Тракийските глоси – старобългарски думи записани с гръцки букви

    В съчиненията от древността, написани основно на старогръцки и латински език, се срещат понякога и думи от езика на траките, от диалектите на многобройните тракийски племена, обитавали огромната част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са от най-различно естество и са записани по най-различен повод. В науката са известни под наименованието тракийски глоси. Техният брой се определя на няколко десетки думи, като трябва да отбележим, че тук не включваме глосите определени като македонски, фригийски, дакийски, при все че много автори считат тези езици за сходни.
    Изследванията върху тракийския език, обикновено започват с преглед именно на тези т.нар. глоси. Например академик Иван Дуриданов в неговото изследване ”Езикът на траките” 1976 г. отбелязва, че глосите са най-надеждният материал за изследване на тракийския език, като след това изброява и анализира 23 глоси. Професор Владимир Георгиев в „Траките и техният език”, 1977 г. изброява 38 глоси и някои допълнителни нетракийски думи.
    По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – мишка; аса– растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – друг вид бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – вид китара; брютос или брютон – вид ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – вид горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – вид шушулков плод; колаброс – песен която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тънък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ звук и дим, когато се полива с вода; тореле – траурна песен.
    На пръв поглед думите изглеждат доста необичайни и непознати. Това вероятно е причината нашите и чужди изследователи да включват тракийския език към числото на индо-европейските езици, но да не са сигурни по отношение на неговото точно място в индо-европейското езиково семейство. Обикновено не се отчита добре и фактът, че това са собствено тракийски думи, но записани от чужди автори, и то с ограничения набор от гръцки букви, или по-рядко и с латински.
    Някои от тракийските глоси са дискутирани вече нашироко в последните години, като думата ктистас – чисти – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката между тази глоса и старобългарското чистъ, дава още в средата на 19 век Александър Чертков в книгата си "Тракийските племена на север от Дунав" 1851. Близо 130 години по-късно Владимир Георгиев дава същото значение на думата, но бърза да се „застрахова”, че тази етимология не може да се счита за сигурна. Многократно дискутирана е и глосата колабризмос, като връзката със славянското коло - колело, кръг и прабългарската жреческа титла колобър е посочена от редица изследователи. Все пак изглежда тези примери не са достатъчни, като доказателство, за връзката на тракийския език със старобългарския и съвременния български език. При търсене на етимологията на тракийските глоси, от нашите и чужди изследователи, очевидните старобългарските и старославянските съответствия на тракийските глоси са скрити срамежливо на по-задно място, след старонемски, староисландски, старопруски, литовски, латвийски, албански и други аналози, при положение че именно те най-точно и ясно обясняват значението на тракийските думи.
    Или дори нещо повече. Така например и Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават факта, че тракийската глоса бриза – брица, се среща и използва и до днес в нашия език. Така се назовава и днес вид пшеница в някои области на България. Това е отбелязано още в началото на 40-те години на 20 век, в етимологичния речник на Стефан Младенов „Етимологически и правописенъ речник на българския книжовенъ езикъ” 1941 г. За съжаление в този и още други случаи, те предпочитат да отрекат очевидната връзка и да носят „от девет кладенеца вода”, но не и да цитират най-точното съответствие. Такъв е случаят и с глосата гагюла – вид патица, отбелязана от Владимир Георгиев като нетракийска, при очевидното сходство с руското „гоголь” – патица звънарка. Тук, за повече информация по въпроса, проф. Георгиев пренасочва читателите към изследването на академик Димитър Дечев, от 1957 г., което е на немски език… Подминати без коментар са и глоси като зомброс – зубър, посочени още в края на 19 век, от Вилхелм Томашек, като тракийски. Тази дума очевидно е аналогична на раннославянската дума „зомбру”. Същото важи и за глосата канабис – коноп, посочена от Вилхелм Томашек, като сегашното име на това растение очевидно е било същото и при древните траки. Конопът е една от най-старите растителни култури в света. Отглеждан е заради здравите си влакна, които са използвани за направата на дрехи и въжета. От „коноп” произлиза и думата „канап”.
    Още тракийски глоси посочени от Томашек като пинон – ечемично пиво, бира (от корен *poi- пия) и сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята (от и.е. *grəno- „зърно”), са широко разпространения в почти всички индо-европейски езици.
    Преди около пет години, в интернет публикация, отбелязах за вероятната връзка между две популярни тракийски глоси, зелас и зейра, и връзката им със съвременните българския думи риза и лозе. Вероятно и в двата случая зейра (вид горна дреха) – т.е. старобългарската дума риза и зелас (вино) – т.е. лозе (неточно описано като вино), на старобългарски лоза, имаме предаване на тракийските думи чрез метатеза – разместване на звуковете в дадена дума, за по-лесен изговор.
    Преди година дадох и обяснение на глосата спинос или маритан, наречена още и тракиас. Най-вероятно тук става въпрос за силитрата, добивана в земите на древна Тракия, както в древността, така и по-късно, през Средновековието.
    Глоси като аса – подбел (староб. остръ), скарке – сребърни монети (староб. скръгати - скърцам), брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос – див бик, са добре разяснени от нашите езиковеди, както и връзката им със славянските езици. Същевременно, глосата бонасос – див бик, който се „защитавал” чрез изпражненията си, според описанието на Аристотел, т.е. нещо като „вонещник”, наскоро беше сполучливо обяснена в интернет пространството. Връзка между думата аргилос – мишка, и използваната и до днес в Македония дума „глухче" – мишка, а също и в България „глухар” (табуистично име използвано за мишките), е също много вероятна. Ако това е така, тук отново имаме метатеза, при записване на името аргилос - глухар, както при посочените по-горе две глоси, зейра – риза и зелас - лозе.
    Забележителен пример с една тракийска или македонска глоса – драмиш – вид хляб, дава в своята книга „Размишления върху произхода на българите” 1926 г. възрожденецът Данаил Юруков (Тук грешката е моя. За тази глоса е писал друг автор, а не Данаил Юруков, който също пише интересно неща за македонския език, но не и за глосата драмиш). Той посочва връзката с хляба, наричан и по негово време в Македония „дран мъж”, за разлика от другия вид хляб, наричан „бял мъж”. 

    Връзка между тракийските и македонските глоси и днешния български език дава и Никола Йонков-Владикин в книгата си „Зачатките на българската история”, 1901 г.
    Всички тези примери обаче, все още не са събрани от изследователите на едно място. Не е направен разбор, кои глоса е възможно да са правилно обяснени от така наречените непрофесионални изследователи.

    Убеден съм, че с времето, и работата на добронамерените ентусиасти и професионалните учени, ще бъдат изяснени и последните „загадки” около така наречените тракийски глоси. А тези глоси не представляват нищо друго, освен древни старобългарски думи, наричани преди Христа тракийски, предадени от чуждоезични автори, със старогръцки или латински букви. Разбира се като по-древен език и по-близък назад във времето до това, което наричаме индо-европейски език, тракийският език е притежавал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и днес не се срещат в съвременния български език. Обаче значителната и забележителна близост между т.нар. тракийски език, с неговите локални говори, и това което днес наричаме славянски езици, и в частност българския, език е несъмнена. Това се установява и при по-внимателно и безпристрастно изследване на така наречените тракийски глоси.

https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg