Рядко се случва да насочвам внимание към конкретни лица и личности. Само че в случая не мога да се въздържа да спомена една поредица от имена, в които журналистката Калина Андролова попада в средата на полезрението.
Казват, че властта на журналистите е четвъртата власт, след изпълнителната, законодателната и съдебната. Журналистите, казват също, са будната съвест на нацията и неща в този смисъл, т.е. журналистиката е призвана да брани обществото от безпаметност, от лоши влияния върху морала, да поддържа желанието за развитие и прогрес в обществото и т.н. Понякога сравняват обаче вестникарската професия с най-древната професия на света и това също е вярно. Все пак дори и в тази най-древна професия има някакъв баланс и норми, които трябва да се спазват. Баланс и норми смело прегазени от българската журналистика в името на парите и облагите.
Преди десет години, с пяна на уста Калина Андролова громеше първото правителство на ГЕРБ и лично лидера Бойко Борисов. Сблъсъкът между градивните дела на ГЕРБ и критичните слова на Калина Андролова беше направо епичен и се излъчваше не другаде, а по българското национално радио – БНР. Но това беше през 2012-2013 година и изглежда оттогава много хора еволюираха в своите възгледи. Към днешна дата по различни медии Калина Андролова самоотвержено защитава всички действия на партия ГЕРБ и лично на лидерът Бойко Борисов. Същевременно нейните критики към новото правителство на ПП, са отново толкова страстни, както навремето към правителството на ГЕРБ. И подобно обръщане на възгледите съвсем не е единичен случай. Даже напротив - направо има епидемичен характер в нашата политическа и най-вече журналистическа действителност. Политикът Тома Биков нарекъл Бойко Борисов второразряден престъпник е в момента най-верният стожер на лидера и на партия ГЕРБ. Журналистът Антон Тодоров написал книга за шайката ГЕРБ също се превърна в отявлен защитник на същата тази шайка. Неостаряващият Кеворк Кеворкян с интелигентното си слово така тънко лиже задника и предника лично на Бойко Борисов, по всички възможни медии, че направо човек изпитва срам за този най-известен и уважаван журналист, изобщо в българската журналистика.
Какви са тези неочаквани обрати или може би говорим за развитие на нечий възгледи? Гербаджийската шайка и тези които я подкрепят зад сцена, за да усвояват едни милиони и милиарди далече от очите на народа, видяха кое е най-лесното. Не са нужни заплахи към журналистите и прилагане на принуда към будните обществени дейци. Просто е достатъчно да им се предложи точната сума или включване в съответната програма за усвояване на средства. И този модел работи почти безотказно, т.е. малко личности успяват да му устоят. Бедна държава, какво да се прави, а и журналистическата професия е неблагодарна... Между другото сумите и облагите, които се предлагат в България далеч не са толкова големи, както обикновено си мислим. И когато журналистиката в една държава започва да прилича повече на бардак, отколкото на нещо друго, нищо добро не може да се очаква и да се чака в тази държава, в случая нашата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар