Откъде произлиза другото име на костенурката – желва?

В някои райони на нашата родина, а и по-широко казано на територията на Балканите, костенурката е известна като желва, жолва, желка или желбаба.
Например в Родопите широко разпространено е названието жолва (желва), а в Северозападна България съответно костенурката е наричана желбаба.

Етимологията на самото име костенурка и производните (костеница, коштанка, кощепица и т.н.) е ясно – свързано е със староб. кость, което се среща сред останалите славянски езици, както и в латински costa (ребро), френски cоte, испански costilla и т.н. и означава, най-общо казано, нещо твърдо.

Основна характеристика на костенурката, освен че се движи бавно и известното дълголетие, е нейната твърда коруба, откъде произлиза и нейното име.

А какъв е произходът на названието „желва”?

Този произход е свързан отново с корубата и с приплеснатата полусферична външност на костенурката.

На Балканите съществуват и до днес десетки хиляди надгробни могили. В миналото те са били дори повече. Всъщност надгробни могили съществуват, а и могат да бъдат видени, и на много места в Европа. Старославянското название за това, което днес наричаме надгробна могила е жаль, със значение гроб, гробница. Това са места, където са се жалили, т.е. почитали и възпоменавали мъртвите.
В продължение на хилядолетия, широко разпространени са били именно тези могилни, приличащи на малки хълмове, места за погребване и почитане на мъртвите. По своята форма костенурката изключително наподобява надгробна могила, в една разбира се съвсем миниатюрна форма. От тази прилика възникна и названието жаль- желка– желва (жель-баба), т.е. една малка, миниатюрна (особено когато е скрита и неподвижна) надгробна могила.