Защо първите демократични избори не бяха фалшифицирани

Нашето поколение, на родените в средата на 70те години, растеше с демократичните промени от началото на 90те, с вълненията и стремежите на младата българска демократична общност. Мисля, че въпреки всички превратности на прехода, тези промени оказаха положително влияние върху нашето развитие като младежи.
Искам да започна с една тема от зората на демокрацията и въпроса бяха ли фалшифицирани първите демократични избори в страната. Тези избори бяха проведени през лятото на 1990 година и на тях БСП (БКП) спечели пълно мнозинство с 52.7 процента от гласовете. За представителите на младото българско демократично движение подобни резултати изглеждаха невероятни, смайващи и манипулирани. Да, наистина за много хора подобни резултати бяха шокиращи и изглеждаха фалшифицирани. Как е възможно българският народ да избере с такова пълно мнозинство старата партия БКП? Но резултатите не бяха фалшифицирани. Доказа го последвалото развитие на политическите процеси в страната.
След първите демократични избори последва една от най-тежките социално-икономически ситуации в най-новата история на България. Зимата на 1990/1991 година остана свързана с името на един от лидерите на БСП (БКП) Андрей Луканов и беше наречена от народа "Луканова зима". Помним тази зима с дефицита на стоки и тяхното драстично поскъпване, опашките пред магазините, масовите протести и главоломното обедняване на населението. След всичко това, след като БКП за пореден път демонстрира неспособност да управлява правилно и демократично и доведе до отчайващо състояние българското общество, и икономика, при провеждането на парламентарните избори през есента на 1991 г, отново 33 процента от населението на страната гласува за тази партия. Демократичната опозиция в лицето на СДС спечели трудно и с малка преднина, с малко повече от процент - 34 срещу 33 процента от гласовете.
При това положение стана ясно, че е нямало как да очакваме година и половина преди това БКП (БСП) да вземе по-малко гласове, от официално обявените 52.7 процента, а СДС да вземе повече. Особено като имаме предвид не само тежката "Луканова зима" и социално-икономическата криза, но и бързото развитие на политическите процеси в тези ранни години на прехода.
Такива са фактите. Те може и да не ни харесват, но отразяват характерното мислене и манталитет на българския народ. А това мислене е не радикално, а по-скоро консервативно, формирано вероятно в резултат на специфичното историческото развитие на българския народ през вековете.

Кога е най-дългият ден в годината?

Подобно и на "най-късият" ден, най-дългият ден в годината не е само един, както обикновенно си представяме.
Слънцето достига своя зенит във втората половина на месец юни. От 17-ти юни започват най-дългите дни в годината, които продължават цяла седмица. През това време продължителността на светлата част на денонощието е около 15 часа и 20 минути. Слънцето изгрява в 6 часа без 11 минути и залязва в 21 часа и 9 минути. Това лятно слънцестоене продължава чак до 25 юни, когато изгрева започва да настъпва с минута по-късно от предишния ден, но залезът е по същото време. Така най-дългите дни в годината продължават от 17 до 24 юни.
От 25 юни до 3 юли слънцето продължава да залязва в 21 часа и 9 минути, т.е. деня намалява само поради това, че слънцето изгрява с минута-две по късно. И чак от 4 юли слънцето започва да залязва по рано от предишния ден, както и да изгрява по-късно. Т.е. денят започва да намалява по-интензивно и сутрин и вечер, с по няколко минути на ден.
Виждаме, че в най-високата си точка, слънцето се преобръща бавно и постепенно, както се преобръща бавно и постепенно и по време на периода на зимното слънцестоене, само че този път с обратен знак.

Из „Песни” по случай деня на виното

Кана, моя кана,
писана, засмяна,
все едно какво ни носиш – смехове ли,
свади ли, любов ли, или сън в постели,
все едно какво е питието твое:
идвай тук и нека с виното ти ведро
своите другари да дарувам щедро!

И мъдрецът даже
Няма да откаже;
Пиели са философи и поети,
Но опазвали са трезви умовете.

Дирят в теб опора
и солидни хора;
щом започне виното от теб да блика,
мълчаливците развързват си езика.

Този, който страда,
търси в теб наслада;
и дори бедняка, щом надига чаши,
ни от краля, ни от хетмана се плаши.

Дръж се, моя кана,
че като те хвана,
няма да те пусна докато се съмне
и звездите паднат зад горите тъмни!

Ян Кохановски

По повод новия брой на вестник Демокрация

В средата на януари тази година отново започна да излиза вестник Демокрация. Този път като седмичник. Видях брой трети на новото издание миналия четвъртък и си го купих. Вестникът беше качествено списан, с интересни статии, но по важният ефект за мен беше друг. Върнах се отново назад във времето през 1990 година, и първите вълнения от новото време, което беше настъпило. Спомням си едни опашки пред РЕП-а на Окръжна болница, когато ние като ученицици в подготвителен клас, също се редихме на опашка, в голямото междучасие, за да си купим новия брой на вестника. Ех, спомени ... И как изминаха 23 години оттогава!

Въпреки че бяхме петнадесетгодишни тогава бяхме вече съзнателни хора, радвахме се, вълнувахме се и съпреживявахме всичко онова, което се случваше в нашата родина. Чакахме промените и новото бъдеще на България. Оттогава до днес, аз винаги съм бил човек с дясно мислене... понякога дори с крайнодясно, но това е една друга тема, на която сега гледам с усмивка : )

Истината е, че винаги съм се борил за свобода и демокрация, за прозрачност и европейско бъдеще, със всякакви възможни средства. Продължавам и до днес, въпреки че натрупаните всякакви преживявания през годините си казват вече думата...

Изпитвам смесени чувства към това което се случи със СДС през последните двадесет години. Предполагам че и аз, като повечето десни симпатизанти се чувстваме в известна степен предадени, от това което се случи с дясното пространство през тези две десетилетия. Толкова градивна енергия отиде на вятъра... Или може би не е отишла съвсем напразно?

Така или иначе смятам да си купя и новия четвърти брой на вестник Демокрация, който ще излезе този четвъртък. Поне дори само заради спомените...

Представяне на книгата по ПОТВ

Представяне на книгата по ПОТВ в предаването Акценти на 31.01.2013 г.

Приятно гледане на всички!

Блогът на две години

Регистрирах се в блогър в края на 2009 година, но започнах редовно да пиша тук от началото на февруари 2011 година. Така че реалният рожден ден на блога е днес...! Винаги съм искал да стана писател, още от малък. Не се учудвайте, ако написаното тук ви харесва. Да знаете, че това не е случайно, а е плод на дълго развитие в тази посока... : )

Във връзка с рождения ден на блога, давам връзка към девет от стоте постинга, писани през тези две години, с които особено се гордея. Не че с другите не се гордея... : )

България и империята -
http://andorey.blogspot.com/2011/05/blog-post.html -

Българският бодхисатва -
http://andorey.blogspot.com/2011/05/blog-post_31.html -

Поета - жрец, творец и законодател -
http://andorey.blogspot.com/2012/02/blog-post.html -

Станимака е чуден град -
http://andorey.blogspot.com/2012/01/blog-post_15.html -

Три революции в развитието на човечеството -
http://andorey.blogspot.com/2011/04/blog-post.html - tri revol

Сирни заговезни - Карлово -
http://andorey.blogspot.com/2012/02/blog-post_27.html -

Логиката на историческите събития. С този постинг започнах да пиша за българската история в блог бг -
http://andorey.blogspot.com/2012/03/blog-post_07.html -

Ортодокса - това, което ни сближава -
http://andorey.blogspot.com/2012/09/blog-post.html -

За славата -
http://andorey.blogspot.com/2012/11/blog-post_13.html -

Поради това че пиша и в блог бг от близо вече година, не намирам понякога достатъчно време за блогър, но няма да спра да пиша в него, тоест тук, докато имам тази възможност. Понеже имам много още какво да кажа...!