Има много българи, които говорят английски така, че могат да преподават дикция на кралското семейство

 

    Има много българи, които говорят английски така, че могат да преподават дикция на кралското семейство. Те владеят нюанса, иронията и културния код.

    Човекът, който владее езика до съвършенство, обикновено владее и мисълта си. Езикът не е просто инструмент за комуникация, а инструмент за мислене.

    Езикът структурира мисленето, ако говориш ясно, мислиш ясно, а ако мислиш ясно, ти си опасен и не можеш да повтаряш опорки, без да повърнеш от срам.

    Витгенщайн е казал: „Границите на моя език са границите на моя свят“.

    Но светът на нашите политици е тесен, задушен и пълен със схеми. Те не могат да допуснат в него хора, чийто свят е широк.

    Ако говориш блестящо, мислиш бързо, и имаш харизма, ти правиш Шефа си да изглежда глупав, а "професорите" до теб са като партийни секретари.

    Властта иска пионки, а пионката не трябва да е умна, трябва да е леко дефектна, зависима, и некъдърна, за да бъде управляема.

    Човекът, който "почита езика", уважава себе си. Такъв човек не целува пръстен и не изпълнява поръчки, затова "елитът" ни ще продължи да звучи като посредствен осмокласник, четящ пищов под чина.

    Партийната машина търси послушни калинки, които ще са вечно благодарни, че са ги извадили от анонимността и са им дали костюм и шофьор. Човекът с перфектния английски, ораторска дарба и ерудиция, е опасен. Той има самочувствие, което не зависи от партийния лидер, може да казва „НЕ“, да види лъжата и да я изобличи елегантно, на два езика едновременно.

    Затова в политическата йерархия се използва негативна селекция. Каймакът се изхвърля в канала, а утайката се издига в парламента.

    Партийците се защитават един друг, защото дълбоко в себе си знаят, че са самозванци, и ако утре се явят на реален конкурс за работа, никой няма да ги вземе дори да разнасят кафе.

    Затова сме осъдени да гледаме как хора с речник на третокласници управляват съдбите ни, докато онези, които биха могли да говорят със света като равни, си стягат куфарите или просто сменят канала с погнуса.

    Витгенщайн също е казал: "За това, за което не можем да говорим, трябва да мълчим."

    Проблемът е, че нашите политици не могат да говорят за нищо смислено, но не спират да дърдорят.

Проф. Николай Райнов - Nik Ray