7 октомври 2011 г.

Ние сме - всичко зависи от самите нас

Един от тежките комплекси, наследен от българския народ, е този че вземането на решение е нечие друго дело, че не зависи от самите нас. "От нас нищо не зависи", "Аз какво мога да направя?!", "Абе те каквото са си решили - това ще е." - са фрази, които ежедневно могат да бъдат чути при различни ситуации и илюстрират най-общо казано чувството на предопределеност, на примиреност и инертност у българина.
Без съмнение, това е един от най-тежките комплекси останали от времето на тоталитарна България - внушението че някои друг управлява, че някой друг взима решение за общото бъдеще, че там някъде има някой, който знае какво е добро за теб и за другите. Че този някой се грижи за теб. Така израснаха цели поколения, пасивни, осакатени откъм действеност, които все още не могат да се отърсят от този комплекс, които все още смятат че "онези там" знаят, че "онези там" решават. А кои точно са "онези там" - малко хора могат да посочат ясен отговор.
След двадесет години на относителна свобода на развитие на обществото и при все това още реално съществуващата вяра в решенията на някой друг, в силата на някой друг, а не на своята собствена, изглежда трябва да приемем, че комплексът е още по-дълбок. Изглежда вина за довеждането на масовото съзнание на населението до това положение имат не само "бащиците" на народа от времето на социализма. Зараждането на този комплекс може да се търси още по назад във времето, в българското патриархално съобщество, времето на Възраждането, може би Средновековието, а и преди това. Състоянието на упование на знаещия (знаещите) и можещия (можещите), датира още от времето на голямото патриархално семейство с бащата-стопанин, едноличен господар и глава на семейството. Едно заварено статукво, формирано в продължение на столетия, без съмнение хитро използвано от комунистическата върхушка, с цел лесно управление на масите и лично облагодетелстване.
След толкова години на свободно развитие на обществото в България, все още се питаме защо няма реално действащо гражданско общество, защо то все още е слабо? Отговорът на този въпрос е ясен. Докато не се освободим от комплексите на миналото, докато не проявим достатъчно сила и воля, да определяме сами своята съдба, приятелски, семейни, професионални и обществени отношения, докато не разберем че всичко зависи от нас самите, а не от някой друг, дотогава и ще си я караме така, както досега.
Ние сме тези, които решаваме как да бъде организирано нашето общество, какви ценности да съблюдаваме и какви правила на поведение да спазваме. Няма ги вече "онези там". Ние сме тези, които решаваме и колкото по-рано го разберем, толкова по добре за нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар