"Ако човек се порови из литературната история, може да направи грамаден списък на големи творци, спрели да пишат преживе по една или друга причина. Понякога наистина талантът е изчерпан или здравето разрушено, но има много случаи, когато замлъкването е предизвикано от морална криза. И нишката винаги води до печалната констатация, че тези творци всъщност са нямали какво повече да кажат. Загубили са онова "стремление в духът", което подтиква човека към нещо голямо и истинско. А човек може да каже на другите нещо само голямо и истинско, защото малките неща никого не интересуват. Не изчерпване на таланта - изчерпване на личността. Нещо много гнетящо и безизходно има в тия съдби, които познават най-шеметните висини на творчеството и най-безславния край на поет в оставка. Тяхната трагедия - трагедия на отчуждението - е равна на безсилието им да бъдат в живота такива, каквито са били в изкуството. И изкуството си отмъщава - то не понася компромиси и разделения. То е такова трудно поприще, хлъзгаво и неустойчиво, че на него могат да се задържат без сгромолясване само истински, дълбоко нравствени и принципни, истински мъжки личности. Българинът Веселин Ханчев осъществи именно такова чудо. Неговият живот и неговата поезия се покриват и допълват. От първия, още неосъзнат порив към поезията на юношата, до последните задъхани от яростна борба с болестта мигове Веселин Ханчев беше такъв, какъвто беше собственият му идеал за поета:
... Да търсиш
и все недоволен да бъдеш,
да имаш,
но все към незнайни земи
да отплуваш ... "
Това са едни случайно попаднали при мен скъсани страници, от книжка с критика, очевидно свързана с творчеството на Веселин Ханчев. Харесаха ми първите думи за моралната криза и замлъкването на поета. Времената днес са други, но някои принципи си остават вечни. Ето още един стих от поета, писан през 1942 година, които ме впечатли и също е съвсем актуален и днес:
"... дали ще ни повярват хората,
родени в свобода отвъд,
дали за всичко, тука сторено,
поне ще ни благодарят?"
Ами такова е положението... И ще ни благодарят и няма да ни благодарят.