Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден в един ден”, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало. Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част от което са траките. И траките вливат не само кръвта си, но предават и много от своите културни ценности. Това, което обикновено ни прави впечатление, са материалните остатъци от живота им – крепости, селища, светилища, могили, предмети на бита и изкуството, с каквито земята ни е пълна навсякъде и всеки ден ни разкрива по нещо ново.
Но не е само това. Ако спрем поглед на българския фолклор, ще се види нещо много антично. За жалост той е доста слабо изследван откъм тази страна. В песните за Крали Марко се крият толкова антични елементи – и Тракийския конник, и Орфей и Артемида-Бендида-Хеката, и Херакъл, и лъкът на Одисей (тук мечът на Марко), и други неща от този вид, та дори Мойсей. Това е останало от траките или като пряко тяхно, или заето от другаде, но дошло до нас пак чрез тях. И не само в този епос, но и в обичаите, приказките, преданията. Свети Трифон Зарезан е реминисценция от Дионисовия митичен кръг, елементи на древен карнавал има в кукерите, а русалиите са древните розалии, празникът на мъртвите. Или обичаите срещу градушка или суша, свързани със „светеца” Герман (Джерман), чието име е тракийско. Обичаят да се заорава бразда около ново селище или при епидемия е от древността, известен ни от легендата за Ромул и Рем. Или развеждането на невярната жена върху магаре, както са подлагали на обществено опозоряване в малоазийския град Куме. Доскоро при извора Глава Панега са оставяли в дар яйце „за здраве”, а там е бил тачен Асклепий и яйцето е негов символ.
Различни мотиви в народните приказки, като този за „цар Троян с козите уши”, който не е никой друг, а сам император Траян, в чийто образ се е вляла легендата за фригийския цар Мидас и Силена, император Траян, който станал християнски светец и бог Троян у старите българи. Или приказката от Битолско за изкусния крадец, която има паралел в подобна Херодотова приказка. Наши народни религиозно-морални препоръки имат съответствие в прецепти у Хезиод. Или паралели в областта на любовната магия у нас и у старите гърци, което е доказателство за общи представи в средиземноморския културен кръг. Или… и така нататък…
Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история – не е предистория (!). Затова и не случайно, и не напразно интересът към тях е толкова жив.
За историята на тракийските земи и тяхното население няма местна писмена традиция. Действително в приморските гръцки колонии е имало писатели, които са описвали историята на родните си градове и в своите съчинения са давали сведения, които са засягали и траките, но за нас това са само имена, и то малко на брой, защото от писанията им нищо не е останало. Изворите ни се намират в произведенията на старите гръцки и римски автори, но и те са фрагментирани или сумарни, защото с малки изключения не са предизвикани от нарочен интерес към тази област, а са във връзка със събития, които засягат главно собствената им история. При това ако оставим настрана Омир, който пръв споменава траките в една не особено уточнена епоха, сигурните сведения започват да се срещат едва от VІ в.пр.н.е., първоначално съвсем откъслечно, после малко по-обилно, но никога, чак до края, достатъчно. И ако бихме искали да хвърлим що годе по-добра светлина върху този народ с най-голяма култура в сърцето на Балканите само въз основа на тях, не бихме могли. И тук на помощ ни идват друг вид сведения, едни пак писмени, но с по-особен характер, други от материално естество – надписи и археологически находки.
Да се издялват камъни е било необходимост в живота на гърците. От хилядите такива документи, които са намерени – а това е малка част, пощадена от времето, - се вижда техният стремеж да предават на бъдещето събития от своя обществен и частен живот – решения на народното събрание, държавни договори, закони, за строежи, за изразяване почит към заслужили лица, молби и благодарности към боговете, в памет на починалите и какво ли не. Такива епиграфски паметници са оставили жителите и на нашите гръцки колонии, но този вид писменост почти не прониква във вътрешността до римската епоха. Римската епоха е истинското писмено време за тракийските земи и тогава наред с гръцките надписи се явяват и латински, и то последните предимно в онези области, като Северна България, в които преди това гръцкия език не се е бил наложил. Това са били двата езика на тогавашната европейска култура, до които са прибягвали за обществена изява и траките. На тракийски език за сега съществуват само няколко съвсем кратки надписа, но тяхното тълкуване е спорно. Епиграфски документи на гръцки и латински за траките са намерени и извън техните земи, в Мала Азия, Гърция, Египет – тук също и папируси, - в Италия и в западните римски провинции за царе, частни лица, роби или войници. Тези документи допринасят съществено за познанията ни, но и те не еднакво за различните области на живота и за отделните епохи.
Ако за предримската епоха епиграфиката е достатъчно скъперница откъм сведения, то все пак редица моменти се улавят от друга една сродна наука – нумизматиката. Тук наред с монетите на гръцките градове притежаваме монети от тракийски царе, докато съществуват тракийски царства. Но и монетите от римско време са също неоценим извор за живота на нашите земи.
Картината се допълва от археологията. Писмен или безписмен, човек е създал материални неща, живял е с тях и ги е оставил като свидетели на бита и дейността си. А за началото на неговото време, когато още не е достигнал до оня етап да говори за себе си или да говорят за него чрез писмена, те са единствените му свидетели, наистина често пълни с тайни, които не искат да разкрият. Това е времето на праисторията. Произхождат ли обаче от време, когато имаме и писмени сведения, те щастливо се съчетават, взаимно се обясняват и ние влизаме в „истинската” история. Тракийската земя е пълна с археологически остатъци и тя ни ги поднася постоянно.
На кръстопът, тракийските земи са привличали много погледи и това е ръководело тяхната съдба и за добро, и за зло. Те са приемали културни ценности от гръцкия свят и от Мала Азия, но наред с това е трябвало да отстояват свободата си срещу тези, които са им ги давали (!). Нашественици са идвали и от север, и от запад. Отивали са си, но са и оставали и заживявали с местното население. Имало е проникване по мирен път. А това създава сложна обстановка и в културно, и в етническо отношение, но тракът, историческия трак, тъй както успяваме да го доловим в развитието на времето, е успял да изплува и да остане нещо самобитно почти до идването на славяните.
От увода към книгата на Георги Михайлов, Траките, София 1972 г.
.JPG)
