25 март 2023 г.

Оля, Оля (Hola, Hola) – кокошки не коля

    Латинска Америка не е моето място, испанският не е моят език...     Латинокултурата винаги ме е дразнила, особено като навлезе в нашата страна през 90-те, като стил на обличане, особено при жените, като любов към латинотанците и т.н. Хеле пловдивчанки много я харесаха тази латинокултура, че и досега са си латино – и по начина на обличане и по начина на мислене и поведение. С една дума – отврат !

    Испанският пък е един език създаден от арабите за индианците в Америка, минал през Европа. Какво имам предвид? Испанският, френският, като латински езици, с това членуване  –Ел и -Ал, и -Ле, и т.н., само това да погледнеш, показва тясна връзка с арабските народи, където също членуването е с -Ел и -Ал. Това показва, че в древността арабите и европейците, тези по западната част на Европа, доста са се месели, ако и през Средновековието французите да са отблъснали арабското нашествие, а Испания след близо седем вековно владичество да се е освободила от тях. Но в древността явно месенето е било голямо и се е отразило и на езика. Испанският по принцип е много лесен, с голямо множество популярни думи, които идват най- общо казано от латинския и се срещат във всеки европейски език, затова и популярни. Но същевременно, особено при глаголите, показва такива странни особености, които няма откъде другаде да идват, освен от араби или евреи или други семито- хамитски езици. Да кажем глаголи като „ трабахар“ – работя, „байлар“ – танцувам, „тенго“  - с едно от значенията „нося“, „амо“ - обичам и така нататък, са популярни, т.е. известни, макар че и в тях трудно се откриват европейските корени. Обаче в глаголите свързани с ядене например е пълна трагедия. Като започнем с глагола „ комер“ – ям, който незнайно откъде е доплувал. Всичко европейско е ям, ест, ийт, есен и т.н. или дори френското и италианско „ манж“ и „манжаре“, обаче това „комер“ направо е нелепо, а се явява един от най- използваните глаголи. А оттам нататък е направо абсурдно – десаюно – закусвам, алморсандо – обядвам, сенандо – вечерям! Това са най-нелепите глаголи, свързани с храненето, изобщо в цялото европейско езиково семейство! Както и самото название на закуската, обяда и вечерята, които произхождат от същите глаголи – десаюно, алмуерсо, сеня... И целият индиански свят, в днешна Латинска Америка, сега повтаря тези абсурдни глаголи сутрин, обед и вечер... И не само тях!

   Испанският върви често към опростяване – контиго, конмиго – т.е. с теб, с мен и т.н. Това добре. Може да не използваш личните местоимения – аз, ти и т.н. в изречението. И това добре. Обаче казваш Носострос – Ние, Восострос, Устедес, които звучат дълго и тежко, като излязли от стара католическа катедрала или някъде от храмовете на древен Рим. Това как да е.  На малката раница викат „мочила“, а на багажа му викат ту екипахе, ту малета (всъщност куфар). И това как да е.

    Ама цялата тази мешавица между арабски, латински, дори славянски думи, да си я носят на кънда мънда в дивия и щом на индианците им харесва, да си я говорят те, аз отказвам...

    И направо ми е жал за популярни думи, като да речем числата, които са изкривявани по десетки начини, във всеки един европейски език, а сега пък и на испански. Горкото десет, то не е диес, дис, диеци, цеен, тен и т.н. Още по- горкото четири, защото освен цифрата, то е производно и на думи като квадрат, квартал, тетрадка, каре и т.н. И става едно чудо от катр, куатро, картие, куарте и т.н. – жива мъка, а ако прибавим всичко, което е свързано с четиринадесет, четиридесет, четиристотин...

    Защо е необходимо да имаме още дублиращи се или не съвсем думи на испански, при цялото съществуващо разнообразие, които само увеличават тази мешавица? С две думи излиза, че аз отричам испанския, но да, да си живеят там в Иберия... Живи и здрави.

    От известно уважение към местната култура започнах да уча в началото испански, но рязко се отказах. Лесен е този език, с много познати думи, както казах, а и звуковете на гласните са като на български, но ме дразни и това е. И тези обеззвучавания винаги -с и -х, вместо -з, -ц, -г  и замяната на -в с -б, не мога да го приема и това е. Аз тук три месеца викам „Грация“. Не мога да кажа „Грасия“ и това е. А то май е "Грасиас". И защо е „Буенос Диас“, а не „Буенас Диас“, както звучи по- добре, не мога да кажа. А кой е измислил това извратено „сиудат“ вместо „ суидат“ също не мога да кажа, но те май го казват и по двата начина.  Или се произнася не с -у, а с -ю ? Майната му.

    А когато просто не мога да се сетя или пък да кажа елементарни думи, когато говоря, направо полудявам...

    Когато говорят бавно и на историческа тема, разбирам почти всичко, но говоримият ми испански остана дори не на базово, а на примитивно ниво, което също ме изкарва извън нерви. При положение, че за три месеца можеше да говоря испански много добре... Това разбира се е заради моето нежелание и вътрешна съпротива да го направя. Затова сега когато ме попитат как съм ( комо естас) и какво става (ке тал) на испански,  отговарям „Бива“ и „Добре съм“ на български. Ама пак е един вид уважение и разбират веднага, че съм чужденец и всички произтичащи от това особености на предстоящия разговор.

    Цялата Латинска Америка е един заден двор на Испания. Огромен, обаче, заден двор, къде се набутах и аз тук...

    Перуанците не се лоши хора, даже са много мили и любезни, обаче ме потискат много. Потискат ме с европейско- индианския си вид, който никога няма да стане чисто европейски. Потискат ме не по друг начин, а най-вече с безсмислието на своето съществуване. Да, това важи и за всички латиноамериканци. Безсмислено съществуване на милиони хора... Хора, които не могат да се концентрират над определена степен – обречени са на безсмислено съществуване и подражание.

    Но преди да се присъединя, към екипа, които готви депопулация на планетата, Господ ми отвори очите, за смисъла на съществуване на безсмислените хора. Техният смисъл е като носители на информация, като съхранители на някакво знание.

    Ето представете си сега световна война и Испания просто изчезне от картата на света и не само, заедно с цялата си култура и население и хората не знаят нищо за тях. Но ето отиват в Латинска Америка и откриват запазен езика и голяма част от материалната и духовна култура и по това могат да ги възстановят. Примерно. Изобщо носители на информация и съхранители. Така дори и на пръв поглед безсмислените хора по света, Господ е дал някакъв смисъл на съществуване.

    Ако латиносмериканците не ме уморят в оставащата ми една седмица тук, а тази картина става все по-вероятно и ако не ме изпразнят от смисъл на съществуване и ме направят като тях, обещавам да не пиша нищо лошо за тях, обещавам даже дори изцяло да ги забравя. Само да се прибера жив и здрав в Европа.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар