Лято 2011

Писането и поддържането на блог се оказа интересно занимание, но и доста ангажиращо. Понякога дори една малка тема ми отнема час, дори няколко.
Все пак този, който чувства писането като призвание, не трябва да се оплаква от подобни неща, а просто да продължава да пише. Затова и аз няма да ви се оплаквам какво означава да се занимаваш с четене и писане в България, колко е трудно да поддържаш някакво лично и обществено интелектуално ниво в нашата родина, колко време и енергия отнема и колко малко разбиране и подкрепа среща.
Но борбата е безмилостно жестока, борбата както казват е почти епична... Аз обаче не смятам да падам жертва в тази борба, а просто да се оттегля на една лятна почивка. Хубавото в случая е, че почивка може сам да си я определиш.
Благодаря за подкрепата на всички четящи блога. Благодаря и за коментарите, защото те са основната връзка между пишещия и четящите. По тях мога да се ориентирам кои теми са по-интересни за четящите и кои не и т.н.
Благодаря още веднъж. Давам си два месеца ваканция. Забавлявайте се и вие през лятото. Лятото е време за събиране на нови преживявания, запознанства, емоции.
Есента е време за осмисляне, анализ и творчество.
И така - следваща среща на 01.09.2011 година. Живи и здрави!

Изненадай себе си

Инициативата за развитие, за разнообразие, както отбелязах в предишната тема, винаги трябва да излиза от нас самите. Редките случаи, когато други ни водят към интересното, вълнуващото, удовлетворяващото преживяване, трябва да се разглеждат по скоро като изключение или шанс от страна на съдбата. Както е казал народът - "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ", а също и "Господ помага, но в кошара не вкарва", т.е. основната дейност е в твои ръце.
За да изненадаш себе си е необходима разбира се инициатива и енергия, което наистина е голям проблем, особено когато сме изтощени и най-много се нуждаем от разнообразие и промяна. Но предприемането на малки стъпки в една или друга посока, които неусетно стават на големи крачки, е все пак нещо напълно постижимо за всеки човек.
Така наречените "изненади" в ежедневието всъщност може да са напълно прости неща.
Свикнали сте например да се прибирате по един и същи маршрут след работа? Ами един ден просто сменете маршрута и се приберете по друг, особено ако вървите пеша. Със сигурност ще видите нови или по-малко познати улици, къщи, хора. Нищо, ако това отнема няколко минути повече. Може да се окаже приятно изненадани, или дори вдъхновени.
Свикнали сте след работа веднага да влизате в къщи и да се залавяте с друга работа. Ами тогава поспрете се пред мястото където живеете, вдъхнете аромата на липите (които вече попрецъфтяха), поседнете на пейката пред блока или в близката квартална градинка. Също може да откриете неочаквани или интересни неща, а и вече е лято все пак (или мека и вдъхновяваща есен).
Да изненадаш себе си означава да направиш нещо, което е необичайно (в една или друга степен) за самите вас. Да се озовеш на място, за което дори и не си предполагал, че съществува или че изглежда по еди какъв си начин. Да се отдадеш на спорт, когато си свикнал да лежиш през почивния ден, да се захванеш с ново хоби или занимание, или както казах просто да се разходиш някъде. Или пък защо не и обратното. Да се поинтересуваш от неща, които по принцип не те интересуват, или да поговориш с хора, които имат друг кръг от занимания и интереси - това също може да донесе нови впечатления и вдъхновение. Изобщо ежедневието предоставя доста възможности, които могат да направят деня ти по-интересен и вълнуващ, но е необходима и доза инициативност от твоя страна.

Борба с провинциализацията

Около една шеста от населението на България живее в столицата София. Останалите пет шести от него все още живеят в други, по-малки или по-големи населени места. Тези места са известни под обобщеното название провинция.
Като цяло, животът в провинцията е по-спокоен, работата е интензивна, но закъсненията и отсъствията, въпреки че са неприятни, не са фатални. Това е и основната причина поради която все още има достатъчно хора, които предпочитат живота извън столицата.
Провинциализацията обаче е процес, от който не е защитен нито един гражданин, независимо от това къде живее. Дори и хора, които обичат риска и различните предизвикателства, се стремят в крайна сметка към един по-щастлив, по-богат и по-добре устроен начин на живот. Много малко са хората, които обичат неопределените състояния на съществуване, несигурността, неизвестното бъдеще и т.н. Затова несъзнателно или напълно съзнателно, в ежедневието, в работата и почивката си, хората се стремят към една предвидимост, познатост, сигурност, към едно канализиране на своя живот - работа, семейство, свободно време и т.н. С това "канализиране" на обичайните дейности обаче се появява и действителната заплаха от провинциализация. Всъщност заплахата е за тези, които търсят новото, обичат развитието, търсят срещи с нови и интересни хора. Провинциализиралият се гражданин предпочита еднообразието, не се интересува от събития които не го засягат пряко, не е запознат и не се интересува от развитието на населеното място, в което живее, а само от това, което се случва в неговия квартал, в неговата махала или там където е принуден да работи и да упражнява професията си. В редките моменти, когато му "доскучава", той се досеща че съществуват и неща извън неговия кръг на интереси и занимания, но това вдъхновение обикновено е нетрайно, а и трудно е веднага да срещнеш подходящите хора.
Като всяка борба и борбата с провинциализацията е тежка и отнема доста сили и енергия. Това е така, защото инициативата за разнообразие, за нови занимания и дейности, трябва да излиза предимно от тебе, а не от другите. Скептицизмът на масата, която гледа с недоверие и критичност на твоите дейности също се преодолява с доста усилия. Изобщо преодоляването на недоверието, борбата със статуквото (когато е необходима) и консерватизма изисква доста време и енергия.

Столетник - юка

България е южно-континентална държава. Цитрусовите култури виреят трудно тук, при съществуващите в страната климатични условия. Южни и екзотични растения се срещат рядко, но все пак не са необичайни.
Растението юка, известно още като столетник, е едно от тези растенията, които виреят в по-топлите области на България и внасят южен полъх в нашата природа. Юка е доста непретенциозно растение, обича сухите почви, а и издържа на ниски температури. Външния му вид, с тесни, заострени листа, може да изглежда ефектен за някои хора, за други семпъл, но определено носи усещане за нещо по-далечно и средиземноморско. Когато юката разцъфти, в началото на месец юни, изненадата от тоталната промяна на външния й вид е голяма. Това вечнозелено, многогодишно растение, цъфти с бели камбановидни цветове, подобни на момината сълза, но в много, много по-големи размери.
В момента юките цъфтят и могат да бъдат видени в цялата си красота. Особено ефектни са когато са събрани повече броя на едно място.



Тази година, в средата на септември юките пак разцъфтяха. Незнам дали това е обичайно за тях или се дължи на сухото и горещо време.