Букетът от аромати в България

България е благословена страна в много отношения. Тук ще разкажа за едно от тях, за което не си даваме сметка – пълнотата и силата на миризмите и ароматите в нашата страна. Никъде по света не съм срещал тази пълнота и сила на миризмите и уханията, а съм посетил доста държави. Ще започна сравнението със Франция, но преди това кратките наблюдения на един германец. Той беше сравнително млад и интелигентен човек, работеше към немското посолство в София. Каза ми, че преди да дойде в България е мислел че Гърция и България са еднакви държави, като природа. Но каква била изненадата му като дошъл в България – зелено, зелено и пак зеленина. Това го впечатлило в голяма степен и в този смисъл казваше, че България и Гърция са съвсем различни като природа. Та във Франция изкарах около 6 месеца, от началото на февруари до началото на юли. През 2008 година беше. Тогава президент беше Саркози, а Франция отбелязваше 40 години от събитията през 1968 г., но това между другото. Тогава цяла пролет очаквах да усетя онзи букет от аромати, който съпътства пролетта в България. Цъфтяха и във Франция цветни храсти, лавандула, акации, но този аромат и тези ухания познати на нас ги нямаше. Кога настъпи пролетта и кога мина, така и не разбрах, а доста общувах с природата. Бях във Южна Франция, климатът и природата тук са Средиземноморски, ниска растителност по крайбрежията, наречена гарига. Ароматът на море, миризмата на нашето Черноморие, също не можеше да бъде достигнат по интензивност. Соленият морски полъх, мирисът на водорасли и изобщо на море също е много интензивен, а по Средиземноморието е по-слаб. Поне това са моите впечатления. Тук се прехвърляме от другата страна на Атлантика и наблюденията ми от Флорида, въпреки че там бях декември месец (това преди десет години), т.е. през зимата. Ароматът на море, Карибско море, което достига до там, нямаше онази наситеност и аромата на нашето море. Не че няма специфична широта и красота, но тук говорим за мириса и уханията. Може би единственото място, което се доближава до България, но без да я надминава, като интензивност на ароматите и миризмите е Индия. Да, Майка Индия почти достига до Майка България в това отношение. Тук пътувах за кратко с едни канадци, както и имах много пътувания с германци, австралийци, французи и т.н. Те идваха от Тайланд и бяха много впечатлени от миризмата на запалени автомобилни гуми, които преживяли там на едно място. Разправяха го като събитие… явно Канада е много стерилна в това отношение. „Ха, ха, елате в България”, мислих си аз, не е нужно да ходите чак до Тайланд и Индия за едно такова преживяване. А самата Индия, като започнем от уличната миризма на приготвяна храна, като минем през полетата засети с житни култури и ориз, като стигнем до южните тропически щати, навсякъде миризмите са доста интензивни. Силните аромати, особено цветните ухания през пролетта е още едно богатство на нашата страна. Това е нещо, което не може да се предаде чрез снимки и пощенски картички. Може само да се почувства и усети на място. Приятна изненада за туриста и за всички нас, които често го забравяме.