Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Както „Рим не е бил изграден в един ден”, така и българската култура има своите корени в дълбокото минало. Дошлите тук славяни и прабългари се наслояват върху население, основната част от което са траките. И траките вливат не само кръвта си, но предават и много от своите културни ценности. Това, което обикновено ни прави впечатление, са материалните остатъци от живота им – крепости, селища, светилища, могили, предмети на бита и изкуството, с каквито земята ни е пълна навсякъде и всеки ден ни разкрива по нещо ново.
Но не е само това. Ако спрем поглед на българския фолклор, ще се види нещо много антично. За жалост той е доста слабо изследван откъм тази страна. В песните за Крали Марко се крият толкова антични елементи – и Тракийския конник, и Орфей и Артемида-Бендида-Хеката, и Херакъл, и лъкът на Одисей (тук мечът на Марко), и други неща от този вид, та дори Мойсей. Това е останало от траките или като пряко тяхно, или заето от другаде, но дошло до нас пак чрез тях. И не само в този епос, но и в обичаите, приказките, преданията. Свети Трифон Зарезан е реминисценция от Дионисовия митичен кръг, елементи на древен карнавал има в кукерите, а русалиите са древните розалии, празникът на мъртвите. Или обичаите срещу градушка или суша, свързани със „светеца” Герман (Джерман), чието име е тракийско. Обичаят да се заорава бразда около ново селище или при епидемия е от древността, известен ни от легендата за Ромул и Рем. Или развеждането на невярната жена върху магаре, както са подлагали на обществено опозоряване в малоазийския град Куме. Доскоро при извора Глава Панега са оставяли в дар яйце „за здраве”, а там е бил тачен Асклепий и яйцето е негов символ.
Различни мотиви в народните приказки, като този за „цар Троян с козите уши”, който не е никой друг, а сам император Траян, в чийто образ се е вляла легендата за фригийския цар Мидас и Силена, император Траян, който станал християнски светец и бог Троян у старите българи. Или приказката от Битолско за изкусния крадец, която има паралел в подобна Херодотова приказка. Наши народни религиозно-морални препоръки имат съответствие в прецепти у Хезиод. Или паралели в областта на любовната магия у нас и у старите гърци, което е доказателство за общи представи в средиземноморския културен кръг. Или… и така нататък…
Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история – не е предистория (!). Затова и не случайно, и не напразно интересът към тях е толкова жив.
За историята на тракийските земи и тяхното население няма местна писмена традиция. Действително в приморските гръцки колонии е имало писатели, които са описвали историята на родните си градове и в своите съчинения са давали сведения, които са засягали и траките, но за нас това са само имена, и то малко на брой, защото от писанията им нищо не е останало. Изворите ни се намират в произведенията на старите гръцки и римски автори, но и те са фрагментирани или сумарни, защото с малки изключения не са предизвикани от нарочен интерес към тази област, а са във връзка със събития, които засягат главно собствената им история. При това ако оставим настрана Омир, който пръв споменава траките в една не особено уточнена епоха, сигурните сведения започват да се срещат едва от VІ в.пр.н.е., първоначално съвсем откъслечно, после малко по-обилно, но никога, чак до края, достатъчно. И ако бихме искали да хвърлим що годе по-добра светлина върху този народ с най-голяма култура в сърцето на Балканите само въз основа на тях, не бихме могли. И тук на помощ ни идват друг вид сведения, едни пак писмени, но с по-особен характер, други от материално естество – надписи и археологически находки.
Да се издялват камъни е било необходимост в живота на гърците. От хилядите такива документи, които са намерени – а това е малка част, пощадена от времето, - се вижда техният стремеж да предават на бъдещето събития от своя обществен и частен живот – решения на народното събрание, държавни договори, закони, за строежи, за изразяване почит към заслужили лица, молби и благодарности към боговете, в памет на починалите и какво ли не. Такива епиграфски паметници са оставили жителите и на нашите гръцки колонии, но този вид писменост почти не прониква във вътрешността до римската епоха. Римската епоха е истинското писмено време за тракийските земи и тогава наред с гръцките надписи се явяват и латински, и то последните предимно в онези области, като Северна България, в които преди това гръцкия език не се е бил наложил. Това са били двата езика на тогавашната европейска култура, до които са прибягвали за обществена изява и траките. На тракийски език за сега съществуват само няколко съвсем кратки надписа, но тяхното тълкуване е спорно. Епиграфски документи на гръцки и латински за траките са намерени и извън техните земи, в Мала Азия, Гърция, Египет – тук също и папируси, - в Италия и в западните римски провинции за царе, частни лица, роби или войници. Тези документи допринасят съществено за познанията ни, но и те не еднакво за различните области на живота и за отделните епохи.
Ако за предримската епоха епиграфиката е достатъчно скъперница откъм сведения, то все пак редица моменти се улавят от друга една сродна наука – нумизматиката. Тук наред с монетите на гръцките градове притежаваме монети от тракийски царе, докато съществуват тракийски царства. Но и монетите от римско време са също неоценим извор за живота на нашите земи.
Картината се допълва от археологията. Писмен или безписмен, човек е създал материални неща, живял е с тях и ги е оставил като свидетели на бита и дейността си. А за началото на неговото време, когато още не е достигнал до оня етап да говори за себе си или да говорят за него чрез писмена, те са единствените му свидетели, наистина често пълни с тайни, които не искат да разкрият. Това е времето на праисторията. Произхождат ли обаче от време, когато имаме и писмени сведения, те щастливо се съчетават, взаимно се обясняват и ние влизаме в „истинската” история. Тракийската земя е пълна с археологически остатъци и тя ни ги поднася постоянно.
На кръстопът, тракийските земи са привличали много погледи и това е ръководело тяхната съдба и за добро, и за зло. Те са приемали културни ценности от гръцкия свят и от Мала Азия, но наред с това е трябвало да отстояват свободата си срещу тези, които са им ги давали (!). Нашественици са идвали и от север, и от запад. Отивали са си, но са и оставали и заживявали с местното население. Имало е проникване по мирен път. А това създава сложна обстановка и в културно, и в етническо отношение, но тракът, историческия трак, тъй както успяваме да го доловим в развитието на времето, е успял да изплува и да остане нещо самобитно почти до идването на славяните.
От увода към книгата на Георги Михайлов, Траките, София 1972 г.
Горните редове са взети от увода на Георги Михайлов към неговата монографията "Траките" София 1972 г.
ОтговорИзтриване