Какво да очакваме в социалните мрежи?

 

Изглежда по погрешка в ПОТВ получихме на електронната поща препратено писмо, което си позволяваме да публикуваме. Може и да е фалшива новина, но е интересно:

 

СТРОГО СЕКРЕТНО! СЛЕД ПРОЧИТАНЕ ДА СЕ УНИЩОЖИ!

До всички работещи по направление ru-bg 2023-24

 

Опорки за периода ноември-декемри 2023

 

През новия отчетен период да се извърши тематично пренасочване във връзка с пренасищане с някои теми.

1. Да се спрат временно патриотичните публикации, свързани с турското робство, и антиДПС материалите.

2. Да се редуцират публикациите за Хелзинската конвенция и за моралния разпад на западната цивилизация. Тук също се забелязва пренасищане. Да се спре използването на „еврогейове“, „толерасти“ и други думи от познатия ви списък от 2021 година., които вече изпълниха своята роля. Подготвяме нов списък.

1. Да се редуцират публикациите, свързани с Лена, Кирчо и Кокорчо и да се насочи фокуса на критиките върху Денков и Тагарев.

2. Да се редуцират публикациите, свързани с износа на българското злато и Дънди прешъс, прекалихте.

3. Всяко евентуално увеличение на цените на бензина и газа да се свързва задължително с ограничаването на доставките на руски енергийни източници.

4. В коментарите за Украйна забравяте да подчертавате – каквито бяха указанията, че украинците са нацисти, Зеленски е гей, а украинските яйца и слънчоглед - радиоактивни.

5. Да продължат публикациите, свързани с успеха на новите руски оръжия и неуспеха на натовската военна техника.

6. Да продължи още по-активно публикуването на всякакви материали, будещи носталгия по времената на социализма, като задължително да се редуват със снимки на Тодор Живков и Брежнев, за да се подчертае каква е била причината за тогавашния прекрасен живот.

7. Даваме висока оценка на онези колеги, които успяха да превърнат темата за липса на банани при социализма в негово преимущество.

8. Даваме висока оценка на колегите, които откриха подходящи снимки на пълни колбасарници и ги представиха като български. Сега да се пренасочат усилията към показване на пълни магазини „Плод зеленчук“. Не е задължително да са български, но да се внимава да няма чужди надписи.

9. Да продължи публикуването на ценоразписи от работнически столове, но ако може да се намерят нови.

10. Изоставихте темата за буболечките, които Западът ни кара да ядем, да се прибавят и хлебарки. Добър материал беше новината, че от ЕС ще забраняват киселото зеле и царската туршия.

11. Забелязва се липсата на материали, критикуващи неолиберализма. Темата да се рестартира. Може още да се използва думата „либерасти“, до изпращането на новия списък.

     

И накрая – радостната новина. Във връзка с Новата година всички колеги, публикували над 300 поста в социалните мрежи тази година в изпълнение на споменатия договор, ще получат премия от 4000 рубли.

Във връзка със запитвания дали няма да има индексации на заплащането, такова се очаква от 1 юли и ще бъде по швейцарското правило. Договорената сума ще стане минимум 4400 рубли месечно.

 

И нови творчески успехи.

 

Подпис – не се чете

 

Ядрената война ще започне без да чуем гръм и трясък

    Ядрената война ще започне без да чуем гръм и трясък. Като страна без ракетни бази и големи военни цели, с присъствие на много руснаци и техни имоти, може и да не ни ударят с ядрена ракета. Да се надяваме. Но може би е по-добре да загинем изведнъж, защото другия вариант е бавно и мъчително, с месеци и години.
    Ще се чуе, че в Западна Европа са нанесени удари, съответно в Русия. Зад океана какво става няма и да разберем.

    Медии ще замлъкнат. Там, където няма преки ядрени удари, може в някои райони да има покритие някоя телевизия, локално ФМ радио. Където има ток. Ще търсим отчаяно някое радио на къси вълни, ако има стари приемници. Ще се прокрадва откъслечна невярна информация. Интернетът ше изчезне. Няма да не каже някой във Фейсбук и Туитър какво става. Ще излизат погрешни и противоречиви съобщения, дори да възстановат на някои континенти интернет и социални мрежи.
    Още първия ден тълпи ще нападнат супермаркетите у нас и ще разграбват да се запасяват. Ние не сме дисциплиниран и организиран народ като швейцарците. Май само те ще оцелеят организирано. Подготвили са се добре.

    Ядрената зима ще настъпи бързо, но ще продължи десетилетия, може би и повече. Ще започнат постепенно да изригват вулканите, предизвикани от сътресения по земната кора. В Исландия, примерно, започнаха да пушат без никакви други причини, освен разтопените ледове, което е намалило натиска върху земната кора и така е придизвикало изригване. Само един исландски вулкан, от тези с дългите непроизносими имена, предизвика такива пушеци в атмосферата преди години, че спряха полетите за две седмици по летища тук и там в Европа и 1,5 млн. пътници останаха на земята. Да си го представим това умножено по 100. А за полети и навигация и дума няма да може да става поне на два континента.

    България ще пострада повече и без пряк ядрен удар - тук хранителните запаси ще свършат до месец, производство на храни няма, вносни са две трети до три четвърти от плодовете и зеленчуците, вносно е и повече от половината месо. След няколко месеца ще се стигне до канибализъм от глад. За последно се е случвало сред хората от един паднал самолет в Андите - съвсем неотдавна. Преди това при глада в Китай през 60-те, още по-преди това - при Голодомора в Украйна през 30-те, при картофения глад в Ирландия в края на по-миналия век.
    Защо да е неизбежна ядрената война?

    Оказа се, че съзнанието на маса хора и цели народи все още допуска, че е възможно решение на проблеми между държави с война. И тази война намира подкрепа от много хора по света. Много българи, примерно, искат Путин да удари с ракетите. Радват се, че разрушава електростанции и мрежи, да ги държи на студено и т. н. Самият Путин е убеден в своето ракетно превъзходство и заплашва - и той пряко, и неговите там.

    В руски тв предавания (Соловьов) открито призовават да раздадат 1,5 млн. пушки и да превземат Западна Европа - там нямало войници, само джендъри. Не е шега.  
Много хора се надяват Путин да победи. А единственият му начин е с ядрени ракети.
Което няма да е победа. Както и войната в Украйна няма да има победител, дори Путин да завземе половината страна и да минира границите. Дали ще настъпи благоденствие?

    Маса народ смята, че Путин си е преустроил икономиката и може да финансира тази война до безкрай, да създава нови ракети и ще постигне светлото бъдеще, светът ще коленичи пред него.
    И без Путин, светът е пълен с враждебни религии, идеологии, омраза и национализми. И малоумни конспирации. Нелечимо е, бавно и трудно може да се промени. Човечеството пренаселва планетата, изтласква други животински и растителни видове, нарушава екологични баланси. Не стигат ресурси да се осигури стандартът на живот, който сме създали в развитите страни.

    Неминуемо този дисбаланс ще доведе до някакво масово изтребление. Дори при ограничени ядрени удари ще се нарушат комуникации, хранителни доставки, ще почнат болести и вируси, които никой няма да може да спре. 
Въпросът е не дали, а кога ще избухне ядрената война.

 

Иван Бакалов

 

Ние, жените

 

Български сестри, в нашите ръце е разобличението на сатанистите, които се силят да ни наложат Истанбулската конвенция!

Нима нашите бащи, братя и синове, са чудовища, които непрекъснато ни тероризират? 

Нима нашите съпрузи и любими са садисти, които нямат друго занятие, освен да ни нараняват и убиват?

Изверг ли е българският мъж?

Нека се противопоставим на сатанинските обвинения срещу нашите мъже, обвинения, които целят не нашата защита, а унищожението на нашия народ! Не ме интересуват белгийци, нидерландци, германци, французи, англичани, скандинавци - нека техните загубени жени свидетелстват срещу тях, щом са лишени от разум! Аз се обръщам към вас, мои български сестри - с какво толкова нашите мъже се провиниха пред нашия пол?

Нима канасите Аспарух, Крум и Омуртаг, нима царете Симеон, Калоян и Йоан Асен не са мъже? Нима Левски и Ботев не са мъже? Нима апостолите на Април 1876 не са мъже? Нима конниците в Хвърковатата чета не са мъже? Нима победителите в Балканската война не са мъже? Нима загиналите в Първата и Втората световни войни български храбреци не са мъже?

Само демон може да дели един народ на мъже и жени и да противопоставя едните на другите! 

Ние, българките, нямаме никакви основания да твърдим, че нашите мъже са ни лишавали от граждански и човешки права! Точно обратното - те винаги са се борили за зачитането на правата на жените!

Затова нека днес защитим нашите български мъже - нашите рицари - от гнусните клевети на демоните! Нека поднесем нашата възхвала пред историческия образ на българския мъж! 

Нека не се поддаваме - ни за пари, ни поради случайни, битейски временни обиди - на провокациите на сатанистите! Ненавистта им към белия мъж се дължи единствено на желанието да унищожат цялата наша раса и преди всичко - най-древните европейски народи.

Тази от нас, която предава мъжа си на сатанистите, всъщност предава своя син!

Никакво доверие в сороските НПО-та и в "евроатлантическите" медии! Огласявайте всеки техен опит да ви вербуват! 

Истанбулската конвенция няма и няма да има почва в България! Ние, българските жени, ще я спрем!

Милена Върбанова

Приемственост между тракийските и българските царски династии

Приемствеността е много важно нещо – и в държавните дела и в културно-икономическите отношения и по линия семейство-род-народност. Често ние българите сме критикувани, че приемственост в България липсва. Всъщност това далеч не е така, просто фактите не са добре обяснени, а някои от тях не са и изобщо станали национално известни.

В българските учебници по история пише, че прабългари, траки, славяни са различни общности, но от тях се получила българската народност. В последните години излязоха много доказателства, които показват, че тези общности не са били никак различни  в политическо, в културно, а и в генетично отношение. Има и още по-интересни доказателства за приемственост, не само културна и генетична по българските земи, но дори и по отношение на управляващи царски фамилии. Говорим за времето още около новата ера, по-късно през Средновековието и чак до най-нови времена.

За какво точно става въпрос?

До римското нашествие тракийските царе сключвали династични бракове основно помежду си и с дъщери на видни представители на македонските градове и гръцките полиси. Римската империя започва своето нашествие на Балканите през втори век преди новата ера от югозапад и променя тук доста неща. Битките между Рим и царете на старото Македонско царство довеждат до постепенна загуба на независимост и на македонците, а по-късно и на сродните траки, обитаващи централния и източен Балкански полуостров. Решаваща е битка при Пидна в 168 г. пр.н.е. по време на т.нар. Трета македоно-римска война. Македонското царство е разделено на четири части, като тежки ограничения и зависимости са наложени над местното население. Немалка част от него е поробена и отведена извън Балканите, а част и изгонена от страната. Още тогава известни македонски аристократи, генерали, част от населението бягат на север от Дунав, търсейки независимост от римската власт.

Това се случва и при същинските траки и техните царства - на одриси, трибали, меди, гети, мизи, беси, сапеи и т.н. Близо два века продължава кървавия сблъсък между римляни и траки, а ако добавим и сродното македонско царство, ще кажем че отнема на Рим три века да завоюва Балканите. Това е така поради многобройността и храбростта на местното балканско население, от което според признанията на редица стари автори излизат най-добрите войни в Античността.

 

Монета с изображение на тракийската василевса Гипепирия и цар Митридат

 

В резултата на преплетени военни, дипломатически и династични отношения тракийската аристокрация в началото на новата ера има връзка с множество местни царски и видни римски фамилии. Така сапейският цар Котис III управлявал най-югоизточната част на Тракия (по-голямата част от която е днес в Европейска Турция) има за съпруга Антония Трифена, която е наследничка на понтийски, арменски, македонски владетели, а и е внучка на римлянина Марк Антоний (83 – 30 пр.н.е.). Това е същият Марк Антоний известен пълководец и триумвир, приятел, а след това съперник на Октавиан Август. Именно една от дъщерите на Котис III Сапейски, които има още една дъщеря и двама сина, Гипепирия се жени за владетеля на Боспорското царство Аспург. Този Аспург (10 – 38 г.) владее земите около днешния Керченски пролив и Азовско море и е също наследник на понтийски, македонски, скитски и тракийски фамилии. Името Аспург подозрително напомня това на княз/хан Аспарух, свързан с основаването на Българското царство. И тази връзката съвсем не е случайна, както става ясно от историята. През 14 година от новата ера Аспург получава римско гражданство от новия римски император Тиберий Юлий (14-37 г.) и титлата „приятел на римския народ”. Във връзка със сродяване със сапейската фамилия придобива и тракийското име Раскупор. Така пълната титла на владетеля става Тиберий Юлий Аспург I Раскупор. Той има двама сина наследника - Тиберий Юлий Митридат и Тиберий Юлий Котис I (45 – 69 г.). Знаем всичките тези подробности за онези далечни времена благодарение на древните хронисти, описвали историята на своето време, благодарение на надписите върху камък, мрамор и изобщо триумфални и строителни надписи от онази епоха, както и благодарение на изследванията на историците и разкопките на археолозите.

 

Страница от сборник от края на 15 век, с т.нар. Именник на българските князе

 

През следващите няколко столетия името Аспург е едно от най-често използваните в боспорската царска фамилия, както и тракийски имена като Котис, Раскупор, Реметалк и други. В Боспорското царство срещаме и имена като Гостас, Телесиус, Омарус, Перисад, Дуптун, които заедно с името Аспург напомнят доста на познатите ни прабългарски имена Гостун, Телец, Умор, Персиан, Аспарух и други. В каменен надпис от трети век виждаме и името Хорват, което е идентично с това на княз/хан Кубрат. Всичко това показва, че именно от владетелите от Боспорското царство и по-точно от техните управляващи фамилии произхожда и родът на Аспарух (Аспург). Към това насочват и археологическите доказателства - използването на каменни надписи, специфичните форми при металните и керамичните произведения, обичаите използвани при погребенията и други. Вероятно известното „прабългарско” име Дуло, не е нищо друго, а потъмнена форма на името Юлий и още по-точно Тиберий Юлий, записвано понякога като T IOYLIOC. Ще рече запазен е споменът за римското гражданство и права дадени на боспорския владетел Аспург от император Тиберий Юлий.

Както споменахме, по време на римското нашествие на Балканите големи групи население, царски фамилии и обикновени македонци (пеони), трибали, мизи, беси, гети и други бягат на север от Дунав, в независимите земи, на днешните Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Украйна. В първи век от новата ера тракийските земи окончателно загубват независимостта си, за около шестстотин години. Спомен за независимо царство на север от Дунав обаче, през тези пет-шест века римско робство на Балканите, е запазен в известния Именник на българските князе (ханове). Там са записани имената на петима царе, които в продължение на 515 години „държали княжение (управлявали) от другата страна на Дунав”. Исперих (Аспарух) княз от родът Дуло дошъл на тази страната на Дунава. Следват още други изброени князе от рода Дуло, както и от родовете Ерми, Вокил, Укил, Угаин. 

 

Стенопис на тежковъоръжен конник, от гробница в Керч, І-ІІ век

 

Въпреки че за Боспорско царство около Азовско море се споменава до началото на шести век, а Българското царство е основано век и половина по-късно, имаме всички основания да предположим, че именно аристократичните фамилии от Керченския пролив, от Таманския полуостров, са положили основата на Първо българско царство, в края на седми век. Тези фамилии, както ни показват изворите, са били от трако-македоно-скитски произход, т.е. не нещо много по-различно от основната маса население на Източните Балкани – македоно-тракийското. Името Василиса в руските народни приказки идва именно от думата „василевс” – цар, владетел и неговата женска форма - „василевса”. Такава е била и тракийската принцеса Гипепирия, дъщеря на тракийския цар Котис III Сапейски.

За написаното по-горе няма да намерите и ред в българските учебници по история, където с голямо удоволствие повтаряме и преповтаряме много, много остарели тези за войнствените номади прабългари, за миролюбивите славяни и за романизираните и изчезнали траки. Така сами режем стеблото от корените на нашето родословно дърво и сами прекъсваме връзката с древното ни минало.

 

Аз съм Барби гърл

Аз съм Барби гърл,

Нямам грам акъл,

Пия мента, 

С Президента.

Гаджето ми Кен

Е голям кретен.

Кат порасна,

Ще го фрасна -

С новите ми токчета!

С книга в ръка

Днес е десети ноември 2023 година и се навършват 34 години от началото на демокрацията в България. Но днес няма да говоря за тази годишнина, за края на комунизма, за това какво свършихме през т.нар. преход и какво не. Няма да говоря и за международното положение, където по всичко личи, че започна началото на Третата световна война, по свой си начин.

Няма да говоря и за белегът на "звяра", и края на времената, за което говорих наскоро. Ще говоря за собствената си личност, понеже наскоро си спомних за нещо, което дълго време исках да кажа, но за което бях забравил. Преди десет дена обаче, по повод на рождения ми ден, Теодор Роков от Варна ми изпрати три малки книжки, всичките издадени преди 1944 години, в жанр приключенски и пътешественически. Та в тези времена на мобилни телефони, интернет и бърза информация си спомних, собствената си личност с книга в ръка.

Когато съм се виждал през годините отстрани, много често съм бил с книга в ръката. Вървя като студент в София и нося някоя книга в ръката, която току що съм си купил от Университета или от някоя книжарница. Вървя в Тайланд, в Патая, по плажната ивици и симпатични мургави момичета ми махат от баровете, а аз вървя с една История на Тайланд в ръката, на английски език, която съм си купил току що и се чувствам малко неудобно. Понякога направо усещам външен упрек, че вървя, правя струвам и накрая пак си купувам някоя книга...

От Индия в края на 2008 началото на 2009 година, т.е. точно шест години след първото ми посещение в Азия, в Тайланд, пак вървя с книга в ръка, по прашните и мръсни улици на Бодхгая. Тук даже имаше направо един религиозен момент, когато влезнах в един местен хиндуистки манастир, с един малък английски тълковен речник, в ръката. Обаче това приличаше на малко издание на библията и сред нашарените с бои религиозни хиндуисти, в храма, се почувствах като християнски мисионер и изобщо разбрах как са се чувствали християнските мисионери, стъпвайки за пръв път в далечните земи... От Индия се върнах със седем килограма книги в бакпакърската раница. Основно будистка литература носех, а тогава това още важеше, нямаше всичко качено в интеренет, както сега.

И така навсякъде в България и по света, основно с книга в ръка. Последно беше миналото лято при посещение на Северна Добруджа, когато от музея в Констанца си купих една книжка - "Миксобарбари", т.е. епохата 5,6,7,8 век - времена на преселения и разместване на народите. Но и това време, наречено Велико преселение на народите, е един шаблон, който рано или късно ще отпадне, както и много други шаблони и етикети, дадени от учени и политици.

И така, ако един ден признателното поколение реши да ми издигне паметник, той трябва да е задължително права фигура, с книга в ръката. Без значение дали книгата е в лявата или дясната страна. Това е моята молба и инструкция към бъдещите поколения. И могат да ми сложат един триъгълен ореол на главата. Защото от една страна за ореол съм вече достоен и достатъчно изстрадал, ама за кръгъл май не съм, затова триъгълен.

Американската журналистка Ким Айверсен: След видяното в Палестина не можах цяла седмица да изляза от дома си

Всеки американец, когото познавам и който е бил в Палестина, се връща ядосан, отвратен и травматизиран. Още очаквам да срещна някой, който да каже: „Не е толкова зле. Вината е тяхна и те си го заслужават.” Срещнах много, който отидоха там, вярвайки, че Израел са добрите и че палестинците сами са се прецакали, само за да се върнат тези хора обратно изцяло отвратени от Израел.

Аз се завърнах в състояние на шок. Станах свидетел в реалния живот на хората, на неща, за които бях чела само по историческите книги. Неща, за който никога не съм вярвала, че правителство може да направи в съвременните времена. Имах неутрално отношение към Израел преди своето пътуване. По време на пътуването аз бях доста скептична и дори нервирана от няколко палестинци, които се обръщаха с въпроса към мен. Когато се върнах обратно в Щатите и започнах отново да преминавам през всичко… Не можах да включа светлините или дори да изляза от леглото цяла седмица. Това, което видях беше непредставимо. Беше жестокост, насочена към група от щедри и топли хора, с едно много, много ясно намерение – да се отърват от тях. И не можех да повярвам, че групата, която прави това на тези хора, го беше направила не много отдавна. Те предприеха подобна тактика и ги въоръжиха срещу други хора. Това е което видях и не мога да не го виждам. Децата в училищата, които ме спираха ме молеха да се върна в къщи и да кажа на Америка да спре. Те знаят, че именно ние позволяваме тази злоупотреба.

Лично аз и всеки когото познавам, се връща отвратен от Израел. И много от нас не са били дори в Газа, ставайки свидетели на война. Всекидневният живот за палестинците е жесток и той е на сто процента контролиран от Израел. И независимо от това, с което сме захранвани през целия си живот, всичко това не се прави защото палестинците са нападателни и опасни, прави се за да се отърве региона от тях. Да се направи животът им толкова нещастен, че те или да напуснат или да въстанат като така дадат извинение на Израел да завземе още земя. И израелците не се срамуват да си го признаят, когато говорите по този въпрос. Някои могат да го омекотят с изказвания от рода на: Е, ние се опитахме по мирния начин, но те не го приеха.” Няма значение как точно го заявяват, те винаги свършват по един и същи начин, който е: „те не могат да останат” и „искаме те да си заминат.”

Дълги години Ким Айверсен е част от екипа на „Rising” – ежедневно новинарско предаване на вашингтонския политически вестник „The Hill”. От година тя води самостоятелно политическо предаване (шоу) – The Kim Iversen Show, което се излъчва и в платформата Youtube.

 

 

•  

Жена ми в ада няма да гори - тя там ще бъде у дома си

Жена ми в ада няма да гори -

Тя там ще бъде у дома си.

Със други адски същества,

При дявола - баща си. 

Тъй както Луцифер любим,

Опитал да измести Бога

От небето бе свален за миг,

И пратен във подземната тегоба.

И без да мислят тези адски същества

Как да изкупят греховете,

Стремят се с всякакви хитрини

Да се завърнат на небето.

 

Любовта, Мира и Силата на Бог,

Подлагам, Отче, на съмнение...

Прости ми този грях голям -

И изпрати ми Твоето успокоение.