Българският юнак

Ако има нещо, което българската земя със сигурност е раждала през хилядолетията, това са юнаците.
Те са толкова много и толкова отдавна се раждат по тази земя, че остават в крайна сметка безименни. Безименни, понеже са наричани просто Герой или Херос, изписано с главна буква. Като крилатият Тракийски Херос.
Заслепени от множеството примери, които ежедневно ни налага телевизията, киното и средствата за масово осведомяване, ние днес лесно се заблуждаваме по отношение на това какво представлява истинското геройство, какво представлява една истинска юнашка постъпка.
Средствата за масова информация ни налагат много често образа на убиеца, на професионалиста в премахването на враговете и ни го представят за герой. Но това, в крайна сметка си остава един убиец, килър, терорист, да използваме и по-старите думи асасин и катил.
Българския юнак, в цялата хилядолетна история на този образ, никога не е бил, не е, а и няма да бъде безсърдечен убиец. Той е доказвал това многократно с поведението и действията си през всяка една историческа епоха. И затова тази е негова най-важна характеристика.
Българския юнак не прибягва към убийството като средство за разрешаване на конфликта, ако това не е единственото разрешение. Българският юнак не убива без причина. Българският юнак не убива без причина дори и най-лошия си враг. Не убива без причина дори и страшната ламя. Българският юнак винаги гледа на убийството като на крайно средство.
Ако може да прогони лошия герой, без да го убие, българският юнак ще направи точно това. Ако може да отстрани своя противник, без да го нарани, българският юнак ще постъпи именно по този начин.
Защото той, българският юнак, е мислещ и чувстващ герой. И това е неговата втора важна характеристика. Героят от нашия хилядолетен фолклор, не действа единствено праволинейно и решително, не е типичният епичен герой. Българският юнак е до голяма степен и мислещ, т.е. лиричен герой. Освен че е решителен и храбър, той мисли и чувства. И в това именно се крие очарованието на неговия образ. Българския юнак е не само епичен, и разбира се не само лиричен, а един епично-лиричен герой. Действително, само в един подобен образ може да наблюдаваме юначество, дълбочина, приказност, драма, какъвто е и образът на българския герой.
Българският юнак може да е препасал сабя на кръста и да е преметнал пушка на рамо, но е закичил и китка зад ухото. Той може да убива, но може и да помилва. Държи тояга или гега в ръката си, с която удря, но може и да се шегува.
И тук може би стигаме до третият важен момент в неговия образ. Българският юнак никога не е проводник на чужда воля. Той действа сам, според собствените си морални убеждения, закърмен от хилядолетните морални норми на земята в която се е родил. Той самият е герой, сам юнак на коня, въплъщаващ в себе си хилядолетната принципност и мъдрост на многовековния български народ.
Такъв е българският юнак, ако и да забравяме днес същността на неговият образ, повлияни от други образци и модели.