Колизей

Живяла някога във Тракия просторна

В града Евмолпия, на хълма Колизей

Красива жрица на Бендида - Плодородна,

В свещената земя на Лин, Музей и на Орфей.

Красавица във бяло пременена,

Тя чакала да дойде пролетта

И както повелява обичая древен

Изкарвала на паша мъничка свиня.

Свинята се принасяла във жертва

На майката Бендида в дървения храм,

Служители разпръсквали кръвта свещена,

Горяли факли във нощта със плам.

Живеела самотно жрицата красива,

Не можела със никой да дружи,

Очаквало обесване с глава надолу

Младежът онзи, който дръзнел да я приближи.

Във 21 век на хълма същи,

Живяла, но от другата страна,

Девойка също толкова приказно красива,

Със черна, после с къса червеникава коса.

Отминали отдавна дните на Бендида,

Дошъл Христос и ерата на любовта,

Но да приближи девойката не смеел никой,

 не смеел даже да й подари цветя.

Нашепвали преданията древни,

Напомняли и сенките от древността,

Проклятия, традиции, предания свещени,

Блуждаещи и днес по нашата земя.

Един съвременен тракийски войн,

Едничък дръзнал да направи това,

Да отвлече девойката красива,

Далече от нерадостната й съдба.

Девойката съвременна зовяли Веселина,

Борецът храбър се зовял Андрей,

И те до днес, пак там живеят,

В свещените земи на Лин, Музей и на Орфей.

14.02.2014 г.