България и Македония през вековете

Сложността в българо-македонските отношения се заключава от тези две посоки. От една страна имаме един народ и то от най-дълбока древност. Най-дълбока древност тук означава времето от няколко хиляди години преди новата ера. Това тепърва ще бъде признавано и от различни учени и от официалната история, но ние които вече сме достигнали до този извод сме длъжни да го кажем и затвърдим. От друга страна македонските и тракийските (български) земи винаги запазват известна независимост и самостоятелност през вековете. Изглежда територията на Балканите е такава, че тук не може твърдо да съществува една държава българо-македонска или македоно-българска (т.е. Сан-стефанска България), но не може и да говорим за нещо твърде самостоятелно като две съвсем отделни държави – македонска и българска. Това трябва да го приемем и да се опитаме да намерим правилното решение в тази ситуация. Стъпки в тази посока вече са направени, като например идеята за общо празнуване на значимите празници общи за двете държави и други неща в този смисъл. Въпреки че ще раздразня съотечествените българи, бих казал че липсата на българско малцинство, което липсва в конституцията на Македония от 1991 година, е също една такава стъпка. Формално с тази стъпка македонците приемат и показват, че българин и македонец е едно и също. Затова е по-добре да проявим разум и да помислим не е ли по-добре да се запази това статукво, отколкото да търсим български малцинство (?) в Македония. Така ще навредим и на себе си и на македонците. Понеже освен албанци, турци, сърби, власи, цинцари, цигани, евреи, помохамеданчени македонци и т.н. ще прибавим и българско малцинство в Македония, което е ненужно и нелепо. Това е мое лично мнение, уточнявам. 

Тракийският и македонският език е бил винаги чат от една и съща реч. Ще рече каквото е днес, такова е било и в древността. Този факт също тепърва ще стигне до главата на повечето учени историци, езиковеди, археолози и т.н., а само някои засега са го проумели. Но езикът е отделна тема, а сега за историческите факти от вековете преди новата ера. 

 По време на Персийската война (V в.пр.н.е.) и век по-късно по време на Пелопонеската война (IV в.пр.н.е.) виждаме нещо много любопитно. Границите между Одриското и Македонското царство са били точно такива, каквито са и днес между България и Северна Македония, също и Гърция, с уточнение Егейска Гърция, която винаги е била трако-македоно-гръцка. 

Тук ще дам едни дълги цитати от История на Пелопонеската война на големият античен историк, дипломат, воин Тукидит (455- ок. 397 пр.н.е.), сам той от трако-гръцки произход. 

 В началото на войната атиняните привлекли като съюзници едновременно и Ситалк, владетелят на Одриското царство и Пердика, владетеля на Македонското царство. Ситалк, син на Терес, атиняните привлекли като съюзник, като дали на синът му Садок атинско гражданско право. Атиняните се помирили и с Пердика. „Така и Ситалк, син на Терес, цар на траките, и Пердика, син на Александър, цар на македоните, станали съюзници на атиняните.” (Тукидит, II, 29). 

Следва обаче известният поход на Ситалк срещу македоните и Пердика и против халкидците (Халкидическия полуостров). Ето известното описание на Одриското царство от Тукидит: „ Одриското царство се простирало покрай морето от град Абдера към Евксинския Понт (Черно море) до устието на река Истър (Дунав)… По суша обаче, най-правият път от Абдера (на устието на река Места) до Истър (Дунав) добър пешеходец извървява за единадесет дни… В страната разстоянието от Византион (Цариград) до лееите (племена в Трънско и Пернишко) и Стримон (Струма) се взема от добър пешеходец за тринадесет дни (Тукидит, II, 97).” Без да навлизаме в подробности, виждаме очертани границите на българската държава през вековете – от излаза на Беломорието до река Дунав и Северна Добруджа и от Цариград до Нишко и Пиротско на запад. Тези земи хиляда години по-късно са наречени България и както виждаме са едни и същи от поне петстотин години преди новата ера. 

Ето и подробности за похода на Ситалк, които ни съобщава Тукидит: „И тъй Ситалк, цар на толкова голяма страна, приготвял войската си. Когато всичко било готово, тръгнал против Македония, минал най-напред през собствените си владения, после през Керкине, необитаема планина между синтите и пеоните… След като я преминали, стигнали в пеонския град Добер.” 

Пеоните обхващали по-голямата част от земите на днешна Северна Македония. Самото име пеони се извежда или от глагола „пея” - пеони или от глагола „пия” – пеони. В известен смисъл това, което наричаме траки, за земите на днешна България, се нарича пеони, за земите на днешна Северна Македония. Много интересно е името на град Добер, който трудно би могъл да бъде друг освен днешния град Дойран, от западната страна на днешното Дойранско езеро. Името на самия град Дойран, може би от по-старо Добран, записан от Тукидит като Добер, е на практика едно и също. Този град днес е граничен между Северна Гърция и Македония, а в известен смисъл и България. Такъв очевидно е бил той и в древността между Одриското и Македонското царство. Точно оттук войските на Севт се спуснали към Долна Македония, както я нарича Тукидит. Долна и Горна (Вардарска) Македония са две понятия които също се затвърждават в дълбока древност. Горна или Вътрешна Македония почти изцяло съвпада с днешна Северна Македония. Така наречената днес Егейска Македония е наричана Долна или Приморска Македония. 

С огромната си войска от сто и петдесет хиляди човека, според Тукидит, Ситалк престоява около месец в земите край Халкидическия полуостров. Той обаче започнал преговори с Пердика относно това, за което воювал. 

 „Като не можал да постигне нищо от онова, за което нахлул тук, и войската му нямала достатъчно храна и страдала от зимата, бил придуман от Севт, син на Спарадок, който му бил братов син и най-силният човек след самия него, да се завърне по-бързо. Севт бил спечелил тайно от Пердика, който му обещал сестра си и отгоре на това пари. Ситалк последвал съвета ми и бързо се върнал у дома си с войската си: той останал (в Македония) всичко тридесет дни, от които осем прекарал в Халкидика. Пердика по-късно дал сестра си Стратоника на Севт, както му бил обещал. Така завършил походът на Ситалк (Тикидит II, 101).” 

 Заключението на Тукидит не е съвсем вярно. Ситалк е постигнал поне нещо с този поход и това е трайното присъединяване на земите по средното течение на Струма към Одриското царство. Това е т.нар. днес Пиринска Македония. Още нещо важно – тук се намирало прочутото светилище-прорицалище на бог Дионис. По тази тема, също учените още спорят, за точното местоположение. Това вече е въпрос на съвсем малко време докато бъде доказан, понеже там, в Хераклея Синтика, се провеждат регулярни разкопки, а прорицалището се е намирало на самия връх, над града, на възвишението Кожух планина. Именно след този поход на Ситалк срещу Пердика, върху монетите на одрисите се появява като символ двойната брадва – символ на бог Дионис. Това е доказателство, че при похода на Ситалк тези земи вече са трайно присъединени към траките-одриси и прорицалището е под тяхна власт. 

Виждаме че историята на Балканите, а и не само, периодично се повтаря, а границите между Одриското и Македонското царство в IV век преди новата ера са били на практика идентични с днешните граници между България и Република Северна Македония. Някой неща просто трябва да приемем.