Приемственост между тракийските и българските царски династии

Приемствеността е много важно нещо – и в държавните дела и в културно-икономическите отношения и по линия семейство-род-народност. Често ние българите сме критикувани, че приемственост в България липсва. Всъщност това далеч не е така, просто фактите не са добре обяснени, а някои от тях не са и изобщо станали национално известни.

В българските учебници по история пише, че прабългари, траки, славяни са различни общности, но от тях се получила българската народност. В последните години излязоха много доказателства, които показват, че тези общности не са били никак различни  в политическо, в културно, а и в генетично отношение. Има и още по-интересни доказателства за приемственост, не само културна и генетична по българските земи, но дори и по отношение на управляващи царски фамилии. Говорим за времето още около новата ера, по-късно през Средновековието и чак до най-нови времена.

За какво точно става въпрос?

До римското нашествие тракийските царе сключвали династични бракове основно помежду си и с дъщери на видни представители на македонските градове и гръцките полиси. Римската империя започва своето нашествие на Балканите през втори век преди новата ера от югозапад и променя тук доста неща. Битките между Рим и царете на старото Македонско царство довеждат до постепенна загуба на независимост и на македонците, а по-късно и на сродните траки, обитаващи централния и източен Балкански полуостров. Решаваща е битка при Пидна в 168 г. пр.н.е. по време на т.нар. Трета македоно-римска война. Македонското царство е разделено на четири части, като тежки ограничения и зависимости са наложени над местното население. Немалка част от него е поробена и отведена извън Балканите, а част и изгонена от страната. Още тогава известни македонски аристократи, генерали, част от населението бягат на север от Дунав, търсейки независимост от римската власт.

Това се случва и при същинските траки и техните царства - на одриси, трибали, меди, гети, мизи, беси, сапеи и т.н. Близо два века продължава кървавия сблъсък между римляни и траки, а ако добавим и сродното македонско царство, ще кажем че отнема на Рим три века да завоюва Балканите. Това е така поради многобройността и храбростта на местното балканско население, от което според признанията на редица стари автори излизат най-добрите войни в Античността.

 

Монета с изображение на тракийската василевса Гипепирия и цар Митридат

 

В резултата на преплетени военни, дипломатически и династични отношения тракийската аристокрация в началото на новата ера има връзка с множество местни царски и видни римски фамилии. Така сапейският цар Котис III управлявал най-югоизточната част на Тракия (по-голямата част от която е днес в Европейска Турция) има за съпруга Антония Трифена, която е наследничка на понтийски, арменски, македонски владетели, а и е внучка на римлянина Марк Антоний (83 – 30 пр.н.е.). Това е същият Марк Антоний известен пълководец и триумвир, приятел, а след това съперник на Октавиан Август. Именно една от дъщерите на Котис III Сапейски, които има още една дъщеря и двама сина, Гипепирия се жени за владетеля на Боспорското царство Аспург. Този Аспург (10 – 38 г.) владее земите около днешния Керченски пролив и Азовско море и е също наследник на понтийски, македонски, скитски и тракийски фамилии. Името Аспург подозрително напомня това на княз/хан Аспарух, свързан с основаването на Българското царство. И тази връзката съвсем не е случайна, както става ясно от историята. През 14 година от новата ера Аспург получава римско гражданство от новия римски император Тиберий Юлий (14-37 г.) и титлата „приятел на римския народ”. Във връзка със сродяване със сапейската фамилия придобива и тракийското име Раскупор. Така пълната титла на владетеля става Тиберий Юлий Аспург I Раскупор. Той има двама сина наследника - Тиберий Юлий Митридат и Тиберий Юлий Котис I (45 – 69 г.). Знаем всичките тези подробности за онези далечни времена благодарение на древните хронисти, описвали историята на своето време, благодарение на надписите върху камък, мрамор и изобщо триумфални и строителни надписи от онази епоха, както и благодарение на изследванията на историците и разкопките на археолозите.

 

Страница от сборник от края на 15 век, с т.нар. Именник на българските князе

 

През следващите няколко столетия името Аспург е едно от най-често използваните в боспорската царска фамилия, както и тракийски имена като Котис, Раскупор, Реметалк и други. В Боспорското царство срещаме и имена като Гостас, Телесиус, Омарус, Перисад, Дуптун, които заедно с името Аспург напомнят доста на познатите ни прабългарски имена Гостун, Телец, Умор, Персиан, Аспарух и други. В каменен надпис от трети век виждаме и името Хорват, което е идентично с това на княз/хан Кубрат. Всичко това показва, че именно от владетелите от Боспорското царство и по-точно от техните управляващи фамилии произхожда и родът на Аспарух (Аспург). Към това насочват и археологическите доказателства - използването на каменни надписи, специфичните форми при металните и керамичните произведения, обичаите използвани при погребенията и други. Вероятно известното „прабългарско” име Дуло, не е нищо друго, а потъмнена форма на името Юлий и още по-точно Тиберий Юлий, записвано понякога като T IOYLIOC. Ще рече запазен е споменът за римското гражданство и права дадени на боспорския владетел Аспург от император Тиберий Юлий.

Както споменахме, по време на римското нашествие на Балканите големи групи население, царски фамилии и обикновени македонци (пеони), трибали, мизи, беси, гети и други бягат на север от Дунав, в независимите земи, на днешните Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Украйна. В първи век от новата ера тракийските земи окончателно загубват независимостта си, за около шестстотин години. Спомен за независимо царство на север от Дунав обаче, през тези пет-шест века римско робство на Балканите, е запазен в известния Именник на българските князе (ханове). Там са записани имената на петима царе, които в продължение на 515 години „държали княжение (управлявали) от другата страна на Дунав”. Исперих (Аспарух) княз от родът Дуло дошъл на тази страната на Дунава. Следват още други изброени князе от рода Дуло, както и от родовете Ерми, Вокил, Укил, Угаин. 

 

Стенопис на тежковъоръжен конник, от гробница в Керч, І-ІІ век

 

Въпреки че за Боспорско царство около Азовско море се споменава до началото на шести век, а Българското царство е основано век и половина по-късно, имаме всички основания да предположим, че именно аристократичните фамилии от Керченския пролив, от Таманския полуостров, са положили основата на Първо българско царство, в края на седми век. Тези фамилии, както ни показват изворите, са били от трако-македоно-скитски произход, т.е. не нещо много по-различно от основната маса население на Източните Балкани – македоно-тракийското. Името Василиса в руските народни приказки идва именно от думата „василевс” – цар, владетел и неговата женска форма - „василевса”. Такава е била и тракийската принцеса Гипепирия, дъщеря на тракийския цар Котис III Сапейски.

За написаното по-горе няма да намерите и ред в българските учебници по история, където с голямо удоволствие повтаряме и преповтаряме много, много остарели тези за войнствените номади прабългари, за миролюбивите славяни и за романизираните и изчезнали траки. Така сами режем стеблото от корените на нашето родословно дърво и сами прекъсваме връзката с древното ни минало.