Пловдивският трафик е много особена тема, както и много други неща в този град. Още преди години бях слушал една статистика, че като отношение на хора към площ на града, Пловдив е три пъти по-гъсто населен от София. Това ще рече, че нашата столица, макар и с над един милион жители е много голяма, а Пловдив с около триста и петдесет хиляди жители е много по-малък като площ и оттам се получава голямата гъстота на населението. Също така булевардите и големите улици в град Пловдив са, така да кажем, ограничен брой - просто не са много. В София са много и са много по-големи, конкретно за булевардите говоря.
Една особеност, която винаги ми е правила впечатление през годините, е колко е спокойно движението в града в понеделник до обяд. Особено преди години, в понеделник сутрин движението беше почти като в неделя, когато градът е най-празен. Това особено добре се чувсваше на нашата улица "Велико Търново", която макар и централна, е доста по-вътрешна, със слабо движение и особено понеделниците сутрин бяха като едно продължение на неделята. Може би това е някаква провинциална особеност. Напоследък обаче тя все по-рядко се забелязва, т.е. понеделникът от сутрин си е натоварен.
Има делнични дни обаче, в които излизаш и не знаеш какво става - трафикът е или много натоварен, или много слаб. Питаш се - да не е започнала учебната година, дали няма изложение в Панаира или някакво друго събитие в града. Или пък обратното, питаш се - да няма ученическа ваканция, да не е някакъв празник и т.н. ?
Един делничен ден - необичайно слаб трафик. Следобяд отивам до Второ РПУ, където вече съм така да се каже абонат, от няколко години, благодарение на бившата ми жена, която тълкува всяка случайна среща в града с мен като заплаха за нейната сигурност и дори нещо повече. Но за това ще разказвам друг път. Та, дежурния на входа е много симпатичен човек, което рядко се среща в РПУ-тата в страната. Познаваме се вече. Отварям дума за спокойния трафик в днешния ден. "Да, знаеш ли.", казва ми дежурния, "Всеки ден тръгвам по едно и също време за работа, днеска пристигнах с петнадесет-двадесет минути по-рано." Започваме да гадаем каква е причината за това, но не стигаме до никакво конкретно заключение. На следващия или по-следващия ден, в Еврофутбола на Сточна гара отварям отново темата за трафика. Юри, който пътува всеки ден из града и разнася медицински проби между различните болници, т.е. цял ден е в движение с автомобила, заключава от личния си опит: "Трафикът в Пловдив е непредсказуем." Това и на мен ми се струва най-точния и верен извод. Съгласявам се веднага с това на пръв поглед неконкретно, но всъщност особено точно наблюдение.
Използвам случая да спомена отново моята голяма мъка по темата, а тя е каква голяма част от сутрешния и следобедния трафик се създава от родителите, които карат децата си на училище с автомобилите и след това ги вземат следобяд или надвечер с автомобилите пак от училищата. След това не рядко ги карат и по други извънкласни занимания. Трябва да се въведат училищни автобуси или нещо подобно, за по-малките ученици, което да реши този проблем. А проблемът тук е многопластов и не касае само трафика, а и отношението на родителите към децата и към другите хора и обществото, но и това е една друга и то доста обширна тема. Но при въвеждане на училищни автобуси облекчението ще е голямо и за учениците и за участниците в пловдивското движение.
По отношение на трафика и тук няма логика. Понякога сутрин, след осем, осем и половина, когато малките ученици биват оставени по училищата, трафикът намалява. Понякога той плавно се усилва и в девет часа става по-натоварен от осем, в десет става по-натоварен от девет часа и т.н. Вечерният пловдивски трафик за щастие не е като софийския, който започва след пет часа, но продължава почти до осем час вечерта. В град Пловдив от пет без нещо до шест - шест и половина е трафик, след това е спокойствие, особено през зимните месеци, че дори и през летните. Но и това не е сигурно. Пловдивският трафик, както казахме, е непредсказуем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар