Единствено чистите енергии на Любовта и Радостта са способни да накарат човека да
сътвори чудеса. Когато човек се
радва, когато обича, тогава животът му придобива божествен
смисъл
Множество са енергиите, които
поддържат човешкия живот, ние ще разгледаме три от тях.
Двете “видими” това са храненето и
дишането и третата – “скритата” енергия, чийто акумулатор е човешката Душа и сърце.
Дишането и храненето са основните
източници на живот и физическа сила на човешкото тяло.
Те имат количествени и качествени
характеристики: обем, тегло, плътност и т.н., които правят
възможно тяхното анализиране и
изследване. Храненето и дишането са плътни, тежки енергии. Те поддържат човешкия организъм на физическо
ниво. Но основен източник на жизнена сила и, здраве и дълголетие е духовният мир на
човека, който му дарява истинския смисъл на неговото съществуване.
Радостта, Любовта и Мъдростта са
трите стълба на извечната философия за смисъла на
човешкото съществуване. Вдъхвайки
бодрост Вярата, Волята и Надеждата – енергиите на силата на духовността – изграждат целите и
пътя в живота.
Вярата, Волята и Надеждата превръщат
плътните енергии на храненето и дишането в
качествено ново състояние, като
поставят основите и опорите на щастливия живот.
Радостта. Когато радостта изпълни
всяка клетка на тялото, човек изпитва желанието да я сподели със своите близки и приятели, за да
бъдат те също като него радостни и щастливи.
Любовта.
Любовта обгръща сърцето и разпръсква
своята енергия в човешкото същество. Тази така чиста
и тънка енергия дарява на човека
чувството на всеотдайност и способност за саможертва в името на доброто на другите, желанието те да
бъдат радостни и щастливи. В посланието на апостол Павел се казва: “Обкръжете се с любов, която
е съвкупност от съвършенството. Не чакайте да бъдете обичани, а вие самите обичайте”. Като червена
нишка тази идея минава във всички религиозни и философски
учения.
Мъдростта.
Мъдростта носи спокойствие и
надежда, познание за истината. Мъдростта дава сила за
вътрешна организация и концентрация
над това, което човек обича и което го радва. Лишеният от
мъдрост човек може да се оплете в
паяжината на лъжливата Вяра, лъжливата Надежда, а след това те непременно ще породят у него
разрушителна Воля.
Радостта, Любовта и Мъдростта правят
от човека “открита космическа система”, открита към
Космоса, към Бога и земните
същества. Тепърва хората ще дадат имена на тези чисти и силни
енергии – дотогава ние ще ги
наричаме с простичките и понятни за всички имена: сила на Радостта,
Любовта и Мъдростта – сили на Духа.
Радостта, Любовта и Мъдростта – тези
нежни и чувствителни енергии са невидимата сила на
духа, която поддържа, окриля и
вдъхновява човека за истински живот. Без това състояние на духа, без тези енергии той боледува,
страда и постоянно изпитва съмнение за смисъла на своето
съществуване. Без чистите и
възвишени енергии на любовта и радостта човек не е способен да изпита чувството на искрено щастие и
всеотдайна радост.
Без енергиите на Любовта, Радостта и
Мъдростта човекът се превръща в черупка, затворена за
истинското възприятие на
заобикалящия го свят и своята реализация. Този човек живее, по-точно
съществува, благодарение на плътните
енергии на храненето и дишането, а те го задушават,
пернасищат и невротизират.
През последните години станаха
популярни различни методи за черпене на сили от космоса.
Към това “занимание” се насочиха
мнозина, но за съжаление без да съзнават, че тази енергия не
винаги им носи истински полезен
ефект. Обяснението за това е просто. Всяко насилствено черпене на сила от природата, от космоса, от
слънцето е констатация, че този човек изпитва недостиг на чиста
енергия и е принуден да я търси и се
зарежда с нея отвън, което е сериозна предпоставка за развитие на вампиризъм.
Енергийното поле на вампирите е
затворено и затова те не могат да се зареждат с
чистите и положителни енергии от
обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората.
Вампирът изпитва постоянно
(съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с
някого. Особеност при тези контакти
е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я
докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с
голям енергиен потенциал. Редом до
такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен.
Горкият донор! В началото изпитва
раздразнение, след това опустошение и изтощение и
накрая непреодолимо желание да
преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че
веднага, след като се изплъзне и се
почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството
на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен
при следващата среща с този човек.
За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.
Като правило вампирът мисли само за
себе си. Въпросите, които не му дават мира и се въртят
в главата му, са: “... ами аз...”.
“... а за мен...” “... а на мен...”. Всичко останало в неговото
поведение е театър – скроена и
коварно изиграна пиеса.
Като правило вампирите живеят за
сметка на другите, независимо дали това ще бъде в
материален или в емоционален план.
Те са самовлюбени, завистливи и
дребнави егоисти. Винаги готови да вземат, но много трудно
да дадат от себе си. Мисълта, която
преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което
получава. Това натрапчиво усещане го
прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора.
Правилото, което движи мотивацията
на вампира е: “Важното е аз да съм добре”.
Всичко, за което говорихме по-горе
създава огромно психическо напрежение, в което
вампирите съществуват. То ги тласка
да преследват жертвата си неуморно, като всеки път стават все по-агресивни и по-жестоки в
нападките си.
Кармическите корени на вампиризма
винаги се концентрират, изразявайки глобален
егоцентризъм. Вампирите добре знаят,
че най-примитивният и лесен начин да подхранват
биополето си с чужда енергия е да
обидят или да оскърбят някого.
Уникален е фактът, че всеки от нас
може да се прояви като енергиен вампир по отношение на
едни хора и като донор по отношение
на други.
В моята практика често съм срещал
случаи, когато майката в продължение на много години е
била донор за детето си, а когато то
се ожени или омъжи, донорът се превръща във вампир.
Вампирите отнемат радостта от живота
на хората, имали нещастието да станат тяхна жертва.
Жалко за тези, които са подложени на
вампирско мародерство и за тези, които не са успели навреме да се спасят от него.
Ако вампирът остане изолиран, далеч
от хората, лишен от възможността да се зарежда с
чужда енергия, той мъчително ще
агонизира. Останал без сили, неспособен да издържи на силното вътрешно напрежение, което го
подлудява, вампирът може да завърши живота си със самоубийство.
Ако това се случи и след това се
анализира животът му, поставената диагноза ще гласи –
смъртта е настъпила вследствие
хронична форма на вампиризъм.
Психически болните хора, които
проявяват агресивност, в своята същност също носят
диагнозата “хроничен вампиризъм”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар