Тракийската глоса „бонасос” – вонещник

Тракийската глоса бонасос (βόνασσος) традиционно се превежда като „див бик”. Думата е засвидетелствана в текстовете на естествоизпитателя и философ Аристотел и на римския учен и географ Плиний Стари (Plin. NH 8,15). Тази дума поставя няколко въпроса. Първият е този, че имаме тракийска дума за „див бик”, от същият текст на Аристотел и тя е „болинтос” или по-правилно „волинтос” (βόλινθος) При тази дума, срещана във вариантите „болинтос” (βόλινθος) и „болюнтон” (βόλυνθον) – диво говедо ( бик, вол, крава), отдавна е дадено българското и старославянското съответствие. Още Вилхелм Томашек в Die alten Thraker, Wien 1893 обръща внимание на суфикса – ινθος, - υνθος и неговата съотносимост със старославянското –endo, като например в govendo (говендо), където имаме малката носовка Ѧ - ен. Вилхелм Томашек обръща внимание и на съотносимостта на гръцкото βολ- със славянското volŭ (волъ). Тези заключения са преповторени и потвърдени по-късно и от Владимир Георгиев в книгата му „Траките и техният език”, София 1977 г. Вторият въпрос е, че думата е спомената и като монапон (μόναπον) като се свързва със земите между медите и пеоните (Arist. De mirab. Ausc. I, p. 830a). Граничната планина между тях е наречена Ἡσαίνῳ - Осогово (?) , някъде между Пиринска Македония и Република Северна Македония. Самата дума бонасос/вонасос е записана в няколко варианта, с двойно –νν или с двойно –σσ. Очевидно тук е имало опит да се предаде звук, който липсва в страрогръцката реч. Ключ за разгадаването на тази глоса ни дава описанието на Аристотел в съчиненията известни като De partibus animalium („За частите на животните”) и в De mirabilibus auscultationibus („Чуто за чудните неща”) . И на двете места е отбелязано, че животното „бонасос”, чиито рога са извити навътре един към друг и ниско назад, осигурява своята защита чрез разпръскване на екскременти (изпражнения), с доста силна миризма и острота. Когато е заплашено това животно се защитава именно по този начин (Aristot. De part. anim. III, 663a). То защитава и малките си по този начин, като ги огражда с изпражнения (Arist. De mirab. Ausc. I, p. 830a). Както отбелязва изследователят Павел Серафимов, никак не е трудно да се разбере, че именно тази особеност на животното е дала името „бонасос” или по-точно „вонасос”. Вонасос означава „вонящ”, разнасящ силна, непоносима миризма. Със същата семантика е и английската дума „бизон”, като в етимологичните речници е обяснено, че думата е от балтийски или славянски произход, със значение „вонящо животно” (Серафимов, П. „Тайните на тракийския език”, София 2020, стр. 87). Глосата бонасос (βόνασσος), с двойно –σσ е опит да се предаде звукът –ш или –щ,при думата „вонешник” или „вонещник”. Двойното –νν при варианта βόννασος е опит да се предаде мекотата на звукът –н или по-скоро гласната ѣ (ят) или ѧ(ен) . Така получаваме точно старославянското прилагателно вонѣщ от съществителното вонѣ или вонѧ. Така става ясно и защо в текста на Аристотел са употребени и двете думи болинтос/волинтос и бонасос/вонасос. Първата изразява общото название за бизон, див бик, диво говедо, а втората е нарицателно, на един специфичен вид, който живеел в планините между днешна България и Северна Македония. Този вид, поради специфичният му начин на защита, се наричал от народа „вонещник”. Тази дума е записана от философа и естествоизпитател Аристотел като βόνασσος - бонашос/вонашос.