Тракийската глоса „зелас” – лозе

Тракийската глоса записана от древните автори като „зейла”, „зелас”, „зиле” е още една популярна дума от тракийско време. Днес тя дори е включена като име при различни брандове вино, използва се в художествената литература и така да се каже има някакъв самостоятелен живот. Думата е отбелязана от много автори във вариантите зелас (ζήλας), зелас (ζελᾶς), зейла (ζειλά), зела (ζήλά), зилай (ζίλαι). Всички антични автори кратко съобщават, че по този начин траките наричали виното. Това била дума, използвана навсякъде в Тракия, за „вино”. В речника на Хезихий думата е записана като ζίλαι, с кратко обяснение - ὁ οἷνος παρὰ Θρᾳξί – т.е. „виното при траките” (Hesychii Alexandrini Lexicon). При граматика от IX век Георгиус Хоробоскос, думата е записана в три варианта ζελᾶς, ζελᾶ, ζελᾷ - с краткото обяснение – „по този начин се нарича при траките виното”. Ако към тези три варианта прибавим и вариантите с –η вместо с -ε от Excerpta Marciana получаваме и вариантите ζήλας и ζήλα. В Лексикона на патриарх Фотий от IX век, думата е записана като ζειλά, с обяснение - „виното (при) траките”. Съвременните учени правят опит да намерят връзка между тракийската дума „зелас” и сходни индо-европейски понятия. Тези опити обаче не са убедителни. Стига се дори до опити да се търси връзка между глосата „зелас” и думата „зелен” и оттам доказателства за зеления (!) цвят на виното (Маразов Ив. – МИФ8: Вино и култура, София 2003г.). И тук както при глосата „зейра” – риза, опитите за директно обяснение на думата предварително са обречени на неуспех. При глосата „зелас” отново не е отчетена възможността тя да е била записана не съвсем според начина, по който е била изговаряна. Тук отново срещаме метатеза, т.е. разместване на двете основни гласни в думата. Причината за това е, че за древните автори, думите от тракийската реч са били чужди и трудно произносими, особено тези със звуци ж, з, ш,щ, ч, ц и т.н. Така търсената правилна форма е думата ‘зейла, зелас, зила’ е думат а „лозе”, „лоза” или „лозница”. Действително древните автори отбелязват, че „зелас” е тракийската дума за вино – ойнос (οἷνος). Учените изследователи от последните век и половина не отчитат факта, че старогръцката дума за „лоза”, „лозе” – ойне (οἴνη), а също и ойнас (οἰνάς) - е твърде близка с тази за вино - ойнос (οἷνος). Тази прилика и възможност за лесно объркване, дори не са отбелязани при анализа на глосата от нашите и чуждите езиковеди. Което показва колко голяма е инерцията в научните катедри при работа върху даден предмет. Спокойно може да твърдим, че глосата зелас(ζελᾶς), не е тракийската дума за ойнос (οἷνος) – вино, а за ойнас (οἰνάς) – лоза. Неточността при записването вероятно е станала към средата на 19 век, когато голяма част от античната гръко-римска литература е издадена в Германия, в печатни томове. Именно тези томове са се ползвали от изследователите основно немски, а по-късно и български, които са работили върху въпроса за тракийския език и тракийските глоси. Популярната глоса „зелас”- „лозе”, „лозница” ни дава втори пример, наред с думата „зейра” – „риза”, който показва, че тракийските думи са били труднопроизносими за латинските и особено за старогръцките автори. А пак да повторим, че объркване между думите οἷνος и οἰνάς то е съвсем лесно обяснимо.