След като не успяха да унищожат света през 2000та година, любителите на силни усещания намериха нова дата за своите апокалиптични прогнози - годината 2012. В края на 2012 година свършвал календарът на маите, последният цикъл от тяхното летоброене, а какво друго може да означава това, освен че идва Краят. Намерени бяха потвърждения и в други пророчества – предсказания на северноамерикански индианци, китайски хроники, прогнози на гадатели и световно признати учени и т.н. в този ред.
Мненията около въпросната дата се разделиха на няколко групи.
Фаталистите приеха датата като времена за сигурен апокалипсис.
Други подходиха по-оптимистично към предсказанията и видяха в тях смяна на епохите към по-добро - едно ново и по-светло начало в живота на хората.
Трети отбелязаха че фаталната 2012 вероятно вече е започнала, като сочеха екологичната катастрофа, свързана с разлива на петрол в Мексиканския залив от 2010, земетресението в Япония от началото на 2011, многобройните природни и всякакви други бедствия, случващи се в различни точки на планетата.
Четвърти измислиха вица за това какво ще дойде след 2012 година? Отговор – 2013.
При всяко положение годината 2012 се очерта като историческа, още преди да е настъпила.
Като се абстрахираме от крайните прогнози, можем ли да предвидим дали годината 2012 действително би могла да заеме по особено място в календара? Да, би могла, но не в някакъв апокалиптичен или екстраординарен смисъл. Би могла да бъде историческа като широкопризнатите за повратни години в човешката история 1989 година – падането на Берлинската стена и края на комунистическия режим в Източна Европа, 1945 година – края на Втората световна война и други подобни, останали като бележити дати в европейската и световната история. В този смисъл може би е възможно 2012 да е по особена по някакъв начин, но може и да не е. Въпрос на шанс – за човечеството и за годината 2012.
28 декември 2011 г.
24 декември 2011 г.
Коледа в Нешвил
Точно преди една година, по време на обиколката ми в САЩ, без да съм планувал предварително, стигнах в столицата на щата Тенеси - Нешвил. Там посрещнах Коледа и точно това се оказа най-подходящото място да бъда на този ден. Благодарение на любезните домакини от Сити Мюзик Хостел и на приятната компания от пътуващи и местни, която се беше събрала за празника, наистина почуствах духа на Коледа. Мисля че разбрах истинското значение на израза Merry Little Christmas.
Не пропуснахме да посетим и кънтри-клубовите, които разнасят славата на Нешвил на музикална столица.
Здраве и успехи за всички и добро настроение за Бъдни вечер и Коледа!
Не пропуснахме да посетим и кънтри-клубовите, които разнасят славата на Нешвил на музикална столица.
Здраве и успехи за всички и добро настроение за Бъдни вечер и Коледа!
21 декември 2011 г.
Европейска столица на културата - накратко за историята и програмата
Идеята за създаване на Европейска столица на културата, се заражда през 1983 година. Двигател на тази инициатива става легендарната Мелина Меркури. През 1985 година първата столица на културата е град Атина.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.
16 декември 2011 г.
Диверсификация на културата
Модерната напоследък дума диверсификация се използва най-често в областта на финансовото дело. Тя означава – „разностранно развитие”, „намаляване на риска чрез разпределяне на капитала” „разширяване на географското развитие” и т.н. В известен смисъл може да означава и „децентрализация”.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.
Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.
Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.
11 декември 2011 г.
Особености на тракийската и европейската култура
Писането на филипики и пасквили не е любимото ми занимание, но тези дни се наложи да напиша нещо подобно. Изпратих го до няколко регионални издания. Публикуваха текста в пловдив-онлайн, за което им благодаря -
http://www.plovdiv-online.com/koi-kakvo-kaza/osobenosti-na-evropeiskata-kultura.html
Става въпрос за проведения в средата на ноември конкурс на фондация "Пловдив - европейска столица на културата 2019"
..................................................................................
През 2019 година един български и един италиански град ще бъдат домакин на събитието „Европейска столица на културата”. Това събитие е едно от най-престижните сред културните събития в Европа. То представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Кои ще бъдат българският и италианският град носители на престижното название, ще стане известно след около две години.
Във връзка с кандидатстването на град Пловдив за титлата „Европейска столица на културата”, през лятото беше основата фондация „ Пловдив – европейска столица на културата 2019”, с председател и седем членен управителен съвет. През средата на ноември беше проведен конкурс за изпълнителен директор на фондацията и двама експерти. Новият екип е вече сформиран и напълно готов да започне дейност по тази програма.
Причината да напиша следните редове всъщност са изказванията на представители на управителния съвет, тиражирани в някои от електронните медии, които засягат пряко участниците в конкурса за директор и експерти, в това число и самият мен.
Общо 24 човека – филолози, журналисти, историци, социолози, хора на изкуството и т.н., всички владеещи отлично английски език, се явиха по обявата на конкурса, публикувана в сайта на община Пловдив. След предварителния подбор, изпит и събеседване с кандидатите, представители на фондацията обаче заявиха – „Изборът не беше голям. Очаквахме доста по-голям интерес към работата, както и хора с богат международен опит в културните проекти.”
Пловдив е уникален град по отношение на история, географско положение, култура, но искам да попитам членовете не управителния съвет – дават ли си сметка за реалното състояние на икономическото, социалното и културното развитие на Пловдив през последните години? Дават ли си сметка за това, което се случва в нашия град през последните две десетилетия? Дават ли си сметка за това какъв тип култура се налага в нашия град, как протича обмяната на творчески идеи (изобщо не протича), за ежегодното „обезкървяване” (и това съвсем не е пресилена дума) на град Пловдив, с трайното установяване на хиляди талантливи и образовани пловдивчани в столицата София или в страните от Западна Европа и на различни места по света.
Членовете на управителния съвет изразиха съмнения и в качествата на двамата кандидати, достигнали финалния кръг на конкурса, но заявиха че няма време за провеждане на втори такъв. Категорично не съм съгласен с разглеждането на въпроса по този начин и с подобно „измиване на ръцете” от страна на журито. Това е също така още една косвена обида към всички останали кандидати явили се на конкурса.
Най-сетне и избраният директор и двамата експерти са хора живели през последните години предимно в чужбина (САЩ, Япония, Холандия), което по принцип може да се приеме за правилно решение, но не и за сметка на пренебрегването на хора, работили през последното десетилетие в Пловдив, за неговото социално-икономическо и културно развитие. Още повече, че основната цел на събитието „европейска столица на културата” е преди всичко да даде тласък на културния живот на съответния град, както и на прилежащия към него регион. Дори и при неуспех на кандидатурата, натрупаните програми, дейности и подготовка могат да бъдат използвани за тази цел.
Искам да пожелая успех на новоизбрания екип, на управителния съвет на фондацията и на всички, които ще се включат в конкурса за концепция и ще подкрепят кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година.
....................................................................................
Както и да е, работата по налагането на Пловдив за Европейска столица на културата продължава и аз, тъй като не се поучавам лесно от грешките си, ще се включа в следващия проект - за идейна концепция.
http://www.plovdiv-online.com/koi-kakvo-kaza/osobenosti-na-evropeiskata-kultura.html
Става въпрос за проведения в средата на ноември конкурс на фондация "Пловдив - европейска столица на културата 2019"
..................................................................................
През 2019 година един български и един италиански град ще бъдат домакин на събитието „Европейска столица на културата”. Това събитие е едно от най-престижните сред културните събития в Европа. То представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Кои ще бъдат българският и италианският град носители на престижното название, ще стане известно след около две години.
Във връзка с кандидатстването на град Пловдив за титлата „Европейска столица на културата”, през лятото беше основата фондация „ Пловдив – европейска столица на културата 2019”, с председател и седем членен управителен съвет. През средата на ноември беше проведен конкурс за изпълнителен директор на фондацията и двама експерти. Новият екип е вече сформиран и напълно готов да започне дейност по тази програма.
Причината да напиша следните редове всъщност са изказванията на представители на управителния съвет, тиражирани в някои от електронните медии, които засягат пряко участниците в конкурса за директор и експерти, в това число и самият мен.
Общо 24 човека – филолози, журналисти, историци, социолози, хора на изкуството и т.н., всички владеещи отлично английски език, се явиха по обявата на конкурса, публикувана в сайта на община Пловдив. След предварителния подбор, изпит и събеседване с кандидатите, представители на фондацията обаче заявиха – „Изборът не беше голям. Очаквахме доста по-голям интерес към работата, както и хора с богат международен опит в културните проекти.”
Пловдив е уникален град по отношение на история, географско положение, култура, но искам да попитам членовете не управителния съвет – дават ли си сметка за реалното състояние на икономическото, социалното и културното развитие на Пловдив през последните години? Дават ли си сметка за това, което се случва в нашия град през последните две десетилетия? Дават ли си сметка за това какъв тип култура се налага в нашия град, как протича обмяната на творчески идеи (изобщо не протича), за ежегодното „обезкървяване” (и това съвсем не е пресилена дума) на град Пловдив, с трайното установяване на хиляди талантливи и образовани пловдивчани в столицата София или в страните от Западна Европа и на различни места по света.
Членовете на управителния съвет изразиха съмнения и в качествата на двамата кандидати, достигнали финалния кръг на конкурса, но заявиха че няма време за провеждане на втори такъв. Категорично не съм съгласен с разглеждането на въпроса по този начин и с подобно „измиване на ръцете” от страна на журито. Това е също така още една косвена обида към всички останали кандидати явили се на конкурса.
Най-сетне и избраният директор и двамата експерти са хора живели през последните години предимно в чужбина (САЩ, Япония, Холандия), което по принцип може да се приеме за правилно решение, но не и за сметка на пренебрегването на хора, работили през последното десетилетие в Пловдив, за неговото социално-икономическо и културно развитие. Още повече, че основната цел на събитието „европейска столица на културата” е преди всичко да даде тласък на културния живот на съответния град, както и на прилежащия към него регион. Дори и при неуспех на кандидатурата, натрупаните програми, дейности и подготовка могат да бъдат използвани за тази цел.
Искам да пожелая успех на новоизбрания екип, на управителния съвет на фондацията и на всички, които ще се включат в конкурса за концепция и ще подкрепят кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година.
....................................................................................
Както и да е, работата по налагането на Пловдив за Европейска столица на културата продължава и аз, тъй като не се поучавам лесно от грешките си, ще се включа в следващия проект - за идейна концепция.
8 декември 2011 г.
8ми декември
На днешния ден преди 31 години, в Сентрал парк, близо до неговото жилище на 72 улица в Манхатън, е застрелян световноизвестният продуцент и изпълнител Джон Ленън. Джон Ленън е роден в Ливърпул през 1940 година. Той е един от членовете на "Бийтълс", създал революционни за времето си музикални стилове, изпълнител на много обичани песни, от хората по целия свят.
Преди близо една година, по време на посещението ми в САЩ, мои познати ми показаха мястото в Сентрал парк, на което е застрелян Джон Ленън. Днес то е едно интересно, изпълнено с чувства, страдания и романтизъм място и изглежда така.
Поклон пред паметта му, неговата вяра и безграничен талант.
Преди близо една година, по време на посещението ми в САЩ, мои познати ми показаха мястото в Сентрал парк, на което е застрелян Джон Ленън. Днес то е едно интересно, изпълнено с чувства, страдания и романтизъм място и изглежда така.
Поклон пред паметта му, неговата вяра и безграничен талант.
1 декември 2011 г.
От къде идват българите?
Това е едно предаване с мое участие по ПОТВ (нашата филибелийска телевизия : )
Интервюто е от лятото на 2006 година, но го качих в нета наскоро.
https://youtu.be/V-GotV0pshc - актуален линк
Интервюто е от лятото на 2006 година, но го качих в нета наскоро.
https://youtu.be/V-GotV0pshc - актуален линк
Абонамент за:
Публикации (Atom)