът на слънцето въпреки, че беше само на стотина метра и се състоеше от десетки милиони тухли, изглеждаше малък. Което показва, че всяко човешко творение, колкото и да е голямо е незначително в сравнение с творенията на Бог.

    Отбравих се след това и към Храм на Луната, в подножието на пирамидалната структура. Тук първоначално не разбрах откъде е входа, та се наложи охраната на обекта да ме ориентира.

    Бях доста изморен от обиколката в Чан Чан от предишния ден и силното слънце, но за щастие през този ден слънцето не беше толкова силно и имаше облаци. Зарадвах се и на двамата туристи, които ме очакваха, поляк и руснак, за да стартираме обиколката с гид на английски език. Те също доста се зарадваха на човек от Източна Европа. Оказа се, че се работили четири месеца на товарен кораб и сега се прибират към къщи със самолет.

    Така трима източноевропейци тръгнахме да разглеждаме храма на луната. Гидът беше много любезен и изчерпателен в обясненията. А след повече от 20 години археологически разкопки, разчистване и реставрации храмът беше придобил много истински вид. Пред входа от към централната му част, човек можеше да почувства какво е било навремето.

    Също така тук се чувстваше тази тишина и величие характерна за всеки един храм. Многобройни фигури и изображения, някои от които ясни за публиката и за специалистите, а други си оставаха неясни и за едните и за другите. Така например въпросът за едно от изображенията дали е на паяк или на рак си остава спорно и досега, както подчерта и гидът, а и не само това.

    Изобщо оказа се, че дори местните специалисти и археолози се затрудняват в интерпретацията на понякога доста странните фигури и изображения. На няколко пъти момчето, което ни развеждаше говори за божеството, господар на планината и изобщо създател, в чийто портрет могат да се видят вплетени множество стихии и земни зверове.

    Тук имаше и един много интересен момент, когато стана въпрос за едно голямо жертвоприношение, от над 40 човека, скелетите на които бяха намерени в едно от вътрешните помещения на комплекса. Годината на това жертвоприношение е определена на 680, когато в продължение на месец са валяли непрестанни дъждове и положението е било бедствено. Принесени са жертви за да се умилостивят боговете. Това е във връзка с явлението Ел Ниньо, което е периодично на на неравни цикли. Годината 680 съвпада с тази на създаване на българската държава 680/681 година. Интересно е дали тези климатичните аномалии в този край на света са дали отражение и другия край, където е нашата държава. В много случаи е доказано, че това затопляне на Тихия океан и преместване на морски и на въздушни течения, влияе на времето по цял свят не само на западното латиноамериканско крайбрежие.

    Аз след този момент с 680 година, не можах да се концентрирам много върху останалите обяснения на гида, за останалата част от храма. Мислех си затова интересно съвпадение, което изскочи най-неочаквано. Но така или иначе културата моче скоро след това запада и е сменена от следващата култура чиму. Тази ранна култура моче има много големи постижения и в металургията и в производството на керамика, много запазени богати погребения, владетелят на Сипан, едно друго много богато погребение на жена, татуирана цялата и т.н. Интересни находки има в цялата територия, която е обхващала.

    След обиколката се разделихме с поляка и руснака, а аз даже забравих да попитам дали има музей към обекта, който може да се разгледа, но така или иначе бях толкова изтощен, че не ми се разглеждаше. А и достатъчно музей видях, артефактите в тях се повтарят.

https://photos.app.goo.gl/zV1mGMBGUY2HMQRV6