Вселенските Събори са гласовете на Църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Светия Дух. Затова под техните актове отците се подписват с думите "Изволится Святому Духу и нам".
Главната цел на Вселенските Събори е осъждането на различни неправилни или еретически мнения (лъжеучения) и формулирането на Православното Учение чрез догматите. Всички решения на Вселенските Събори са безусловно задължителни за Православните Християни, което означава, че те не само трябва да бъдат приемани, но и познавани.
Правата Вяра и нравствения живот са тясно свързани и не могат да съществуват един без друг. "Добродетелите на езичниците са само позлатени пороци", отбелязва Блаженният Августин. Никой не може да се спаси без вяра и дела, без да изповядва Божествените истини и да спазва Божествените Заповеди.
Вселенските Събори са излезнали с известен брой правила (решения, определения). Те са ставали пътеводители и Правила на Църквата, на живота на християните. Седмото Правило на Втория Константинополски Вселенски Събор 381 година, третира приемането в Църквата на принадлежали преди това към схизматични (отлъчени от църквата) или еретически групи. Правилото гласи следното:
"Ония, които от еретици се присъединяват към Православието и към броя на спасяваните, приемаме по следния начин и обичай: арияните, македоняни, саватияни, новатияни или тетрадити и аполинарияни, подир като заявят писмено и прокълнат всяка ерес която учи не така както учи Светата Божия Вселенска и Апостолическа Църква, приемаме чрез запечатване, т.е. като помазваме със свето миро отначало челото, сетне очите, нозрите, устата и ушите и помазвайки ги произнасчме: "Печат на дара на Духа Свети". Евномияните пък, които чрез еднократно потапяне се кръщават, монтанисти, именувани тук фриги и савелияни, които проповядват синоотчество и вършат и други нетърпимости и всички други еретици (защото тук има много такива, които най-вече произхождат от Галатска област) - всички от тях, които желаят да се присъединят към Православието приемаме ги като езичници: в първия ден ги приемаме като Християни, във втория - оглашени, сетне в третия ден ги заклинаме с трикратно духване в лицето и ушите, и по такъв начин ги оглашаваме и ги караме да остават в Църквата и да слушат Светото Писание и подир това вече ги кръщаваме" ("Правилата на Православната Църква" С. 1936 г.)
Този древен текст, макар и кратък - от няколко изречения, по Божествен начин съдържа и пази невероятно много автентична информация за Вярата, за Църквата, за вярващите, за ересите по онова време, и то от най-високия авторитетен форум на Христовата Църква - Вселенски Събор.
Ето какво научаваме от този изключително ценен текст:
Колко много ереси застрашаващи Вярата е имало по онова време. В текста са отбелязани поименно 8 различни ереси, като изрично е споменато, че е имало и други. И Църквата е устоявала на тях и ги е изобличавала. За устояването на Църквата Иисус Христос в Светото Евангелие казва на тогава още рибаря Петър: " Ти си Петър, камък (канара) и на този камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят" (Мат. 16:18). А относно думите на Иисус Христос за "портите адови", преди повече от 1000 години, когато е живял и служил като Свещеник Презвитер Кузма в прекрасната и изключително ценна "Беседа против Богомилите", която е написал, ни разкрива, че "портите адови" - това са лъжеученията, ересите, през които (като през порти) мнозина ще влезнат в Ада.
За изключителната (спасителна) важност на чистотата и правилността на вярата от една страна и за пагубната за душите вредност на лъжеученията (ересите) от друга страна, ми се даде много силен пример, който съвсем простичко и разбираемо за всички нагледно ни показва душегубителното последствие на дори съвсем малко отклонение от правилната Вяра:
"Смисълът на живота на Християнина е постигане на вечния живот в Царството Небесно - Новия Иерусалим. Затова условно приемаме, че целта на нашето земно странстване (живота ни) е Свещенния град Иерусалим в Палестина, сега вече държавата Израел. И като вярващите Християни цял живот се стремим и пътуваме към него. Посоката София - Иерусалим географически (и навигационно) е 132 градуса. Но ако извъртим, ако изменим посоката, курса, съвсем малко - само с 1 градус и 30 " (един градус и половина), то тогава вече ще стигнем не в Иерусалим - в живота вечен, а ще стигнем в руините на Содом и Гомор, в низината на Мъртво Море, в долината на смъртта!
Този нагледен пример е и прекрасен отговор на този въпрос, защо Църквата още от апостолски времена вече 2000 години така упорито и безкомпромисно се бори с отклоненията от правилната спасителна Християнска Вяра, които отклонения са лъжеученията (ересите)? Защото всяко, дори на пръв поглед незначително отклонение от Христовото Учение, от Правилната Християнска Вяра я прави вече неспасителна!
Йордан Рангелов
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар