23 септември 2022 г.

Защо не вярвам във вандалския речник на Мавро Орбини?

 Съчинението на Мавро Орбини „Царството на славяните”, излязло през 1601 година, е широко известно не само в България, но и в целия славянски свят. Тази книга оказва голямо влияние върху множество славянски духовници, историци, политици. Книгата „Царството на славяните” е и основното съчинение, което използва Паисий Хилендарски при написване на „История славяноболгарска”, като използва руския превод на съчинението от 1722 година.

    От десетина години вече тази книга е достъпна в цялостния й превод и на български език. Но и преди това цялостно издание, в научното и паранаучното пространство циркулираше т.нар. вандалски речник, поместен от Мавро Орбини в неговото съчинение. Този речник наистина е любопитен и съдържа около 180-200 думи на вандалски език, с дадени техни съответствия на славянски и италиански. Идеята е да се покаже връзката на вандалските думи със славянските откъдето се прави извод за това, че вандалите също са славянско племе. Така връзка при посочените думи наистина съществува.

    Вандалите са едно от известните германски племена или по-точно племенни съюзи. Едно от най-интересните неща е, че те основават царство в Северна Африка със столица Картаген, съществувало около сто години през 5-6 век. Техни царе през това време са Гейзерик, Хунерик, Гунтамунд, Тразамунд, Хилдерик и Гелимер. В началото на 5 век, под предводителството на Гундерик, вандалите нахлуват в земите на Галия и Испания, като преминават с опустошение през римските земи. По това време името вандали се превръща в нарицателно, като се използва в този смисъл и до днес, като думата „вандал” не се нуждае от обяснение. Впрочем подобно нещо се случва и с названието на племенния съюз „хуни”, от същия този период, която дума и до днес се използва за беснеещи и вилнеещи хора. Но тук темата е друга.

    Цитираните от Мавро Орбини около 180 думи на вандалски, макар и да имат достатъчно и впечатляващо съвпадение със съответните славянски думи, всъщност далеч не са достатъчни за да се докаже връзката между двата езика. Без съмнение това са славянски думи, навлезли в езика на вандалите, думи като беда, бода, бой, дар, дол, дом, дял, гладък, гнездо, гръм, гора, круша и т.н., дадени по азбучен ред. Само че в речника на Мавро Орбини са изброени от 5 до 25 общи думи от всяка една буква от азбуката, а знаем колко са думите започващи с дадена буква… многобройни са, най-общо казано. Така че, в добрия случай това си остава едно интересно сведение, а в лошия може да го определим като спекулация, но предвид времената в които се е работило, ще се въздържим от подобна оценка. 

    Подобни примери могат да се дадат много, но аз ще се спа на връзката между български и румънски, която ми се струва подходяща като пример. И днес в румънския език, който се води език от латинската група, на (индо)европейското семейство и българския език, от славянската група на същото това семейство могат да бъдат записани стотици общи думи. Повечето от тези думи без съмнение навлизат от старобългарски (славянски) в румънския език. Това са думи, съществителни, прилагателни и глаголи, които румънците и до днес използват. Думи като чета, грижа, извор, пещера, друм, драго, слабо, трябва, събота, свети и т.н. Известно е че в недалечното минало славянските думи в румънския са били далеч повече, но са били поизчистени от техните книжовници за сметка на латинските думи. Но идеята тук е, че въпреки множеството познати думи в румънския, езикът си остава неразбираем и чужд. Не може да кажем че това е един славянски език, ако и лесно да извадим в него общи 180-200 славянски думи.

    Нещо повече дори и в днешния немски (германски) език има няколко десетки думи, за които може да кажем, че са със славянски произход. Но това не прави германския език славянски. Така че поместеният в книгата на Мавро Орбини славянски речник е една интересна информация, от която могат да се направят някои изводи, но не и да се търси славянския произход на едно от класическите немски племена – вандалите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар