Всичко е 6

От няколко месеца или по скоро от началото на новата година, в главата ми се върти една шестица - числото 6. Като цяло, шест е приятно число. Шестицата в училище е най-добрата оценка. Шестица от тотото е мечта за всеки.
Само че, тази моята шестица, дето ми се върти в главата, май е свързана с възрастта - 6 или 16 или 26 или може би 36 ...
На шест годинки, детето вече е достатъчно голямо и самостоятелно. Може да тръгне дори на училище. Шест годишни в първи клас са били всички онези от набор 76, които учиха с нашия набор 75. Благодарение на това, нашия набор спечели някои много ценни хора. Те си знаят кои са, няма да ги изброявам.
Шестнадесет години също не е лоша възраст, а напротив доста романтична и непорочна. Или както казват американците - sweet little sixteen.
Да си на двадесет и шест също е чудесно - млад и амбициозен, току що завършил университета, изпълнен с енергия и ентусиазъм.
А всъщност истината е, че тази година нашият набор масово става на 36. Да, това е реалността. На тридесет и пет окончателно свършват всякакви привилегии и възможност за възползване от програми, които започват с думичката "млад". Дори и програмата "млад фермер" е за хора до тридесет и пет. Дори и да се чувстваме все още твърде млади, навлизаме в активните и сериозни 25-30 години, преди да може да се възползваме от други един преференции...
Сигурно затова ми се върти тази шестица в главата от известно време. Или като се казва, положението си е не 6, а направо 36...

Ню Йорк - градът на катеричката

За разлика от България, безстопанствени домашни любимци, които да живеят на улицата са рядкост, както в Западна Европа, така и в Щатите. За сметка на това, като правило, из парковете и градините, в и около големите градове могат да бъдат наблюдавани различни видове птици, гризачи и по-големи бозайници. Най-често това са патици, гъски, катерички, зайци, дори сърни и елени. Всъщност, тяхното свободно съществуване из тези места, се дължи именно на отсъствието на бездомни кучета и котки.
Катеричките, които из нашите паркове са рядкост, отдавна се чувстват като у дома си в много от големите градове в Щатите. Дори и в големи градове като Ню Йорк и Вашингтон, те не се ограничават с живот в парка, а свободно обикалят из по-тихите улици, из дворовете и дори терасите на гражданите. В началото този факт впечатлява приятно туриста и гостът на САЩ, но след като свикне с присъствието на тези симпатични животинки, той започва да вижда и отрицателните страни на тяхното свободно съществуване.




Както казах, присъствието на тези животинки, подчертава отсъствието на безстопанствени кучета и котки. Ако отвъд океана имат нужда от такива, може да им внесем достатъчно. По време на моята обиколка из Източните Щати, единственото място, на което видях няколко котки, на улицата, беше Южна Флорида, което още веднъж подчертава южната традиция при отглеждането на котки по улиците на градовете.

Пловдив - градът на котката

Ако през последните години кучето се е превърнало в символ на столицата, то котката отдавна е символ на град Пловдив. Котките, които се мотаят из улиците на града, пред гаражи, градинки, в задните дворове, препичат се на слънце по оградите или направо върху леките автомобили на гражданите, правят впечатление на всеки, посетил града.
Броят на бездомните котки в Пловдив е над седем хиляди, според неправителствените организации, а според данни от общината е двойно по-голям. Вероятно това разминаване се дължи на опита, от преди няколко месеца, за започване на кампания за намаляване броя на уличните котки. Всъщност понятието улична котка или бездомна котка не е съвсем точно, защото като правило тук, във всеки двор, във всеки блок или кооперация, съществуват хора, които се грижат за т.нар. бездомни котки. За разлика от кучетата, дори когато се съберат на групи, котките не нападат хората, а единственото в което могат да бъдат обвинени е пренасянето на зарази и болести, в което и несправедливо бяха набедени от община Пловдив. Подобно и на софиянци обаче, пловдивчани твърдо застанаха зад правото на съществуване на своите любимци.
За котките се твърди, че се привързват повече към дома, към даденото място, отколкото към човека, макар други да казват, че това не е вярно. За котките също така се казва, че обичат да населяват стари поселища, такива населявани за дълги векове и хилядолетия от човека. Всъщност и в София съществува не малък брой котки из дворовете на къщите и кооперациите, но проблемът с бездомните кучета измества въпроса за тяхното съществуване на заден план.
Котките като цяло са топлолюбиви животни, обичат дългата дрямка и понякога предпочитат самостоятелния живот пред съобществата. Котките не се отличават с особена интелигентност, като се случва да не могат да „разчетат” правилно поведението и реакциите на човека срещу тях. Но за сметка на това имат отлично зрение, както през деня, така и през нощта.
По котки, които чувстват улиците и града като свои дом, Пловдив напомня на много южноевропейски и средиземноморски градове в Италия, Южна Франция, Гърция, Турция и т.н.



Ето и още по темата, статия, публикувана в списание ГЕО, преди около година-две -

http://www.geo-bg.bg/p-teshestviya/grad-t-na-kotkite

София - градът на кучето

Наличието на безстопанствени животни по улиците на нашите големи и по-малки градове е проблем и неудобство за някои хора, но тук искам да погледна на въпроса от по-веселата му страна.
Нашите балкански градове, затова са наречени така, защото не са точно европейски, нито пък съвсем ориенталски. Двете влияния - западното и източното - се борят за надмощие в една дълга и непрекъсваща схватка. В резултат на това, се е получил по-скоро един нов културен облик на балканския град, а не някакво неразрешимо противоречие.
Бездомните кучета и котки по улиците на нашите градове, отдавна са неизменна част от пейзажа, като създават едновременно не толкова приятни или пък по-приятни емоции у гражданите.
Кучето както е известно е приятел на човека и е едно от най-интелигентните животни. За кучетата се твърди, че се привързват повече към човека, отколкото към дома. Броят на бездомните кучета в София обаче, надхвърли числото 9000, според официалните данни, и отдавна се е превърнал в проблем. През последните две десетилетия не веднъж и два пъти се случваха инциденти с глутници бездомни кучета, нападнали този или онзи гражданин, на столицата. Като цяло хората от провинцията остават с впечатление, че столичани обичат и защитават в тежки моменти своите обществени любимци. В такъв случай, за решаването на проблема с бездомните кучета, са възможни два варианта.
По бездомните кучета, които се мотаят и спят по улиците, тротоарите и градинките, на нашата столица, тя напомня на свещения индийски град Варанаси, разположен край река Ганг. Вярно е, че там кучетата са доста по проскубани, но са на почит, понеже в Индия не само кравите, но и всички други животни са свещени. Така че стигаме до вариант едно – кучето да бъде обявено за свещено животно, както в Индия, и така да се реши спорът за това, какво трябва да се прави с тези обществени любимци.
Вариант две – да бъдат спрени злоупотребите със средствата отпускани от общината за отглеждане и кастриране на безстопанствените кучета и така постепенно броят им да бъде намален.
Както се казва в един стар виц – вариант едно ми се струва по лесен…



(Очаквайте - Пловдив - градът на котката)

Японският кораб се разтресе

Японският кораб се разтресе. Страната на изгряващото слънце е в беда. Една от най-силните икономики в света е поставена за пореден път пред тежко изпитание.




Винаги в момент на подобни бедствия - наводнения, земетресения, изрегване на вулкани, пожари, цунами и т.н. - си задаваме въпроса - Защо точно на тази конкретна държава? Божие наказание ли е това или нещо друго?
Мисля си че в случая, ако това е наказание, то е наказание за целия свят. Наказание за материализма, който води към привидно благополучие, но и към безотговорно отношение на човека към природата в римския стил - "След нас и потоп".
Преди 3 години, моята приятелка Йоко Шибутани ми разказваше за това, че Япония бързо се променя под европейско и американско влияние. Отношението на младите хора към обществото става все по-безотговорно, масови убийства, на по 5-6 и повече човека, вече не са рядкост и в Япония. Отношението към старите хора от страна на държавата ставало все по-малко уважително, да не кажем направо сурово. И други такива работи.
Все пак струва ми се, че в днешния глобализиран свят, подобни природни катаклизми са предупреждение към всички и наказание за всички (особено за спекулиращите с цените на петрола на световните борси).

Празник на жената

Когато се събудих тази сутрин, бях доста радикално настроен срещу 8ми март - празника на жената. Към обед обаче настроението ми взе да се подобрява и дори реших да поздравя женската половина на човечеството с една песен, която разкрива многостранността на Жената, с главно "Ж", както се казва. Мислих си че песента, за която се сетих, е на Шерил Кроу, а тя се оказа на Меридит Бруукс. Както и да е.
Често на този празник се чуват обвинения към мъжете, че през годината "забравят" за своите жени, забравят да се държат с тях като с дами, а видиш ли само един ден в годината се сещат за тях и им подарявали по едно цвете. И така, скъпи жени, вслушайте се добре в текста на песента и си задайте въпроса - А аз, бях ли добра през годината към мъжете? Държах ли се като child, като mother или lover, или бях по-лоша отколкото трябва? Така де, уважението трябва да е взаимно. Раздали ли сте достатъчно любов, за да очаквате такава? Честит празник скъпи жени - ние ви обичаме! И вие все така да ни обичате!

Неделя Сиропустна

Братя и сестри, днес отбелязваме началото на Великденския пост. Това е време от годината, в което православните християни се отдават на покаяние и пречиствене от земните грехове. Едва ли всеки от нас би могъл да се въздържи от ядене на месо, от ядене на животински и млечни продукти. Но ако не друго, то със сигурност всеки един от нас би могъл да се въздържа от изричането на недобри думи, от лоши помисли и недобри дела. Да надмогнем егоизма си и да се смирим.
Чрез взаимно опрощение да си спомним, че сме православни християни и братя.
Смирение, взаимно опрощение и въздържание от лоши дела, думи и мисли - към това ни приканя Великият пост.

Бюст-паметник на патриарх Кирил

Днес в град Пловдив беше открит бюст-паметник на първия български патриарх в новата ни история - патриарх Кирил.
Роден в София през 1901 година и кръстен със светското име Константин Марков Константинов, през 1918 той завършва Софийската семинария. През годините 1920 - 1925 следва богословие първоначално в Софийския университет, а след това в Белград, Загреб и Черновцы (Украйна).По-късно защитава докторат по богословие и специализира философия в Берлинския университет. През 1938 година е избран за митрополит на пловдивската епархия.



Негово високопреосвещенство Кирил лично защитава пловдивските евреи през 1943 година, като претотвратява тяхното депортиране. През 1953 година при възстановяването на Българската патриаршия е избран, на Третия църковно-народен събор, за софийски митрополит и първи български патриарх в най-новата ни история. По време на жизнения си път патриарх Кирил развива огромна по обем обществена и научна дейност. След смъртта му, през 1971 година е погребан в Бачковския манастир.

3ти март - една несподелена реплика

По традиция честването на 3ти март в град Пловдив се извършва на Хълма на Освободителите, т.е. на върха на Бунарджика, където се намира паметника на загиналите руски войни за освобождението на България. Честването преминава в тържествена и официална обстановка, като и самата атмосфера на върха на тепето допринася за това. Също така по традиция, реч държат някои от официалните лица, строени в редица пред паметника на Освободителите.



Преди три години присъствах на честването и заедно с другите граждани, изкачили се до върха, слушах речта на кмета на град Пловдив. Славчо Атанасов говореше патриотично и с реторични въпроси. По едно време, апелирайки към съвестта на всички присъстващи, кметът каза: " И не мога да разбера, защо не вървят нещата в България? Защо продължаваме да сме най-бедната държава в Евросъюза..." и така нататък, неща от този сорт. Тук едвам се въздържах да не извикам: " Ами защото давате лош пример бе, магарета крадливи!" Съжалявам че не го направих, но нямах желание за излишни емоции и спорове, а и само преди пет дена се бях прибрал от тримесечно пътуване из далечна Азия и все още бях завладян от други емоции.
Във всяко едно общество, действията на тези, които го ръководят са пример за всички останали. Дори и те да не са специалисти или професионалисти в дадена област, ако са съвестни и отговорни ръководители, обществото винаги върви към по-голяма материална осигуреност и благополучие. Ако не са такива се получава това, с което се сблъскваме вече толкова години - недоверие,високомерие,корупция и в крайна сметка нисък стандарт на живот.
На следващата година на 3ти март отново бях на върха на тепето. В редицата на стоящите пред паметника имаше известни промени. Нашият набор Иван Тотев беше вече там, в ролята си на областен управител. Той и Славчо Атанасов са най-вероятните опоненти за кметския пост наесен. И двамата са патриоти, интересуват се от история и т.н. Единият е по-млад, но и другият още е млад. Кой ще дава по-добър пример с поведението си като кмет на града и с управлението, още незнам...

1ви март

Честита баба Марта на всички! Да сме живи и здрави и весели!
От мен един интересен факт. Метрото в Атланта, щата Джорджия се казва MARTA. Е това не е нашата баба Марта или някоя друга, а означава Metropolitan Atlanta Rapid Transit Authority
Но звучи приятно, нали?




За всички, които с интересуват от историческия (вероятен) произход на празника, давам линк от статия -
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Martenitsata.htm