Телефони

С годините в джиесема си натрупах всякакви телефони. Уточнение - в България казваме "телефони", като имаме предвид телефонни номера.
Във връзка с работата ми, преди десет години, освен обичайните телефоните на приятели и колеги, започнах да трупам номера на лесничеи, шофьори на камиони, бизнесмени, горски работници и т.н. Тогава това ми изглеждаше необичайно, но беше само началото.
С времето в телефона ми се трупаха нови и нови номера, на българи, в това число турци, цигани, помаци и всякакви други, на чужденци, също всякакви.
В един момент си мислех, че в телефона си имам вече всякакви номера, на всякакви хора, от различни социални групи, етнос, местоположение . Имам и до днес в телефона си номера на Ахмед, помак от Северна Гърция, както и телефона на една чехкиня, която живее в САЩ. И на още много хора от САЩ. Номера на Робърт, англичанин, който живее в Португалия, на Виктория, украинка, която живее в Австрия, на Нам, тайландка, която си живее в Тайланд, на Судир, индиец, който си живее в Индия и т.н. и т.н. Плюс телефоните на всякакви българи, турци, цигани , които си живеят в България.
И миналата година, отивам на борсата в Първенец, по това време на годината, да продавам реколтата от череши. На борсата основно румънски прекупвачи, или по-точно черни румънски цигани с бели бусове, изкупуват черешите. Плащат в евро за черешите и ги карат за Румъния. На по следващия ден пак идват в България, и така. Сред всички се отличава един румънец, стилно облечен, с тъмнорозова тениска, на която пише Hugo Boss, и светли панталони. Плати добра цена за черешите и си даде телефона за връзка - име Дору. Записах си неговия телефон в моя, име Doru, код на телефона румънски и т.н. И на връщане от борсата към Коматево (точно 2 километра), голям смях... само румънски циганин още нямах записан в моя телефон... ха-ха-ха...!

Карма Буда бар ІV

Песента наречена "Карма" на Outsized, която беше включена преди десетина години в компилацията Буда бар ІV, си остана една от най-добрите в този жанр. Тя е впечатляваща, запомняща се и много въздействаща.
Дори напоследък нейна преработка се появи в новия български сериал "Фамилията", който върви в момента по бтв.

Българският юнак

Ако има нещо, което българската земя със сигурност е раждала през хилядолетията, това са юнаците.
Те са толкова много и толкова отдавна се раждат по тази земя, че остават в крайна сметка безименни. Безименни, понеже са наричани просто Герой или Херос, изписано с главна буква. Като крилатият Тракийски Херос.
Заслепени от множеството примери, които ежедневно ни налага телевизията, киното и средствата за масово осведомяване, ние днес лесно се заблуждаваме по отношение на това какво представлява истинското геройство, какво представлява една истинска юнашка постъпка.
Средствата за масова информация ни налагат много често образа на убиеца, на професионалиста в премахването на враговете и ни го представят за герой. Но това, в крайна сметка си остава един убиец, килър, терорист, да използваме и по-старите думи асасин и катил.
Българския юнак, в цялата хилядолетна история на този образ, никога не е бил, не е, а и няма да бъде безсърдечен убиец. Той е доказвал това многократно с поведението и действията си през всяка една историческа епоха. И затова тази е негова най-важна характеристика.
Българския юнак не прибягва към убийството като средство за разрешаване на конфликта, ако това не е единственото разрешение. Българският юнак не убива без причина. Българският юнак не убива без причина дори и най-лошия си враг. Не убива без причина дори и страшната ламя. Българският юнак винаги гледа на убийството като на крайно средство.
Ако може да прогони лошия герой, без да го убие, българският юнак ще направи точно това. Ако може да отстрани своя противник, без да го нарани, българският юнак ще постъпи именно по този начин.
Защото той, българският юнак, е мислещ и чувстващ герой. И това е неговата втора важна характеристика. Героят от нашия хилядолетен фолклор, не действа единствено праволинейно и решително, не е типичният епичен герой. Българският юнак е до голяма степен и мислещ, т.е. лиричен герой. Освен че е решителен и храбър, той мисли и чувства. И в това именно се крие очарованието на неговия образ. Българския юнак е не само епичен, и разбира се не само лиричен, а един епично-лиричен герой. Действително, само в един подобен образ може да наблюдаваме юначество, дълбочина, приказност, драма, какъвто е и образът на българския герой.
Българският юнак може да е препасал сабя на кръста и да е преметнал пушка на рамо, но е закичил и китка зад ухото. Той може да убива, но може и да помилва. Държи тояга или гега в ръката си, с която удря, но може и да се шегува.
И тук може би стигаме до третият важен момент в неговия образ. Българският юнак никога не е проводник на чужда воля. Той действа сам, според собствените си морални убеждения, закърмен от хилядолетните морални норми на земята в която се е родил. Той самият е герой, сам юнак на коня, въплъщаващ в себе си хилядолетната принципност и мъдрост на многовековния български народ.
Такъв е българският юнак, ако и да забравяме днес същността на неговият образ, повлияни от други образци и модели.

Маиса

За един интересен обичай ни съобщава Никола Алваджиев в "Пловдивска хроника". То какво ли в тази хроника не е интересно...!
Имало в град Пловдив отдавнашен обичай на 1 май гражданите да се изкачват на Бунарджика в ранни зори. Казвали му "да ловиш маиса". Никола Алваджиев предполага, че този обичай имал връзка с древността, когато жреците извършвали жертвоприношения на този хълм. Друго предположение, че този обичай останал от турско време. Имало тогава в подножието на Бунарждика стар кладенец - бунар по турски, а от върха на тепето се спускало поточе от дъждовна и изворна вода, че дори в подножието на хълма се образувала малка рекичка...!
За "маиса" още по тъмно към върха на тепето плъзвал хиляден народ - мъже, жени, девойки младежи, ученици и ученички, деца и стари хора. По здравите мъкнели кошници с домашни корабии, пексимета, прясно мляко, калемчета от селим. Изгрева на слънцето осветявал чудна гледка - на сребърния сутрешен фон паметникът (на освободителите), по скалите насядали или прави хиляди хора. Един смуче прясно мляко през калема, друг хруска пексимет, на трети е приседнало от твърдото количе (курабия) и хълца неудържимо. Зелена, високо избуяла трева, цъфнали сълкъми изливат уханието си, а славейчетата в надпревара кършат песен. Едва се дочуват ромонът на пъплещото между камъните поточе и далечният грохот на водопада. Долу в салаша песни и свирни. Целият Бунарджик ехти, радва се, вълнува се. Пловдивска романтика от началото на 20 столетие, отбелязва в заключение Никола Алваджиев.
Действително пловдивските тепета, Бунарджика, Джендем тепе, Сахат тепе изглеждат приказно в началото на май. Зеленина, песни на птички, цъфнал бял майски сняг, слънцето блести - изобщо празник!
Пловдивската маиса отпреди век, напомня на това, което е днес варненската джулая. Само че едното се е празнувало на 1 май на тепето, а другото се отбелязва на 1 юни край морето. За съжаление от пловдивския обичай днес е останал само споменът...