И така, след двусемичен престой в щатите Ню Джързи и Ню Йорк, се прибрахме обратно в България. Разправях вдъхновен на близки и на познати, на съучениците в ЕГ, за това какво сме видяли от другата страна на океана. След години си дадох сметка, че не е минавал ден, след това пътуване и тези две седмици, без да си спомня или помисля за USA.
Аз завърших гимназията, завърших след това и университета. Времената се бяха променили, България също се променяше, бях посетил вече и други държави. От другата страна на океана, Америка си оставаше надеждата за по-добър живот, само че и България, макар и малка, придържаше хората към своята орбита. За мен голямото изкушение, което България предложи, бяха наследствените гори в Родопите, отнети от комунистическия режим през 1947 г. и върнати на собствениците със закон от ноември 1997 г. Ако не бяха тези гори, вероятно отдавна щях да съм поел пътя на имиграцията, но както казах собствеността е задължение, отговорност и своеобразно изкушение.
И докато политическата и културно-обществената ситуация в България бяха на път да ме изгонят от страната (и то на няколко пъти), то поне икономически бях сравнително свободен и независим. Темата за Америка е била винаги пряко или косвено свързана с темата за емиграцията, затова си позволих и това отклонение.
Е още нещо, което не може да бъде пропуснато. Атентатите от 2001 г. промениха Америка. Тези атентати, така да се каже "приземиха" Америка на земята. Нанесоха непоправим удар на нейния ореол, на неуязвима световна империя, на недостижима икономическа сила, на благоденстваща, независима от нищо и никого страна.
Междувременно светът се беше универсализирал, не без силното влияние на Америка, но тази унификация влияеше обратно и върху самата нея. В се убедих лично по време на моето второ посещение в САЩ. Бях обещал да се върна и когато 1992 г. започна да се отдалечава твърде назад във времето, разбрах че е крайно време да изпълня обещанието си.
(to be continued...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар