USA - преди и сега (3)

Обещанието си е обещание, както казват американците, затова през късната есен на 2010, или осемнадесет години по-късно, отново кацнах на летище JFK. Стълпотворението от хора, които пристигаха на летището беше впечатляващо. Чакахме повече от два часа, строени в едни дълги, виещи се редици, докато минем през паспортния контрол. Спомних си за почти индивидуалното обслужване, което получихме първия път, с дядо ми Андрей, при паспортната проверка. Без съмнение трафикът през годините се беше увеличил.
Извън летището, първото нещо което правеше впечатление, бяха автомобилите. Американските марки автомобили, с малки изключения при такситата и пикапите, просто бяха изчезнали. Преобладаваха японските и немските марки автомобили. Както казах универсализацията на света беше засегнала и самата Америка.
Ню Йорк си беше Ню Йорк, но също засегнат от глобализацията. Космополитен град, още от своето създаване, първа спирка от Европа към Новия свят, но кварталите с азиатци, латиноамериканци, афро-африканци, западно и източно европейци и т.н. се бяха утроили през последните две десетилетия. Е, той градът винаги си е бил такъв, само дето цялостния блясък се беше малко позагубил. Табелите “No parking - any time!” бяха изчезнали, не че изобщо имаше място къде да паркираш. Метрото и то си беше същото, само че вече не беше със жетони, а с магнитни карти, и струваше 2.25 с тенденция да стане 2.50 долара, т.е. точно 100 процента увеличение за две десетилетия. Между другото пътуването в нюйоркското метро все още си е уникално преживяване, ако не за местните, то поне за туристите.
Американците вече знаеха доста повече за света, и за България в частност. Повечето от събеседниците ми знаеха дори къде точно се намира нашата страна и когато тръгнех да обяснявам къде точно е България, те ме прекъсваха с израза “ I know where Bulgaria is.” Факт. И как няма да е така, след като потокът от източноевропейци се беше увеличил неимоверно след 1990 г.
Благодарение на една дузина познати и роднини, като и на личните ми спестявания, за два месеца успях да обиколя почти целите източни щати, между Атлантика и река Мисисипи. Бях в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Атланта, Ню Орлеанс, Маями, Нешвил, Чикаго, Филаделфия. Градовете в Щатите макар и различни, си приличат по много неща и най-вече по наличието на небостъргачи, в центъра на града или във финансовата му част, така нареченото „Сити”. Небостъргачите направо са задължителен елемент от пейзажа на всеки американски град. Дори и в по-малките градчета се стремят да издигнат по някой и друг небостъргач, ей така за престиж… Такива са представите за град, на хората отвъд океана, така си и действат.
Както и много други неща в Щатите, работата и забавлението също са разпределени, дори и по градове. Има си определени градове за забавление, като Лас Вегас, Атлантик сити, Ню Орлеанс, Нешвил, Маями и други. Хората изминават стотици и хиляди километри с кола, автобус или самолет, за да стигнат до някой от тези градове за по няколко дена ваканция.
Макар че тук пиша основно в минало време, ако трябва да напиша книга за Щатите, тя ще се казва „ Щатите – живот в сегашно време” Да, това наистина е така. Американците живеят в сегашно време, без излишни притеснения за бъдещето. Ако работят, работят сега а не утре, в други ден или вчера. За тях е важен обядът днес, а не този след два дена. Важна е срещата с човека днес, а не тази след месец. Така се гради една империя… плюс добри пътища и комуникации, както ни беше каза навремето един наш приятел.