Тракийската глоса „зейра” – риза

Една от най-известните тракийски глоси, позната дори и на неспециалистите е глосата „зейра”. Тази глоса е спомената от доста антични автори и е записана в различни варианти. При Херодот, Ксенофонт, Юлиус Полидевк тя е записана като ζειρά и ζεῖρα (зейра или зира), в Лексикона на Хезихий срещаме и формата ζιραί (зирай), а в речника на Дюканж – ζουρά (зура). Ето какво пише по въпроса Херодот (Hdt VII, 75), който използва на два пъти думата зейра – “В похода траките носели шапки от лисичи кожи на главите си, около телата си дълги дрехи (хитони), а върху тях преметнали шарени зейри”. Тук обаче прилагателното пойкилос (ποικίλος) освен „шарен”, „пъстър”, „разноцветен” може да се преведе като „изтъкан”, „извезан” (шарено, разноцветно), т.е. възможно е да имаме израза „(шарено) извезани зейри”. Малко по-напред в текста Херодот отново е използвал думата „зейра”. Той казва, че и арабите носели зейри, високо препасани (Hdt VII, 69). Това е основание някои автори да превеждат тук думата „зейра” с „бурнус” – бяла, дълга, мъжка горна дреха, подобна на халат, която се носи от арабите. Ксенофонт (Xen. Anab. 7,4,4) описва внезапно настаналия студ в земите на тракийското племе тини, който според него обяснява защо траките носели шапки от лисича кожа, на главата и ушите, а също и хитони, покриващи не само тялото, но и бедрата, а при езда зейри, достигащи до петите, а не хламиди. Хезихий в неговия Лексикон дава едно кратко обяснения на думата „зира”. Той казва, че зирай (ζιραί) е хитон, достигащ до колената. Той дава и едно по-дълго обяснение при думата зейра (ζειρά) – вид хитон, одежда, пристегната със сирийски колан или с пояс (Hesychii Alexandrini Lexicon). В Глосарий на Дюканж, думата зура (ζουρά) е със значение „хламида”- гръцката дума за мъжко наметало (вълнено), което закривало плещите и се закопчавало на гърдите или на дясното рамо (Glossarium ad scriptores mediae et infimae Graecitatis, 1688). В Ономастикона на Юлиус Полидевк (Poll. 7, 60) намираме записани няколко варианта на думата зейра (ζειρά) , определена тук като покривка, мантия, перелина. В изданието на Ономастикона, от 1824 година в град Лайпциг, под редакцията на Карл Вилхелм Диндорф, са направени множество бележки и разяснения към запазения старогръцки текст. Понятието „зейра” също е подробно разгледано, като са посочени примери за идентичността му с формата „риза” (ρίζα). Издателите на Ономастикона смятат, че това е на практика една и съща дума – зейра и риза – напълно заменяема. В подкрепа на това твърдение те дават и примери от работите на двама по-стари венециански учени, Родигинус и Калкагинус, където думите „зейра” и „риза” са дадени като идентични. Приведен е и общ цитат от техните изследвания – Rhizam Thracibus attribuentes – „Ризата се приписва (е атрибут) на траките”. Дадени са и няколко други примера за несъмнената обвързаност и взаимозаменяемост на двете форми на думата (Onomasticon cum annotationibus interpretum, vol. V., pars. I., Lipsiae 1824 ). За съжаление подобни наблюдения изглежда са останали непознати за родните учени лингвисти или са били неприемливи. Никъде в изследванията на българските езиковеди дори не е отбелязана връзката между думите „зейра” и „риза”, старобълг. риза, мн.ч. ризы. Малко по-надолу в Ономастикона (Poll. 7, 70) намираме и думата сюсейра(συσείρα) или сисюра (σισύρα) във връзка с облеклото на скитите. Познаваме и старогръцката дума риза (ῥίζα) която означава „корен”, както и „основа”, „начало”, „източник”. Съчетанието ῥίζα ὄρους означава „полите на планината” . При думата „зейра”, „зира” имаме класически пример на метатеза при записването, а вероятно и при изговарянето на думата, от страна на гръцките автори. Така старата праславянска и съответно тракийска дума риза е била записана от старогръцките автори като зира или зейра. В нашата научна и научнопопулярна литература обяснението на глосата „зейра” се свързва с тежко и дебело покривало, подобно на ямурлук (кабаница). Така е обяснена думата в многотомната История на България, меродавно за времето си издание (История на България, том 1, София 1979). Така е обяснена и в различните енциклопедии (Кратка енциклопедия тракийска древност, София 1993). Това обяснение е станало и остава популярно, за хората запознатите с темата. Че глосата „зейра” означава именно дълга до коленете риза, а не дебела, подобна на ямурлук дреха, е очевидно от примерите на древните автори. Зейрата е дълга до коленете, пристяга се с колан или пояс, не е свързана с шапка, която се носи отделно (шапка от лисича кожа). Освен това зейрите е възможно да са везани, като това е един от вариантите при превода на думата пойкилос (ποικίλος). Всички тези характерни особености са невъзможни при дреха подобна на ямурлука. Употребата на думата риза (зейра) при траките, документирана от древните автори, показва че този вид дреха, която ние тясно свързваме със славянското (раннославянското) население по нашите земи, е била обичайна дреха и за тракийското население. Тя е изглеждала по сходен начин и при населението наричано тракийско и при населението наричано славянско – дълга до коленете дреха, пристягана с пояс или ремък, с различен цвят - от по-светъл до по-тъмен (в зависимост от материята), извезана или без украса.