Правата на жените в България

През тази седмица БПЦ излезе с официална позиция във връзка с промените в закона за социалните услуги и свързаните с това права на родителите и децата. Същевременно от Брюксел се съобщи, че евродепутатите настояват за подписване на Истанбулската конвенция от всички държави членки. Поради това ще кажа няколко думи по въпроса за правата на жените (и децата) в България.
Жените винаги са имали права в България и то говорим на за сегашната епоха, а погледнато в исторически план. Веднъж на сбирка с колеги историци и археолози, най-възрастния между нас каза по въпроса следното: "На Балканите жената винаги е имала права и е била на почит, още от времето на праисторията." Аз като историк и археолог и в резултат на натрупаните впечатления през годините, напълно съм съгласен с него. Но да оставим назад времето на матриархата в праисторията и да говорим за последните две-три хиляди години, да речем.
Българката, а преди това тракийката, винаги се е радвала на една относително висока свобода дори и в най-тъмните времена и епохи на деспотизъм и пълна превилегия на мъжете и мъжкото начало. Гордите и свободни тракийки (македонки, дакийки, фригийки) са правили силно впечатление на външните наблюдатели. Неслучайно някои автори описват това поведение като прекаленна разпуснатост на нрава, понеже деспотичните и азиатски закони в други близки и по-далечни общества, ярко са контрастирали със свободата на тракийката.
По-късно по време на римското господство и след това при българското царство тази свобода се запазва до голяма степен, въпреки настъпващото "мрачно Средновековие" в Европа. Сравнително свободни и с независимост са българките и по време на османското владичество, въпреки изписана пропаганда по въпроса, от недалечното ни минало.
Само щрихирам тази историческа част и преминавам към по-конкретните примери и разбор на проблема в нашето съвремие. Преди петнадесетина години имах възможност да участвам при провеждането на една задълбочена социална анкета към БАН, в няколко Средногорски и Подбалкански градчета и села. На въпроса за домашното насилие и въпросите към мъжете - "Биете ли жена си?" някои хора българи направо се обиждаха от този въпрос. Отговорът беше категорично "Не!" (Разговарях само аз като мъж, със съответния глава на семейството, жена анкетьор разговаряше със жените.) Тази част от въпросите всъщност бяха лични и за индивидуално попълване, но хората предпочитаха да ги четем и да споделят отговора с мен. Само в едно турско семейство, сравнително младото момче отговори: "Е, два-три шамара не се броят." Не казвам това, за да злепоставям турския етнос в България, а и от един пример не може да се вади заключение, но казвам това заради следното. Трябва да се прави ясна разлика между различните култури - българска, турска, циганска и т.н., където има различни правила и стандарти на поведение. В този смисъл трябва да се прави разлика между българска и германска култура например. Ако в Германия повишаването на тон се счита за насилие над детето, то тук това не е така. В смисъл, дори това да е насилие, ние сме едно по-южно общество, с по-бурни страсти и реакции, тук нещата са различни от Германия, Швеция и Норвегия. Тук е така от хилядолетия и ние германци в това отношение няма как да станем. Ако пък отидем още по на юг, в арабския свят да речем, отношенията стават още по-агресивни и емоционални, дори и за нас българите.
Когато чуваме, че 30 хиляди били сигналите за домашно насилие над жени у нас годишно (информация също от последната седмица), трябва да се знае тези сигнали за българският етнос ли се отнасят, за турския, или циганския. Извинявам се, но тук е излишна етническата и политическата коретност. В противен случай се получава едно грубо изкривяване на данните и хората си казват : "Ей, тези български мъже, какви насилници станаха" или пък "Горките български жени, на какво насилие и домашен тормоз са подложени ежедневно в семейството." И така се насажда една предварителна нагласа по въпроса и се настройва предварително недоверие между половете.
Но хайде, да приемем, че огромния процент от тези 30 хиляди сигнала се отнасят конкретно за българския етнос. Само че тук виждаме колко комплексен е въпросът. Колко от тези сигнали идват от един и същи жени, това е много важен въпрос и за колко жертви на насилие всъщност говорим? След това, дали тези случаи се отнасят за живеещите в градовете или в селата, дали се отнасят за по-високи социални категории или по-ниски, дали всъщност животът от последните години, обедняването и липсата на социална справедливост, не довежда до домашно насилие? Не на последно място, дали всъщност прекаленната еманципация на жените не е една от основните причини за оплакване от насилие, а и дали самата еманципация не води до разрушаване на традиционни ценности и поведение.
Внушението, че българските жени нямат достатъчно права и поле за изява в България, че не срещат подобаващо отношение и т.н. са много опасни и действително подменят традиционните семейни и християнски ценности в България. Внушението, че българите или българските мъже са насилници е също толкова крайно вредно и опасно. Обществото ни трябва да се противопостави с всички сили на тези тенденции, защото ние българите винаги сме били пример за демократичност - и обществена и семейна.

ЩЕ СПАСИ ЛИ ДИРЕКТНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ОБЩИНСКИТЕ СЕСИИ ПЛОВДИВ И СВЕТА?

От точно 8 години темата за директното излъчване на общинските сесии ту се повдига, ту затихва.

Тя се активизира преди избори, опозицията я повдига и след избори, но нищо не се случва. Някои си мислят, че излъчванията ще променят не само Пловдив, но и света. Да не би петъчните излъчвания от Народното събрание да промениха нещо в България?

Вече се забрави, че преди 12 години тази работа се случи и то без подкрепата на политическите сили, а тъкмо напротив.

Като пръв инициатор на директното излъчване на сесиите и организирал го повече от 4 години, си позволявам да дам малко акъл.

Интересното е, че 8 години никой не ме потърси, за да обясня има ли смисъл цялата работа, как трябва да стане, колко струва и т.н.

ДИРЕКТНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА СЕСИИТЕ С ЛИНКОВЕ В ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО САЙТА, ПРОСТО ТАКА – ДА СЕ ОТЧЕТЕ НОМЕРЪТ, Е БЕЗСМИСЛЕНО!

1. Огромна част от пловдивчани, които се интересуват от това как се управлява градът, не ползват интернет или няма да седнат в четвъртък от 9 до 13 и да гледат в захлас.

2. Ще се отчитат няколко хиляди кликвания, но това ще означава, че някой е цъкнал на линка да види какво е това чудо, видял е, че някой нещо си говори и ще се прехвърли нататък.

ПРОЗРАЧНОСТТА на управлението на града – което е целта, означава нещо по-различно.

1. Обществото трябва да знае предварително какво ще се случи на сесията.

2. Трябва да е ясно кои са интересните точки /там, където ще се направи опит да се направи далаверата/.

3. Обществото трябва да разполага предварително с документите и предложенията по различните точки.

4. Най-важните дебати трябва да започват преди сесията и да завършват след сесията – тоест, процесът на прозрачност не е само няколо часа директно излъчване.

5. На един общински съвет с безспорно мнозинство и с беззъба опозиция няма смисъл да се обръща внимание.

6. Там, където пък има читава опозиция, тя не трябва да прекалява с използването на директното излъчване, за да държи политически речи.

7. По време на излъчванията дебатите по всяка точка трябва да се съпровождат с информационни надписи, които разкриват същността на този дебат. Тема от типа: "Прехвърляне на УПИ 5677 от публична в частна общинска собственост" не значи нищо. А зад това може да се крие далавера за милиони.

Цялата тази работа струва, естествено пари. Трябва да се осигури заплащането на: двама оператори, режисьор на пулт, звукорежисьор, техник по комуникациите, транспорт, редактор в студиото, студиен техник по надписите плюс екип за организиране на коментари.

Всичко друго е имитация. А, да не забравим, има и цена на телевизионното време – ако се излъчва по телевизията. Целта на този коментар не е осигуряване на пари по последната точка.

Та сега – спомени.

В края на 2006 година се заговори, че Пловдивската телевизия ще бъде спряна. По политически и икономически причини. И тогава - търсейки начин да се спаси телевизията, реших да започнем директни излъчвания на сесиите. Надявайки се, че никой няма да посмее да спре телевизия, която работи за обществото.

Спряха я! Въпреки сесиите. Или може би точно заради тях.

Но подред.

Обадих се на тогавашния председател наОбС Страшимир Дочков. Той каза, че е най-добре да напиша писмено предложение, та ръководството да реши.

По онова време в доста български градове и градчета сесиите вече се предаваха директно. Само в Пловдив – не. Смятах, че ръководството ще ме прегърне за идеята и даже ще попита колко струва масрафът.

Като начало ме предупредиха, че е хубаво да дойда на сесията, когато ще се обсъжда моето предложение.

Отидох сутринта и... Установих, че общинските съветници ме подминаваха и не се спираха при мен. Въпреки че с повече от тях бяхме добри познати. Нещо ставаше.

Спря се най-после ръководителят на една от групите и гузно ми прошепна: Снощи се събрахме всички групи и решихме да не позволим излъчването.

Не можех да повярвам. На прага на приема ни в ЕС пловдивските съветници не искаха една рутинна европейска практика.

- Защо така? – попитах.

Човекът се огледа и ми довери:

- Имаме още няколко месеца да крадем, та не искаме хората да ни гледат.

Мога да се закълня, че това бяха думите. Беше февруари, мандатът на съвета и на Иван Чомаков като кмет изтичаше през октомври.

Започна обсъждане на предложението, имаше хъкат-мъката, поисках думата и казах:

- Пловдив има редкия шанс да остане в световната история. Няма друг град по света да е отхвърял предложение за директно излъчване на сесиите. И то БЕЗПЛАТНО.

Съветниците започнаха да се ослушват. Дадоха почивка, която продължи доста време. Видях, че идва Славчо Атанасов – тогава беше кмет на Тракия, и нещо започна да се кара на съпартийците си. Заговори се, че Петър Стоянов се обадил от София на съпартийците си и ги питал наистина ли смятат да направят такава глупост.

Най-накрая разрешиха. С таково неудоволствие – все едно, че позволяваха на педофил да стане възпитател в детска градина.

Решението беше:

1. Никакво заплащане! /макар удоволствето да струваше сериозни пари, но не това беше целта, нали искахме да се запази телевизията/

2. Обърнете внимание – условието беше уникално. Камерите да показват само говорещия, а не залата. Да не би да покаже някакъв съветник как си играе на лаптопа, решава кръстословици или подсказва на съпартийците си как да гласуват.

Съгласихме се, но второто не го изпълнихме.

След първите две директни излъчвания спряха телевизията. Някои съветници се подписаха под някаква протестно писмо, кметът Чомаков изрази някакво съжаление, а на мен ми се обадиха и казаха, че телевизията е осъдена на смърт и след три дена ще бъде забравена.

Не капитулирахме веднага. Следващата сесия пак я предавахме на живо и тъй като нямаше кой да ни гледа изкарахме големи телевизори на стълбите на Каменица – спечелихме десетина зрители за каузата.

След 5 месеца възстановиха излъчванията и пловдивчани вече можеха да гледат сесиите.

По някое време някой се сети, че е хубаво сесиите да се и записват на дискове и остават като архив. Дотогава се записваха на аудиокасети.

Започнахме да предаваме ДВД копия, отпуснаха и малко пари.

Така направихме пълен запис на онази сесия, на която ГЕРБ бяха изгонени от властта. С помощта на Атака, които после станаха коалиционни партньори на ГЕРБ. И с помощта на едно куфарче пари. И т.н. Няма да забравя огромните очудени очи на Дани Каназирева – тогава съветничка от ГЕРБ, която броеше бюлетините след гласуването на доверие на тогавашния председател на ОбС Йордан Кюмюрджиев, и първа беше разбрала, че са изиграни.

Та повече от 4 години предавахме сесиите, организирахме коменари, документирахме, повтаряхме, изхарчихме серозни пари.

Дойде Иван Тотев а власт, очаквах, че някой ще ми благодари за приноса ни към демокрацията, но нищо не се случи. Заговори се, че сме искали много пари. Един ден спряхме излъчванията и никой не попита защо ни няма на сесията...

Междувременно НБТ – известна като "телевизията на Гергов", също започна излъчвания, никой не поиска от тях предложения и не им постави условия, пуснаха ги без спорове. След това се пробваха ДСС. Оказа се, че сесиите вече са кратки и скучни и няма смисъл да се излъчват. И собствениците разбраха, че файда от цялата работа няма. След време и тези телевизии изчезнаха от хоризонта.

Май всички бяха доволни. Това се нарича медийно затъмнение.

Така от няколко години за излъчване на сесиите само се говори. Повява се някой мераклия, след това изчезва.

Председателката Савина Петкова каза, че всеки е добре дошъл да излъчва. Като че ли правото да се излъчва е подарък свише. Напротив:

ИЗЛЪЧВАНЕТО НА СЕСИИТЕ НЕ НОСИ НИКАКВИ ПОЛЗИ НА ЕДНА МЕДИЯ.

За това по света тези излъчвания – включително излъчванията на сесии на Народното събрание, се извършва по дотираните обществени медии.

За съжаление, Пловдив няма обществен канал. Шансът бе проигран по ред причини. Ръководствата на БНТ от години обичат онези пловдивски събития, които ще им дадат повод да дойдат под тепатата с любовниците, да се почерпят в Стария град и да си тръгнат. И ако може малко пари от общинския бюджет да се прехвърлят в бюджета на БНТ...

Сесиите не са привлекално събитие от тази гледна точка.

В стотици европейски градове подобни излъчвания се финансират по европейски програми. Има такива възможности, но досега нищо не е направил. По-добрее парите да отидат за някаква конференция – с преспиване и другарска вечеря.

Ако все пак се отпуснат някакви пари за "прозрачност на управлението", къде ще отидат те?

В медията, която ще анонсира излъчването така: "Други съграждани, гледайте сесията на живо и обърнете внимание на последна точка /примерно/, която ще узакони един грабеж!"

Или в медията, която ще предпочете заглавието: "Драги съграждани, гледайте сесията, на която ще се реши изграждане на поредното пловдивско бижу!"

Познайте сами.

Източник: ПОТВ

Откъде произлиза другото име на костенурката – желва?

В някои райони на нашата родина, а и по-широко казано на територията на Балканите, костенурката е известна като желва, жолва, желка или желбаба.
Например в Родопите широко разпространено е названието жолва (желва), а в Северозападна България съответно костенурката е наричана желбаба.

Етимологията на самото име костенурка и производните (костеница, коштанка, кощепица и т.н.) е ясно – свързано е със староб. кость, което се среща сред останалите славянски езици, както и в латински costa (ребро), френски cоte, испански costilla и т.н. и означава, най-общо казано, нещо твърдо.

Основна характеристика на костенурката, освен че се движи бавно и известното дълголетие, е нейната твърда коруба, откъде произлиза и нейното име.

А какъв е произходът на названието „желва”?

Този произход е свързан отново с корубата и с приплеснатата полусферична външност на костенурката.

На Балканите съществуват и до днес десетки хиляди надгробни могили. В миналото те са били дори повече. Всъщност надгробни могили съществуват, а и могат да бъдат видени, и на много места в Европа. Старославянското название за това, което днес наричаме надгробна могила е жаль, със значение гроб, гробница. Това са места, където са се жалили, т.е. почитали и възпоменавали мъртвите.
В продължение на хилядолетия, широко разпространени са били именно тези могилни, приличащи на малки хълмове, места за погребване и почитане на мъртвите. По своята форма костенурката изключително наподобява надгробна могила, в една разбира се съвсем миниатюрна форма. От тази прилика възникна и названието жаль- желка– желва (жель-баба), т.е. една малка, миниатюрна (особено когато е скрита и неподвижна) надгробна могила.