Сирни заговезни - кукери в Карлово

С края на зимния сезон наближава и времето за подновяване на земеделска дейност. Светлата част на деня започва да се увеличава чувствително. Белите снегове се стопяват, замръзналата земя се размеква, птичките започват да пеят, а котките да мяукат. Природата се събужда за нов живот.
Това е времето, когато по нашите земи, хората се отърсват от дългата и снежна зима, започват да гонят злите духове, които са завладели околното пространство (околното културно пространство, както учихме по етнология).
С гоненето на злите духове, с началото на новата земеделска година, с началото на пролетта са свързани и всички обичаи изпълнявани от хората с маски - кукери, старци, джамали, песяци, станчинари и т.н., които вероятно датират от прастари времена.
Обичаите са особено интересни и се наблюдават почти във всички области на Южна България.
Кукерите са едновременно и страшни и доброжелателни. В това вероятно се крие и тяхното очарование и въздействие. Страшните маски, високите украсени шапки, атрибутите като дървени саби, геги, пръчки, фуски, камшици и други, предизвикват страх във наблюдаващия, но едновременно с това, красотата на маските, украсата от цветя, и други закачливи елементи, предизвикват усмивки и смях. Всичко това е съпроводено с неизменното подрънкване на звънци, хлопки и чанове, което също звучи едновременно заплашително, но и доброжелателно, напомня за многобройните стада излезли на паша.
Тази година присъствах на един от станалите вече традиционни кукерски фестивали, този в Карлово, който представя обичаи и игри от околните карловски села. Прави впечатление, че въпреки еднаквия обичай, във всяко село съществуват характерни особености, отразени в маските, облеклото, атрибутите, танца, който кукерите изпълняват.
Кукерските игри и обичаи са интересни, вълнуващи и пречистващи. За живия наблюдател те са много повече от един обичай, останал от езическите времена.