Описание на град Варна от края на 19ти век, из романа "Казаларската царица" на Иван Вазов

"Бранков успя в два деня да изгледа всички забележителни места на главния наш черноморски град.
Той го обиколи надлъж и нашир; видя стария град при пристанището, който със своите стръмни тесни улици, гръцко тържище и гръцки и турски език, рибни вони и лимони, беше сякаш един кът от Цариградската Галата, само с по-малко чалми и фесове; гледа работите по строящето се пристанище и от огромните зидове на вълнолома, вдадени навътре в морето, приима по лицето си пръските от разбиващите се с шум в каменната стена пенливи морски талази...
Той шъта в самотната градска градина, в новите квартали на Варна под сенчестите клони на акациите; изброди всичките зелени алеи на разкошната приморска градина с великолепния й вид въз Черно море, в чийто син шир по цели часове погледът му оставаше впит."

" - А, ето там запяха - извика Милка. От лодката с надуто платно пристигаха звукове. То беше гръцка паликарска песен, пяна от гръцките рибари там. Милка и Бранков се ослушаха. До слуха им стигна дружния гръмлив напев:

Варка те-тело н'нарматосо
Триа, риа ро
Триа, риа ро.
Ме серанда дйо комбиа...

Лодката и песента останаха зад тях. Милка продължаваше да се вслушва в звуковете, на които смисълта не разбираха и двамата. Песента полека-лека изгасна във въздуха."