С книга в ръка

Днес е десети ноември 2023 година и се навършват 34 години от началото на демокрацията в България. Но днес няма да говоря за тази годишнина, за края на комунизма, за това какво свършихме през т.нар. преход и какво не. Няма да говоря и за международното положение, където по всичко личи, че започна началото на Третата световна война, по свой си начин.

Няма да говоря и за белегът на "звяра", и края на времената, за което говорих наскоро. Ще говоря за собствената си личност, понеже наскоро си спомних за нещо, което дълго време исках да кажа, но за което бях забравил. Преди десет дена обаче, по повод на рождения ми ден, Теодор Роков от Варна ми изпрати три малки книжки, всичките издадени преди 1944 години, в жанр приключенски и пътешественически. Та в тези времена на мобилни телефони, интернет и бърза информация си спомних, собствената си личност с книга в ръка.

Когато съм се виждал през годините отстрани, много често съм бил с книга в ръката. Вървя като студент в София и нося някоя книга в ръката, която току що съм си купил от Университета или от някоя книжарница. Вървя в Тайланд, в Патая, по плажната ивици и симпатични мургави момичета ми махат от баровете, а аз вървя с една История на Тайланд в ръката, на английски език, която съм си купил току що и се чувствам малко неудобно. Понякога направо усещам външен упрек, че вървя, правя струвам и накрая пак си купувам някоя книга...

От Индия в края на 2008 началото на 2009 година, т.е. точно шест години след първото ми посещение в Азия, в Тайланд, пак вървя с книга в ръка, по прашните и мръсни улици на Бодхгая. Тук даже имаше направо един религиозен момент, когато влезнах в един местен хиндуистки манастир, с един малък английски тълковен речник, в ръката. Обаче това приличаше на малко издание на библията и сред нашарените с бои религиозни хиндуисти, в храма, се почувствах като християнски мисионер и изобщо разбрах как са се чувствали християнските мисионери, стъпвайки за пръв път в далечните земи... От Индия се върнах със седем килограма книги в бакпакърската раница. Основно будистка литература носех, а тогава това още важеше, нямаше всичко качено в интеренет, както сега.

И така навсякъде в България и по света, основно с книга в ръка. Последно беше миналото лято при посещение на Северна Добруджа, когато от музея в Констанца си купих една книжка - "Миксобарбари", т.е. епохата 5,6,7,8 век - времена на преселения и разместване на народите. Но и това време, наречено Велико преселение на народите, е един шаблон, който рано или късно ще отпадне, както и много други шаблони и етикети, дадени от учени и политици.

И така, ако един ден признателното поколение реши да ми издигне паметник, той трябва да е задължително права фигура, с книга в ръката. Без значение дали книгата е в лявата или дясната страна. Това е моята молба и инструкция към бъдещите поколения. И могат да ми сложат един триъгълен ореол на главата. Защото от една страна за ореол съм вече достоен и достатъчно изстрадал, ама за кръгъл май не съм, затова триъгълен.