Отново на път

   Всичките ми големи пътувания са били по принуда. И това предстоящото също. В очите на българите, които не са големи пътешественици, аз с моите посетени тридесетина държави и няколко по-големи и дълги пътувания, минавам за пътешественик. Обаче пак да повторя, че вероятно и аз нямаше да съм такъв, ако не беше принудата и конкретните обстоятелства.

    Първият ми голям престой в Германия около два месеца, беше в началото на 2002 година, когато аз след университета и казармата, която по това време беше 9 месеца, изпаднах в известна безтегловност, подклаждана и от нашите. Заминах при сестра ми в Хайделберг, която тогава следваше там, специалност макроикономика. Този зимно-пролетен престой в Хайделберг, където учих два месеца немски език, в един курс за чужденци, доведе и до следващото ми голямо пътуване. Запознах се с една тайландка, пламна неочаквана любов и имахме доста общи неща, не беше само временно влечение. Така или иначе това доведе до второто ми голямо пътуване в края на годината и началото на следващата 2003 година, в Тайланд, при Нам Сънгмогхон. Там за пръв път видях Азия, истинската, или по-точно така наречения Индо-Китай – югоизточната част на Азия. От двата месеца азиатска екзотика, от която не видях много, ходих и до Камбоджа за една седмица, пак по неволя. Имам един разказ написан по този повод, казва се „Самотна планета”, по името на пътеводителя “Lonely planet”.

   Следващото ми голямо пътуване беше в Индия в края на 2008 година и началото на 2009 година, което беше по работа. Исках лично да обиколя местата свещени за будизма и да напиша една книжка за живота на Сидхарта Гаутама – Буда. Е, и обиколката, която беше нелека и книжката, която писах точно година, накрая бяха факт. Преди това през 2006 и 2007 ходих два пъти и до Йордания, като единия път посетихме и Египет, отново със сестра ми, но това не беше толкова за дълго, макар че първия път бях за около 20 дена. Тогава, първия път, се получи една много неочаквана и приятна ваканция, но разказ „Неочаквана ваканция” не съм писал… J

   Пропуснах голямото заминаване за Франция, в началото на 2008 година. Отново принуден от обстоятелствата и от нашите. Та изпратих две писма, до Робърт в Португалия и до Катя във Франция. Нарекох ги зов за помощ, неофициално разбира се. Робърт каза, че още ремонтира бунгалото и няма условия за гости, но Катя, германката с трите деца, по-скоро се съгласи и аз заминах, уж за няколко седмици, а останах 5 месеца. Това беше и най-дългия ми престой в чужбина. Преди да замина казах на нашите „Заминавам за едно по-добро място”, а сестра ми уточни „Все още в рамките на този свят…”. Смяхме се, така си беше.

   И последното ми голямо пътуване беше точно преди 12 години, в края на 2010 и началото на 2011 година. Тогава за два месеца и нещо направих една много сериозна обиколка на Източните щати. Видях почти всичко интересно от Източния бряг до река Мисисипи - Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Атланта, Ню Орлеанс, Маями бийч, Нешвил, Чикаго, Филаделфия и още няколко по- малки градове. Като цяло в Америка няма много туристи, тук хората основно работят или са безработни. Така или иначе не обикалят толкова много като обикновени туристи, поради това че или нямат време или нямат пари. В някои немалки градове имаше само по един хостел или никакъв. Така или иначе аз повечето време гостувах при различни познати и роднини, за което отново им благодаря. След връщането си от Щатите можеше да напиша нещо от рода на „Разказ за Америка в картинки”, т.е. по-малко текст и повече снимки, но дори и това не написах. Пътуването ми беше с проучвателна цел, за да видя може ли да се живее добре в Щатите, а и бях обещал да се върна, преди 18 години, писал съм вече за това. Но... надежда всяка оставете и тук и в Америка… Затова пък след завръщането си от САЩ започнах този блог.

Сега отново стягам бакпакърската раница за път. Десет години стоя по гаражи и мазета, сега съм я изпрал във ваната и подготвил за поредното пътуване. Мислех че повече няма да пътувам, освен из Балканите, но никой не може да си избяга от съдбата.