11 октомври 2022 г.

България и Русия са скачени съдове

 

Цялата помия, насочена срещу руския народ, срещу държавата Русия или лично срещу нейния президент, не отчита един прост факт – България и Русия са скачени съдове, през цялото последно хилядолетие и още преди това. Няма как да прекъснеш тази връзка, като я отричаш, защото дори и най-простия и облъчен от пропагандата човек го вижда или осъзнава по един или друг начин.

Ще започна прегледът отзад напред, т.е. с по-близките до нас времена на социалистическа България. Имаше ли голям завод, голям язовир, голям мост, големи проекти по инфраструктурата, които да не са осъществени с помощта на съветски инженери, които да не са осъществени със съответната техника от Русия и останалите републики в СССР и т.н.? Имаше ли неограничен обмен на суровини и в двете посоки, не изпращаха ли руснаците евтини стоки и не изкупуваха ли всичко, което им предлагахме, без особен оглед на качеството? Имаше ли обмяна на учени, на квалифицирани кадри, на огромен обем от научна литература във всяка една област? Когато българските учебници и справочници по физика, математика, история, дори литература се изчерпваха, следваха съветските, руските, защото това беше голямата банка с информация, от която черпеха всички специалисти в България. Но да приемем, че времето на социализма е било една затворена система, един изкривен пазар… Затова да се върнем по-назад.

Къде са учили повечето наши духовници, книжовници, учени преди и след Освобождението на България през 1878 година? Да кажем, че една част е учила в Цариград и други градове от Османската империя, да кажем че друга част е учила в немските градове на Австро-Унгария и по на запад понякога. Но най-голямата част е учила в Русия, в по-близки до нас градове като Одеса и в Киев действително, но които тогава са част от Руската империя. С помощта на българското общество, на духовници, народ, чорбаджии млади българи са изпращани постоянно към руските земи за да се образоват. По това време, през деветнадесетия век не е имало откъде да се вземат достатъчно знания на нашата територия и българите са ги търсили навън, но най-често сред братските славянски народи и най-вече в земите на Русия. Също така, големите български предприемачи и търговци в Цариград, най-голямото българско търговско и културно средище по онова време, също са извършвали търговия основно с земите на Руския.

Но ако е имало време, през което сме взимали от Русия, имало е и време през което сме давали. Известни са примерите с духовници и книжовници като Григорий Цамблак, българин, който става киевски митрополит в началото на петнадесети век. Известно е колко много богослужебна литература и сборници със закони са пренесени от България в Русия във времето след покръстването на руския народ, в края на десети век. Така са запазени и много произведения на преславската и търновската книжовна школа, които намираме като преписи в Русия, като например Светославовия сборник, които е всъщност сборник от времето на цар Симеон.  Впрочем в първите, най-стари руски летописи от 11-12 век се казва, че самите славяни, са дошли на територията на тогавашна Русия от земите край Дунав, т.е. запазен е спомен за етническите и културни връзки между тези народи.

През всичките векове от Средновековието до днес е имало непрекъснат културен, търговски и духовен обмен между Българското царство и Киевска Рус, между България и Русия. Разбира се трябва да отбележим и това, че днешните украински и руски земи, че днешния украински и руски народ са също толкова тясно и неотменно свързани. Трябва да разберем, че някой много изкуствено внася разкол между братски държави, между братски народи, като българи и руснаци, като руснаци и украинци, народи дълбоко свързани с произход, език, култура, търговски отношения и религия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар