Има време за всичко

Най-хубаво щеше да ми е в живота само да чета и пиша, но няма как - има и други дела, за вършене. 

И така по темата за това, че за всичко има време, както се казва в Библията. Когато бях малък и чувах думите от Еклесиаст, че има време за всичко, има време за всички земни дела, изпадах в тревожна възбуда и недоумение. "Но как така има време за всичко? Има толкова неща, които трябва да се свършат тук, на земята, и могат да бъдат свършени, как така ще има време за всичко, та Божиите думи ни убеждават да сме спокойни по този въпрос?" Според мен този опит за успокоение, че има време за всичко, когато е очевидно, че времето няма да ни стигне, беше просто един много спорен опит за успокоение на човеците. 

Сега от височината на своите 46 години, мога да потвърдя, че наистина в живота има време за всичко, колкото и да е невероятно, и да успокоя по-младите, които се съмняват в това. Наистина в живота има време за всичко, както е казал Еклесиаст (или Проповедника), да не изреждам всичките му думи: "Има време за всяко нещо, време (срок) има за всяка работа под небето; време да се родиш, и време да умреш; време да садиш и време да изкорениш насаденото; време да убиваш и време да изцеляваш; време да събаряш и време да съграждаш;" и т.н. и т.н.

На всеки ще му се даде достатъчно време, за да свърши всички работи, които трябва да свърши, преди да отиде обратно в небитието и всеки човек малко или много знае какви са му задачите на земята. Още едни думи на Еклесист, на които не бях обръщал внимание преди, че Бог е положил вечността в тяхното (на човеците) сърце. Затова и има време за всичко, ако и да е ограничен човешкия живот. А ако, отново да цитирам Еклесиаст всичко на този свят започне да ви се струва суета и напразно, просто седнете и си починете, без да прекалявате разбира се. След това отново ще откриете смисълът в живота...

И една
песен съставена по думите от Еклесиаст -

 

Реч на Виктор Орбан пред консерваторите в Тексас

 (Излиза на сцената, аплодисменти)

Благодаря на всички, за мен е удоволствие да бъда сред вас. Много се радвам, че ви посетих в Тексас, щата „Самотна звезда“ на великите Съединени Американски Щати.

(аплодисменти)

Ако съм прав, щатът на самотната звезда означава, че независимостта, свободата и суверенитетът са основните ценности в тази част на страната. Ако това е вярно – а то със сигурност е вярно, съдейки по това, което виждам около себе си – тогава ние с вас имаме много общо, въпреки че Унгария и Далас са разделени от 8000 км. Моята страна, Унгария, е държава „Самотна звезда“ в Европа.

(аплодисменти)

Основната разлика между нашите страни е, че за съжаление петролната компания Ewing не плаща корпоративен данък в Будапеща.

(смях)

Но независимостта, свободата и суверенитетът са това, за което ние, унгарците, се борим през последните 500 години. Изповядвахме християнството през Средновековието, продължаваме да го правим и в модерната епоха; борихме се за християнска демокрация през 20 век и продължаваме да го правим и днес. Ние сме нация от 15 милиона в сърцето на Европа и имаме много уникален език. Веднъж папа Франциск ми каза, че Унгария укрепва официалния си език дори в рая, защото научаването му отнема цяла вечност. Той не е толкова далеч от истината.

(аплодисменти)

Вероятно това е всичко, което трябва да знаете за Унгария. Що се отнася до мен, знайте, че съм борец за свобода от старата школа.

(аплодисменти)

Освен това съм министър-председател от най-дълго време в Европа и съм единственият политически лидер на нашия континент, който се противопоставя на господството на имигрантите. Имам пет деца и пет внука.

Възглавявам държава, която ден след ден е подложена на обсада от прогресистките либерали. Има много неща, за които един централноевропейски лидер от старата школа, противник на комунизма и борец за свобода, израснал при комунизма, не би посмял дори да мечтае.
Сред тях е възможността да говоря тук, на Конференцията за консервативно политическо действие в Съединените щати. В страната на свободните хора, където духът на свободата се усеща по-силно от където и да било другаде на земята. Днес тази мечта се сбъдна, за което съм безкрайно щастлив и благодарен. Бих искал да благодаря на организаторите за поканата, особено на Мат Шлап (председател на Американския консервативен съюз), както и на всички вас за топлото посрещане.

Най-изтъкнатите консерватори в Съединените щати искаха да говоря на тяхната конференция. През последните 2-3 седмици все мислех какво точно искат да чуят от мен. Идвам от страна с хилядолетна богата история, но нека си признаем, че Унгария все още е далеч от това да бъде велика суперсила. А САЩ вече имат този статут и именно вашите лидери трябва да произнасят встъпителни речи на конференциите в Унгария.
Смятам, че като ме поканихте, успяхте да озадачите много хора. Левите медии, например. Вече виждам заглавията утре: „Крайнодесен европейски диктатор, расист, антисемит и троянски кон на Путин изнася реч на консервативна конференция“.

(аплодисменти)

Не искам да им давам идеи, защото те и без мен знаят как да пишат фалшиви новини. Вместо това ще ви кажа истината. В Унгария имаме политика на нулева толерантност към расизма и антисемитизма, така че да ни обвиняват в подобни неща е просто неуместно, а тези, които разпространяват такива новини, са идиоти. Цяла промишлена корпорация по преднамерено изкривяване на фактите.

Прогресистките неправителствени организации вероятно също са объркани. Сигурно вече са седнали да правят така наречените „изследвания“, за да разкажат на американците как съм съсипал Унгария и демокрацията. Според техния изследователски доклад съм успял да унищожа унгарската демокрация през 2011 г., след това отново през 2012 г., после през 2013 г. и 14 г., 15 г. и 16 г. – и така всяка година. Но как бих могъл да разваля нещо, което вече е развалено? Трябва да сте яростен либерал, за да отговорите на този въпрос.

И накрая, като ме поканихте, вие изненадахте най-високопоставените хора в Демократическата партия. Искам да поясня: ние уважаваме правителството на Съединените щати, тук сме гости и трябва да се държим прилично, както впрочем и самата настоящата администрация. Но има и друга страна на монетата, която не може да бъде пренебрегната. Вашата администрация подлага Европа, особено Брюксел, на идеологически натиск. Това не е добре за нас.

Само негативи. Администрацията на Обама се опита да ни принуди да променим основния закон на Унгария и да изключим от него християнските и националните ценности. Разбирате ли? Водещата сила на свободния свят искаше да ни принуди да променим конституцията в съответствие с либералната концепция за глобализъм. Звучи странно.

Това беше изненада за нас и ни създаде много проблеми, но успяхме да се справим успешно. Оттогава вече не сме в списъка с фаворити на американските демократи. Те не искаха да дойда тук и се постараха да вкарат клин между нас. Те ме мразят и клеветят страната ми, както мразят вас и клеветят Америка, която защитавате. Всички знаем как това работи.

Прогресистките либерали не искаха да дойда, защото знаеха точно какво ще ви кажа. Искам да кажа следното: вие и аз трябва да обединим усилията си. Ние, унгарците, знаем…

(аплодисменти)

Ние, унгарците, знаем как да победим враговете на свободата на политическото поле.

Скъпи приятели, унгарците победиха комунизма, наложен ни от съветските войски и оръжия. Отне време. Започнахме борбата през 1956 г., а след това отново през 1990 г. Но ние го направихме. Нашите бащи направиха първата крачка, а ние, техните синове, спечелихме войната. Знаем за какво трябва да сме благодарни на Роналд Рейгън.

(аплодисменти)

Комунистите не се побеждават лесно. По целия свят те се издигат от пепелта, идват заедно с либералите и се завръщат по-силни от всякога. Ако някой се съмнява, че прогресистките либерали и комунистите са едно и също нещо, нека попита унгарците. Сражавали сме се и с двете и мога да ви кажа, че те са абсолютно еднакви. Затова трябваше да ги победим отново и от 2010 г. насам продължаваме да ги побеждаваме без прекъсване. За последен път…

(аплодисменти)

За последен път това се случи с подкрепата на Доналд Тръмп, на когото сме много благодарни. Печелим толкова много, че сме изненадани от самите себе си. Навикът да печелим, е вкоренен в живота ни, но както знаем, не бива да се ласкаем от минали успехи. Депутат съм от 32 години, от които 16 в опозиция и 16 като министър-председател. През това време научих един важен урок: губещите никога не печелят, а победителите никога не се отказват. Това е тайната на нашите победи. Трябва да подкрепяте родината си както в добри, така и в лоши времена.

Скъпи приятели, дойдох, за да ви поканя да споделим взаимно опита си. Стигнах до заключението, че нашите ценности – хората, християнските корени и семейството – могат да донесат успех на политическата сцена. Дори в днешния свят, когато политическият живот се ръководи от либералната хегемония, дойдох да ви разкажа как успяхме да популяризираме нашите ценности в Унгария. Може би нашата история ще ви помогне да запазите величието на Америка.

Това е нашата история. Ключът към успеха на нашата история е, че даваме минимум 100 процента от себе си, когато се бием. Казваме истината и я представяме, дори ако добрата половина на света се нахвърли върху нас за това. Без ентусиазъм не можете да спечелите. Или давате толкова, колкото можете, и печелите, или не поемате риска и губите. Ето защо трябва да се доверим първо на юдео-християнските си учения, защото те ни помагат да разграничим доброто от злото в процеса на вземане на решения.

Вярвайки в Бог, вие вярвате и в това, че човекът е създаден по негов образ и подобие. Така че трябва да бъдете смели в разглеждането дори на най-чувствителните въпроси като миграцията, пола и сблъсъка на цивилизациите. Не се притеснявайте, един християнски политик не може да бъде расист. Затова не бива да се колебаете да предизвиквате опонентите си по тези въпроси.

Бъдете сигурни, че християнските ценности ни предпазват от това да отидем твърде далеч. Освен това знаем, че в края на живота ни ще настъпи момент, в който ще бъдем съдени за всяко наше действие. Не можем да направим нищо по въпроса, има определени граници. Както е казал Клинт Истууд: „Човек трябва да знае своите предели“. Но за съжаление левите политици не виждат никакви граници.

Приятели, в момента прогресистите отново се опитват да откъснат западната цивилизация от християнските й корени. Те пресичат граница, която не бива да се преминава. С откъсването на западната цивилизация от нейното юдео-християнско наследство се случват най-лошите неща. Нека бъдем честни, цялото зло в съвременната история е дело на християн-ненавистници. Не се страхувайте да наричате враговете си с истинските им имена. Невъзможно е да, напълно да се обезопасите, но те никога няма да проявят милост.

Вземете например Джордж Сорос, както го наричате тук, в Америка. В Унгария го наричат „чичо Дьорд“. Той е един от най-талантливите унгарци на земята. Съветвам ви за в бъдеще: внимавайте с талантливите унгарци. Познавам добре Джордж Сорос, той е мой дългогодишен опонент. Той не вярва в нищо, в което ние вярваме. На негово разположение е цяла армия: пари, неправителствени организации, университети, изследователски институти и половината бюрократи в Брюксел. Той използва всичко това, за да наложи волята си на своите опоненти, включително на унгарците.

Той вярва, че ценностите, които всички ние пазим, са довели до ужасите на XX век. Но работата е точно обратна. Нашите ценности ни предпазват от повтаряне на грешките на историята. Ужасите на нацизма и комунизма се случиха, защото някои западни държави в континентална Европа изоставиха християнските ценности. Днешните прогресисти планират същото – те искат да изоставят западните ценности и да създадат нов, постзападен свят. Кой ще ги спре, ако не ние?

Скъпи приятели, научих също, че за да победиш, не е достатъчно да знаеш за какво се бориш. Също така трябва да знаете как да го направите. Моят отговор е: играйте по собствените си правила. Какво означава това? Това е просто: играйте, за да спечелите. Не може да очаквате победа, докато планирате поражение. Трябва да вярвате, че сте по-добри от ляволибералните си опоненти. Не обръщайте внимание на думите на либералите, които ви казват, че сте победени и че победата ви е нереална. Просто им докажете, че грешат!

Друг урок, който научих: успешна борба с либерални методи е невъзможна, защото противниците използват либерални институции, концепции и език, за да прикрият собствените си марксистки и хегемонистични стремежи. Само политиката, приятели, не е достатъчна. Води се културна война. Необходимо е да се вдъхне нов живот на църквите, на институцията на семейството, на университетите и на социалните институции. Унгария…

(аплодисменти)

Унгария е древна и горда, макар и малка страна, която подобно на Давид се е изправила сама срещу Голиат в лицето на уок-глобализма. Призоваваме американските консерватори за солидарност. Нужна е силна защита, нужна е смелост, за да се противопоставите на атаките. Ако изпитвате страх, значи имате работа за вършене. Единственото нещо, на което унгарците могат да ви научат, е как да отвърнете на удара със собствени правила.

Позволете ми да дам няколко примера по въпроса за миграцията.

Дами и господа, ние бяхме първите в Европа, които казаха „не“ на незаконната миграция и спряха нашествието на нелегалните.

(аплодисменти)

Смятаме, че спирането на незаконната миграция е важно за защитата на страната ни. Решихме да попитаме хората какво мислят за този проблем и проведохме референдум. Унгарският народ реши, че не иска мигранти, т.е. не иска да играе по правилата на прогресистите. Хората отхвърлиха фалшивото предположение, че мигрантският поток е неудържим, и принудиха нас – лидерите – да действаме. И ние ги спряхме, всъщност издигнахме стена и се оградихме от тях.

(аплодисменти)

Както заяви Тъкър Карлсън (колумнист на „Фокс нюз“) по време на посещението си в Унгария, оградата, макар и не най-съвременната, се пази от хора, които обичат родината си. Системата от мерки за защита на границите работи. По време на масовата миграционна криза през 2015 г. 400 000 незаконни мигранти пристигнаха на нашите граници. Това е почти три пъти повече от армията на Чингис хан, с която той нахлува в Европа.

След поставянето на загражденията успяхме да сведем незаконната миграция до нула. Тази година регистрирахме 160 000 опита за незаконно преминаване на границата. 160,000! Инструктирахме граничната охрана да хваща и връща всички и всеки. (аплодисменти)

Правилото е просто: можете да подадете молба за политическо убежище в унгарските посолства, но няма да успеете, ако се опитате да влезете нелегално на унгарска територия. Въпреки натиска, на който сме подложени не само от юг, но и от ЕС, това е точно така, приятели.

Те искат да се откажем от миграционната политика, защото знаят, че сега е решаващата и последна битка за бъдещето. Бъдещето е най-важното нещо, което можем да дадем на нашите деца и внуци. Ето защо ние, унгарците, никога няма да се предадем!

Скъпи приятели, нека преминем към семейната политика, която е в центъра на нашия курс. Навсякъде по света прогресистите казват, че семействата не се нуждаят от защита. В Европа казват, че такова нещо изобщо не съществува. Любовта е отделна, семейството е отделно. Ако не можете да формулирате определение за семейството, то тогава то изобщо не съществува. Според тях западното семейство е мястото, където започва потисничеството на така наречения „патриархат“.

Що се отнася до семейната политика в Унгария, ние отново решихме да играем по свои собствени правила. Знаем, че семейството е мястото, където родителите предават ценности на следващото поколение. Ако традиционните семейства изчезнат, Западът ще бъде обречен. Ето защо миналата година Унгария инвестира над 6 % от БВП в семейна политика. Всички субсидии са на разположение от момента на създаване на семейството.

Семействата автоматично получават данъчни облекчения, а след раждането на третото дете държавата поема задължението да изплаща заемите за обучение. След раждането на четвъртото дете жените се освобождават от данък върху доходите на физическите лица за цял живот. Сега искаме да разширим обхвата на тази дейност и за майките с три деца. Така че, всички неженени трябва спешно да си вземат по една унгарска съпруга.

(смях)

През последните 10 години… Дами и господа, през последните 10 години Унгария удвои броя на официалните бракове и намали наполовина броя на абортите. Това не е лошо начало.

(аплодисменти)

Скъпи приятели, Унгария трябваше да изгради не само физически бариери по границите и да води финансова война за правата на семействата, но и да изгради правна стена около децата ни, за да ги защити от джендър идеологията, която се насочва към тях.

(аплодисменти)

Нека веднага да уточним: прогресистите вярват, че родителите са длъжни да възпитават децата си според уок-идеологията, а тези, които не са съгласни, ще бъдат принудени да го правят от правителството. Унгарците познават този комунистически трик и го отхвърлят. Унгарците отхвърлиха на референдум идеята за обучение на деца по въпросите на сексуалната ориентация без съгласието на родителите. На нито един референдум в дългата история на страната ни огромното мнозинство от хората не е гласувало с „не“, независимо дали става въпрос за пола или за друг въпрос.

Унгарската конституция има за цел да защитава семейството и децата. Позволете ми да цитирам няколко разпоредби от основния закон на нашата страна. Ето какво се казва в него:

„…Най-важната основа на нашето съществуване са семейството и нацията… Държавните институции са ангажирани със защитата на християнската култура на Унгария… Унгария защитава институцията на брака като доброволно установена брачна връзка между мъж и жена…

(аплодисменти)

Семейните връзки се основават на брак или на връзка между родители и деца“.

Накратко: майката е жена, а бащата – мъж. Оставете децата ни на мира – точка! Дебатът приключи!

(аплодисменти)

Скъпи приятели, друг фактор за нашия успех е, че моето правителство следва безусловно принципа на законността и реда. Решихме, че не се нуждаем от повече джендъри, а от повече рейнджъри. По-малко травестити и повече Чък Норис!

(смях)

Вярваме, че без ред не може да има свобода. Без ред ще има хаос. В Унгария правоприлагащите органи не са врагове на хората, а пазители на свободата. Затова законът не трябва да защитава престъпниците, а жертвите и тези, които ги защитават. Полицията трябва да се уважава!

(аплодисменти)

Така че Унгария е най-безопасната страна в Европа, а Будапеща е една от малкото европейски столици, където е безопасно да се разхождаш по улиците дори през нощта. В Унгария полицията получава допълнително финансиране.

И накрая, приятели, няколко забележки относно данъчното облагане. Прогресистите искат парите ви, обичат да вдигат данъците. От друга страна, ние вярваме, че парите на гражданите трябва да бъдат единствено в техните собствени ръце. За тази цел въведохме плосък данък върху доходите на физическите лица, който в момента е 15%.

(аплодисменти)

Само за 10 години намалихме данъчния клин с 10% – най-голямото намаление в Европа. Имаме и най-ниския корпоративен данък – фиксиран данък от 9%. Миналата година, благодарение на ниския процент на данъка върху добавената стойност, темпът на нарастване на капиталовите инвестиции се повиши до 27%, което е един от най-добрите показатели в цяла Европа. Неотдавна отново бяхме подложени на сериозни критики, когато не се съгласихме с инициативата за въвеждане на глобална минимална ставка на корпоративния данък. И всички останали европейски страни се съобразиха с това. В този смисъл Унгария е „последният от мохиканите“.

Но империята е склонна да отвръща на удара. Сегашната администрация на САЩ реши да анулира данъчното споразумение с Унгария, което вероятно беше най-доброто по рода си досега. То благоприятстваше американските инвеститори, тъй като в Унгария работят 1700 американски компании. Предполагам, че това е вид ляво отмъщение. Министерството на финансите на САЩ изведнъж забрави, че е имало много подобно споразумение с Русия и го прекрати само с Унгария. Забавно, нали?

Дами и господа, време е да поговорим за военния конфликт. Украйна е наш съсед и ние сме напълно солидарни с нея.

(аплодисменти)

Руската спецоперация в Украйна доведе около 1 милион бежанци в Унгария. В момента всеки ден пристигат над 10 хил. души. Повечето от тях отиват в Европа, но за страна с население от 10 милиона души един допълнителен милион е много.

Според мен стратегията на глобалистките лидери изостря и удължава конфликта и намалява шансовете за мир. Без руско-американски преговори никога няма да има мир в Украйна. Все повече хора ще умират и ще страдат, а икономиките ни ще са на ръба на колапса. Не мога да ви кажа какво да правите – това трябва да е ваше самостоятелно решение. Но мога да кажа следното: само силни лидери могат да постигнат мир.

(аплодисменти)

Ние, съседите на Украйна, отчаяно се нуждаем от силни лидери, които могат да постигнат мирно споразумение. SOS, SOS, молим за помощ! Имаме нужда от силна Америка със силен лидер.

(аплодисменти)

Скъпи приятели, мисля, че ви провокирах достатъчно дълго.

(смях)

Но преди да ми отнемат микрофона, нека обобщим казаното от мен. В света има няколко велики сили, но никоя от тях не е толкова силна и влиятелна като САЩ. За добро или за лошо, светът се надява, че вие ще бъдете този, който ще определи неговото бъдеще. Бъдещето на Запада е под въпрос. Отдавна не сме се сблъсквали с подобна криза. Идеологическите войни през XX век бяха ужасни, но демократичният Запад се сплоти и победи.

Сега Западът е във война със самия себе си. Видяхме какво бъдеще може да предложи глобалистката управляваща класа, но ние изобщо не го виждаме така. Всички глобалисти могат да вървят по дяволите, защото в Тексас дойдох аз!

(продължителни аплодисменти и овации)

Ние трябва да поемем битката. Изборът на пътя на най-малкото съпротивление няма да доведе до победа. Трябва да си върнем институциите на властта във Вашингтон и Брюксел. Трябва да намерим приятели и съюзници един в друг. Трябва да координираме придвижването на нашите войски, тъй като сме изправени пред същия проблем.

Тази година ще има междинни избори, а през 2024 г. – президентски избори и избори за Конгрес. Ще се проведат и избори за Европейски парламент. В борбата за западната цивилизация ще има два фронта. Днес не принадлежим към нито един от тях, но имаме нужда и от двата. Имате две години, за да се подготвите. Трябва да ви кажа, че няма да е лесно, но не се страхувайте и се доверете на папа Йоан Павел II, който каза: „Няма враг, който Христос да не е победил.“

Да се хванем и да го направим! Бог да благослови Тексас! Бог да благослови нашата дружба! Успех и всичко най-добро!

Орбан произнесе речта си на английски език.

 

 

Тракийският цар Резос - воин и естет

   Едно от първите имена на тракийски владетели, достигнали до нас от древността е името на тракийския цар Рез (Резос). Той е и един от най-известните тракийски владетели изобщо. Античната писмена традиция представя Резос като владетел на племето едони, което е едно от южните тракийски племена, но историческите събития го свързват по-скоро с източните тракийски предели и Малоазийските тракийски племена. Самото име Рез по единодушно мнение на изследователите е свързано с корена –рег- съответно –рекс – т.е. владетел, цар. Според някои изследователи царят това е човекът, който реже хляба, месото от убитото животно, раздава и разпределя дяловете от храната в семейството и в общността, т.е. „рез, рекс” е свързано и с глагола „режа”.

    Най-известното описание на тракийският цар Рез е от Илиада, на Омир. Там той е описан като могъщ владетел, който идва в помощ на троянците, в битката им с ахейските племена. Резос е син на Ейоней, според стиховете в Илиада, а конете, с които пристига край Троя са най-хубавите и бели като сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена и със злато и със сребро. Неговите щитове, копия, лъкове също са огромни, златни и дивни – „не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове” (Илиада, Песен X). Тук трябва да се направи едно уточнението, че този красив впряг, облекло и оръжия не са случайни. Те свързали името на Резос с това, че е син на музата Евтерпа, тъй като бил откривател на всичко, предназначено за украса и прелест и на дрехите с пурпурни ивици.

    Под стените на Троя Резос води многобройна войска, способна да реши само за няколко дена конфликта, и проблемът на обсадената Троя, който продължавал вече десет години. Това знаели и богове, и пророци, и смъртните хора. Версиите за участието на цар Рез, веднага след пристигането му в помощ на Троянците са две. Според едната той участвал един ден в битка и избил толкова много врагове, че те били принудени веднага да предприемат нещо. Според другата версия той изобщо не можал да встъпи в битка, а бил убит още същата вечер, когато пристигнал. Така или иначе и в двата случа тук се разиграла една голяма трагедия, свързана, най-вероятно с жестоко предателство. Рез и дванадесет от най-близките му хора били убити през нощта, докато спели, от царя на Итака Одисей и царя на Аргос Диомед. Конете им били отвлечени от тези двамата към стана на ахейците. Този невероятен подвиг на Одисей и Диомед се обяснява единствено с многото вино, което траките погълнали преди да заспят, но това вино едва ли е било без опиат и отрова в него, за което историята и поетите гузно мълчат. Кой е извършил предателството също не се знае.

    Така трагична е смъртта на Резос, но не и неговият живот изпълнен с творчество и естетика и обединение на тракийските племена. И до днес е запазена трагедията „Резос”, която се смята че е написана от древногръцкия драматург Еврипид, живял в V век пр.н.е. Той е автор и на други произведения свързани с троянската война, която се датира около XII век пр.н.е. Според античните автори Резос бил погребан край град Амфиполис, до устието на река Струма, като гробницата му се издигала на един хълм. Традицията го представя още и като син на самата река Струма (Стримон), която е представена като мъжко божество. Интересна е и историята със жената на Резос Аргантона, която била от тракийското племе витини, обитаващи земите около днешна Бурса, в Турция. Както и в България, там също има река наречена по името на Резос, както и нашата гранична река Резово.

    В литературата от древността до днес трагичната смърт на цар Резос е много по-известна от достойният му живот на воин и естет, но така или иначе всички герои участвали в Троянската война са обезсмъртени завинаги.

 

 

Мъжете в България сме подложени на геноцид

 Още от най-древно минало, жените на Балканите са имали права равни с тези на мъжете, че дори и по-големи. Тази традиция се е запазила през вековете, през Античността, през Средновековието, през Възраждането и до ден днешен. Опитите в последните години, да се внуши, че жените страдат от насилие, че са подложени на потисничество и че са в ролята на жертви, са не само нелепи, но и опасни, за семейството, доколкото още съществува, за цялото общество и за самата държавност.

След различни истерии, които се появяват периодично, внушени от неправителствени организации и фондации с външно финансиране, след всички приказки колко страдат жените от домашно насилие и колко се е увеличил техният брой, дойде време да си кажем истината. А тя е че не жените, а мъжете в България са истинската жертва на домашно насилие. Мъжете, а не жените, в България, чрез различни закони, като ЗЗДН например, са подложени на истинско унищожение, на геноцид.

Така наречения Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН), който става все по-популярен напоследък, не е всъщност никакъв закон. Според този закон предварително набелязаната жертва е на практика осъдена, без да се чуе нейното мнение, без правото на нейна защита. Т.е. имаме закон, който те осъжда, без да изслуша двете страни, а само едната! Абсурден закон, който с бързи темпове руши българското семейство, който се използва за изнудване. И най-вече води не до намаляване на домашното насилие, а до неговото увеличаване и последващо пристъпване на други закони!

Ако попитате, който и да е адвокат, който се е занимавал със ЗЗДН или е имал някакъв досег в своята практика с този закон, всеки един ще ви каже, че ЗЗДН се използва най-често не за защита на някоя жертва на домашно насилие, а за изнудване на едната страна при предстоящо дело за развод, при предстоящо дело за подялба на семейно имущество и т.н. Разбира се девет от десет обвинени по ЗЗДН са мъже, като все пак едно на десет са и жени.

В момента се обсъждат предстоящи промени в този закон. Моето лично мнение е, че този закон трябва незабавно да бъде премахнат - има си достатъчно закони за защита на жертви и пострадали от насилие. Но тъй като това премахване е твърде невероятно, то поне може да бъде направено следното. Трябва да бъдат премахнати децата, т.е. извадени от конфликта между мъжа и жената, между жената и мъжа, защото практиката показва, че най-голямото и най-често изнудване на едната страна спрямо другата става през и чрез децата. Затова трябва, ако е възможно децата да бъдат отдалечени, с помощта на закона, от всякакви спорове, докато те не бъдат решени, а не да бъдат превръщани в главни жертви на напрежението и в средство на изнудване.

Също така по този въпрос може да се добави следно. След като разни феминистки постоянно реват за равноправие с мъжете, след като всячески на жените е втълпявана ролята на жертви, а не на майки, на съпруги, на приятелки и т.н. След като постоянно в последните години има обвинение към дискриминация, спрямо жените разбира се, защо да не започнем от следното. Законът в България дава на практика пълни права на жените по отношение на децата, при развод и не само. Бащата според българските закони е едно недоразумение в цялата система, някакъв натрапник, който има наглостта да иска права спрямо децата си. Присъждането на децата при развод на майката, в почти всеки случай и отделянето на два дена в месеца на бащата, за да види детето си, са някакви закони от началото на човешката история, от времето на матриархата. Като говорим за равенство между жените и мъжете защо не започнем оттук, с решаването на този въпрос, а защо започваме винаги от някъде другаде?

Да повторим известната максима, че семейството е основна клетка на обществото. От неговото запазване или разваляне зависи всичко, което се случва в самото общество и в самата държава, зависи запазването или разпадът на това, което наричаме държавност. Затова трябва да направим всичко за неговото запазване, всичко за завръщане на нормалността в човешките отношения, а не да тикаме нещата изкуствено към едно истеризиране.

Как Калина Андролова обърна палачинката

   Рядко се случва да насочвам внимание към конкретни лица и личности. Само че в случая не мога да се въздържа да спомена една поредица от имена, в които журналистката Калина Андролова попада в средата на полезрението.

   Казват, че властта на журналистите е четвъртата власт, след изпълнителната, законодателната и съдебната. Журналистите, казват също, са будната съвест на нацията и неща в този смисъл, т.е. журналистиката е призвана да брани обществото от безпаметност, от лоши влияния върху морала, да поддържа желанието за развитие и прогрес в обществото и т.н. Понякога сравняват обаче вестникарската професия с най-древната професия на света и това също е вярно. Все пак дори и в тази най-древна професия има някакъв баланс и норми, които трябва да се спазват. Баланс и норми смело прегазени от българската журналистика в името на парите и облагите.

   Преди десет години, с пяна на уста Калина Андролова громеше първото правителство на ГЕРБ и лично лидера Бойко Борисов. Сблъсъкът между градивните дела на ГЕРБ и критичните слова на Калина Андролова беше направо епичен и се излъчваше не другаде, а по българското национално радио – БНР. Но това беше през 2012-2013 година и изглежда оттогава много хора еволюираха в своите възгледи. Към днешна дата по различни медии Калина Андролова самоотвержено защитава всички действия на партия ГЕРБ и лично на лидерът Бойко Борисов. Същевременно нейните критики към новото правителство на ПП, са отново толкова страстни, както навремето към правителството на ГЕРБ. И подобно обръщане на възгледите съвсем не е единичен случай. Даже напротив - направо има епидемичен характер в нашата политическа и най-вече журналистическа действителност. Политикът Тома Биков нарекъл Бойко Борисов второразряден престъпник е в момента най-верният стожер на лидера и на партия ГЕРБ. Журналистът Антон Тодоров написал книга за шайката ГЕРБ също се превърна в отявлен защитник на същата тази шайка. Неостаряващият Кеворк Кеворкян с интелигентното си слово така тънко лиже задника и предника лично на Бойко Борисов, по всички възможни медии, че направо човек изпитва срам за този най-известен и уважаван журналист, изобщо в българската журналистика.

   Какви са тези неочаквани обрати или може би говорим за развитие на нечий възгледи? Гербаджийската шайка и тези които я подкрепят зад сцена, за да усвояват едни милиони и милиарди далече от очите на народа, видяха кое е най-лесното. Не са нужни заплахи към журналистите и прилагане на принуда към будните обществени дейци. Просто е достатъчно да им се предложи точната сума или включване в съответната програма за усвояване на средства. И този модел работи почти безотказно, т.е. малко личности успяват да му устоят. Бедна държава, какво да се прави, а и журналистическата професия е неблагодарна... Между другото сумите и облагите, които се предлагат в България далеч не са толкова големи, както обикновено си мислим. И когато журналистиката в една държава започва да прилича повече на бардак, отколкото на нещо друго, нищо добро не може да се очаква и да се чака в тази държава, в случая нашата.

В България има само две политически партии

    Всъщност, въпреки цялото многообразие от политически организации в страната, които на моменти достигат стотици, в България има само две партии.

    Едната партия е тази, която иска ясни правила, спазване на закона, европейски път на развитие на страната, уважение към националните ценности, нетолериране на корупцията по никакъв начин. Другата партия е тези, която декларира цели, подобни на горните, но реално върви по друг път. Допуска и държи в редиците си кадри, със съмнително минало и неясно бъдеще, както се беше изразил един телевизионен водещ, търпи откровени лобисти, които да определят цялостната политика на партията, говори срещу корупцията, а намира и измисля схеми за нейното осъществяване.

    Едната партия работи за прозрачност, максимално възможна, според условията в България, а другата пази затворени от погледа на обществото общинските и държавните дела. Едната залага на идеи и различни решения, а другата просто купува гласове. Едната партия разчита на съвестта на обществото, при оформяне на общественото мнение, а другата на платени тролове.

    Затова без значение дали партиите в България са леви или десни, либерални или консервативни, националистически или интернационални, русофилски, съответно американофилски или русофобски, съответно американофобски, всъщност са само два вида – тези които се движат в рамките на закона, националните интереси и морала и тези, които заобикалят закона, защитават частни интереси и имат особени представи, или по-скоро нямат такива, за моралните принципи и отношения в обществото. Призивът тези дни е - чува се от хиляди посоки - е да подкрепим едната или другата партия. Изборът е наш - биха казали от едната партия. Нищо не зависи от вас - биха казали от другата.

Приемственост между тракийските и българските царски династии

Приемствеността е много важно нещо – и в държавните дела и в културно-икономическите отношения и по линия семейство-род-народност. Често ние българите сме критикувани, че приемственост в България липсва. Всъщност това далеч не е така, просто фактите не са добре обяснени, а някои от тях и изобщо осветени.

Официално в българските учебници по история пише, че прабългари, траки, славяни са различни общности, но от тях се получила българската народност. В последните години излязоха много доказателства, които показват че тези общности не са били толкова различни и в политическо, и в културно, а и в генетично отношение. Даже обратното. Има и още по-интересни доказателства за приемственост, като например по отношение на управляващите царски фамилии още от преди две хиляди години, по времето когато се е родил Христос, през периода на Средновековието, чак до най-нови времена.

 

До римското нашествие тракийските царе сключвали династични бракове основно с дъщери на видни представители на гръцките полиси. Нашествието на Римската империя на Балканите, което започва през втори век преди новата ера от югозапад, променя донякъде обстоятелствата. Битките между Рим и царете на старото Македонско царство довеждат до постепенна загуба на независимост и на македонци и на сродните траки. Решаваща е битка при Пидна в 168 г. пр.н.е. по време на т.нар. Трета македоно-римска война. Македонското царство е разделено на четири, като тежки ограничения и зависимости са наложени над местното население. Немалка част от него е поробена и отведена, а част и изгонена от страната.

Идва ред на сблъсък с траките и тракийските царства на одриси, трибали, меди, гети, мизи, беси, сапеи. Близо два века продължава кървавия сблъсък между римляни и траки, а ако добавим и сродното македонско царство, ще кажем че отнема на Рим три века да завоюва Балканите. Това е така поради многобройността и храбростта на местното балканско население, от което според признанията на редица стари автори излизат най-добрите войни в Античността.

В резултата на преплетени военни, дипломатически и династични отношения тракийската аристокрация в началото на новата ера има връзка с множество царски и видни римски фамилии. Така сапейският цар Котис III управлявал най-югоизточната част на Тракия (по-голямата част от която е днес в Европейска Турция) има за съпруга Антония Трифена, която е наследничка на понтийски, арменски, македонски владетели, а и е внучка на римлянина Марк Антоний (83 – 30 пр.н.е.). Това е същият Марк Антоний известен пълководец и триумвир, приятел, а след това съперник на Октавиан Август. Именно една от дъщерите на Котис Сапейски, които има още една дъщеря и двама сина, Гипепирия се жени за владетеля на Боспорското царство Аспург. Този Аспург (10 – 38 г.) владее земите около днешния Керченски пролив и Азовско море, също наследник на понтийски, македонски, скитски и тракийски фамилии. Името Аспург подозрително напомня това на княз/хан Аспарух, свързан с основаването на Българското царство. Но връзката съвсем не е случайна, както става ясно от историята. През 14 година от новата ера Аспург получава римско гражданство от новия император Тиберий Юлий (14-37 г.) и титлата „приятел на римския народ”. Във връзка със сродяване със сапейската фамилия придобива и тракийското име Раскупор. Така пълната титла на владетеля става Тиберий Юлий Аспург I Раскупор. Той има двама сина наследника - Тиберий Юлий Митридат и Тиберий Юлий Котис I (45 – 69 г.). През следващите няколко столетия името Аспург е едно от най-често използваните в боспорската царска фамилия, както и тракийски имена като Котис, Раскупор, Реметалк и други. В Боспорското царство срещаме и имена като Гостас, Телесиус, Омарус, Перисад, Дуптун, които заедно с името Аспург напомнят доста на познатите ни прабългарски имена Гостун, Телец, Умор, Персиан, Аспарух и други. В каменен надпис от трети век виждаме дори и името Хорват, което е идентично с това на княз/хан Кубрат. Всичко това показва, че именно от владетелите от Боспорското царство и по-точно от техните управляващи фамилии произхожда и родът на Аспарух (Аспург). Към това насочват и археологическите доказателства, като използването на каменни надписи, специфичните форми при металните и керамичните произведения, обичаите използвани при погребенията и други.

Трябва да се отбележи и още нещо важно. Именно по време на римското настъпление на Балканите големи групи население, царски фамилии и обикновени македонци (пеони), трибали, мизи, беси, гети и т.н. бягат на север от Дунав, в независимите земи, на днешните Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Украйна. Въпреки че тракийските земи в първи век от новата ера окончателно загубват независимостта си, спомен за царство на север от Дунав има и то именно в известния Именник на българските князе. Там са записани имената на петима царе, които в продължение на 515 години „държали княжение (управлявали) от другата страна на Дунав”. Исперих (Аспарух) княз от родът Дуло дошъл на страната на Дунава. Следват изброени князе от рода Дуло, както и от родовете Ерми, Вокил, Укил, Угаин. Вероятно това известно име Дуло, не е нищо друго, а потъмнена форма на името Юлий и още по-точно Тиберий Юлий, записвано понякога като T IOYLIOC. Ще рече запазен е споменът за римското гражданство и права дадени на боспорския владетел Аспург от император Тиберий Юлий.

Въпреки че за Боспорско царство се споменава до началото на шести век, а Българското царство е основано век и половина по-късно, имаме всички основания да предположим, че именно царските фамилии от Керченския пролив, от Таманския полуостров са положили основата на Първо българско царство, в края на седми век. Тези фамилии, както ни показват изворите, са били от трако-македоно-скитски произход, т.е. не нещо много по-различно от основната маса население на Балканите - тракийското.

За написаното по-горе няма да намерите и ред в българските учебници по история, където с голямо удоволствие повтаряме и преповтаряме тезата за войнствените номадите прабългари, за миролюбивите славяни и за романизираните и изчезнали траки. Така сами режем стеблото от корените на нашето родословно дърво и сами прекъсваме връзката с древното ни минало.