Кои са атлантите и за какво са се борили?

     Дето се вика, ние още не сме отговорили на въпроса кои са прабългарите и за какво са се борили, а сега чак атлантите... Но се налага да потърсим отговор, понеже още сме на тема Перу и забележителните мегалитни строежи тук.

    Туристите се стичат в град Куско от всички краища на света, на близо 3400 метра надморска височина. Градът е приятен въпреки високата надморска височина, сравнително спокоен и с красиви сгради, в старинен испански, т.е. европейски стил.  

    Климатът тук както навсякъде в Перу е много особен. Например през февруари, март, когато температурите са по- ниски, през нощта времето е по- меко, а когато е лято юни- юли, температурите през нощта падат до нулата. Такива странности във времето има навсякъде в Перу. Обаче ако говорим повече за тях няма да ни остане време за атлантите.

    Повечето туристи тук приемат съвсем добронамерено тезата, че всички каменни строежи в Куско и наоколо са от времето на инките. Но дори и най-лековерните, започват да изпитват съмнение когато видят 100-200-300 тонни блокове, с причудлива форма, паснати идеално с околните камъни. Единствените подозрения, които чух обаче, на различни места тук, е за намесата на извънземните. Тук все още изглежда не знаят достатъчно за Атлантида, губи им се тази информация.

    За изгубения континент Атлантида знаем основно и дори единствено от древногръцкия философ Платон, живял в четвърти век преди новата ера. Всъщност според това което е записано, Атлантида била по-скоро голям остров около 700 км ширина, разположен в Атлантическия океан между Европа и Америка. Тук се развила високотехнологична цивилизация, чието влияние се простирало от Либия и Египет на изток до земите на двете Америки на запад. Това било около 9 000 години преди новата ера, т.е. около 11 000 от наше време.

    Най-същественият въпрос, свързан с евентуалното съществуване на такава цивилизация, който мен ме е притеснявал е, възможно ли е да съществува много развита цивилизация, а по-голямата част на човечеството да живее в праисторическата епоха, каквито многобройни доказателства без съмнение археологията открива? Всъщност и днес имаме такова съжителство, високотехнологична цивилизация, а същевременно например аборигените в Австралия все още си живеят примитивно, както и някои племена в африканските държави, или някои индианци в джунглите на Амазонка. Тоест оказва се, че е възможно подобно съвместно съществуване. Но ако приемем, че днес около 90% от населението на земята е на високо техническо ниво, а само 10 на ниско, по времето на Атлантида е било обратното - 90% са били на ниско техническо ниво, а само 10 на високо.

    Камъкът е може би най-трайният материал, по траен и от металите и от желязо-бетонът и това атлантите добре са го знаели. Всичките им дворци и религиозни комплекси на територията на Южна Америка, най- вече в Перу, са били изградени от камък.

    Атлантите са разполагали с технология, не само за преместване на по-малки и на огромни камъни, но и за тяхното размекване. Това е много интересна хипотеза, която се сглобява по данни и разсъждения на различни хора. Камъните наистина са били размеквани, чрез някаква поляризация, или загряване, или нещо друго. Има и директни следи за това по много от камъните. 

    На много от тях правят впечатления каменните пъпките, които стоят в краищата, като те обикновено са по две. За тези пъпки-ръкохватки се дава обяснението, че са служили за пренасянето на камъните.  Но ако това е вярно за строежите по римско време, не важи тук, където пъпките често са доста разнообразно поставени. 

    Това са всъщност следи, от нещо като маркучи, които са свързвали машината, служеща за размекването на камъка, с него. И всъщност пъпките са нещо като производствен дефект, понеже когато „маркучите“ са били отделяни от все още мекият камък, са се получавали тези леки издърпвания.

    Както казах, те често са по две, което говори за два отделни „ръкава“ пуснати от машината към камъка и вероятно за някаква поляризация. Каква точна е била цялата система, засега трудно може да се каже...

    Тук на горната снимка с огромните камъни от Саксейуаман, тези пъпки, "производствени дефекти", се вижда че са специално отчупени. Някъде те са изглаждани, така че изобщо не си личат, но и на много места са оставяни.

    Така или иначе, ако всичко това е вярно и говорим за време преди около 12-10 хиляди години, трябва да отбележим че тогавашната цивилизация е била доста съобразяваща се с природата. Затова говорят и самите храмове, съобразени с движението на слънцето, звездите и астрономията, свързани още със стихиите, например гръмотевиците и други природни явления, свързана с животинския и растителен мир.

    Трапецовидните врати и ниши, както вече споменах имат ако не друга изцяло практична функция – по-силно устойчиви са на земетресения. Както и всички сгради, които тук са строени с лек наклон навътре, поради същата причина. Така действително се е получила една клиновидна конструкция, издържала хиляди години и на много силни земетресения през това време.

    В целия център на град Куско, новите сградите са стъпили върху тези стари основи. А самата конструкция от камъни показва доста разнообразни стилове. Имаме поне десетина различни стила на форма и подреждане на камъните. Дали това е било просто с естетична цел или е било нещо друго, трудно може да се каже.

    Днес, с невероятното развитие на комуникациите и споделянето на много информация, виждаме следи от необясними, добре изработени гигантски строежи на много точки от земята. Картината обикновено е сложна, понеже върху старите основи, са изграждани нови сгради, храмове, гробници, дворци. Така за окото на неспециалисти е трудно да направи разграничение.

    Така или иначе има все повече доказателства, за съществуването на древна високоразвита цивилизация, която може условно да наречем атлантска. Също така условно може да приемем, че тя е съществувала преди около 12 000 години.

    Самата Атлантида според разказа на Платон е изчезнала за един ден и една нощ. Целия остров е бил потопен в морето, в резултат на много силно разрушение и наводнение. Вероятно е обаче, търговски и военни кораби на атлантите да са оцелели, както и част от технологиите, до по-късни времена.