Писмо от ДФ "Земеделие"

 

УВАЖАЕМИ/А ГОСПОДИНЕ/ГОСПОЖО Андрей Киряков,

Уведомяваме Ви, че в СЕУ, в меню Справки – > секция „Система за мониторинг на площ" – > справка „Резултати от мониторинг“ са публикувани финалните резултати от автоматизираното наблюдение на Системата за мониторинг на площ (СМП) ? за Кампания 2024.

Напомняне ви, че подадените документи за форсмажор не влияят на работата на   СМП, но одобрените такива се взимат предвид при изчисление на финансовото подпомагане. 

Подадените несъгласия с резултатите от СМП в периода 11 – 25 ноември 2024 г., подлежат на експертна оценка извън автоматизираната процедура. За финалните заключения от оценката ще бъдете уведомени допълнително. Информацията за тях ще бъде публикувана в индивидуалния Ви профил в СЕУ, в меню Справки – > секция „Система за мониторинг на площ" – > справка „Резултати от експертна оценка“.

При изчисление на финансовото подпомагане се взимат резултатите и от експертната оценка независимо, че за тях Системата може да е потвърдила първоначалните си резултати.

 

Екипът на ДФ „Земеделие“

 

P.S. Ако може някой добър човек да ми преведе какво точно е написано по-горе ?

Трафикът в Пловдив е непредсказуем

   Пловдивският трафик е много особена тема, както и много други неща в този град. Още преди години бях слушал една статистика, че като отношение на хора към площ на града, Пловдив е три пъти по-гъсто населен от София. Това ще рече, че нашата столица, макар и с над един милион жители е много голяма, а Пловдив с около триста и петдесет хиляди жители е много по-малък като площ и оттам се получава голямата гъстота на населението. Също така булевардите и големите улици в град Пловдив са, така да кажем, ограничен брой - просто не са много. В София са много и са много по-големи, конкретно за булевардите говоря.

    Една особеност, която винаги ми е правила впечатление през годините, е колко е спокойно движението в града в понеделник до обяд. Особено преди години, в понеделник сутрин движението беше почти като в неделя, когато градът е най-празен. Това особено добре се чувсваше на нашата улица "Велико Търново", която макар и централна, е доста по-вътрешна, със слабо движение и особено понеделниците сутрин бяха като едно продължение на неделята. Може би това е някаква провинциална особеност. Напоследък обаче тя все по-рядко се забелязва, т.е. понеделникът от сутрин си е натоварен.

    Има делнични дни обаче, в които излизаш и не знаеш какво става - трафикът е или много натоварен, или много слаб. Питаш се - да не е започнала учебната година, дали няма изложение в Панаира или някакво друго събитие в града. Или пък обратното, питаш се - да няма ученическа ваканция, да не е някакъв празник и т.н. ?

    Един делничен ден - необичайно слаб трафик. Следобяд отивам до Второ РПУ, където вече съм така да се каже абонат, от няколко години, благодарение на бившата ми жена, която тълкува всяка случайна среща в града с мен като заплаха за нейната сигурност и дори нещо повече. Но за това ще разказвам друг път. Та, дежурния на входа е много симпатичен човек, което рядко се среща в РПУ-тата в страната. Познаваме се вече. Отварям дума за спокойния трафик в днешния ден. "Да, знаеш ли.", казва ми дежурния, "Всеки ден тръгвам по едно и също време за работа, днеска пристигнах с петнадесет-двадесет минути по-рано." Започваме да гадаем каква е причината за това, но не стигаме до никакво конкретно заключение. На следващия или по-следващия ден, в Еврофутбола на Сточна гара отварям отново темата за трафика. Юри, който пътува всеки ден из града и разнася медицински проби между различните болници, т.е. цял ден е в движение с автомобила, заключава от личния си опит: "Трафикът в Пловдив е непредсказуем." Това и на мен ми се струва най-точния и верен извод. Съгласявам се веднага с това на пръв поглед неконкретно, но всъщност особено точно наблюдение.

    Използвам случая да спомена отново моята голяма мъка по темата, а тя е каква голяма част от сутрешния и следобедния трафик се създава от родителите, които карат децата си на училище с автомобилите и след това ги вземат следобяд или надвечер с автомобилите пак от училищата. След това не рядко ги карат и по други извънкласни занимания. Трябва да се въведат училищни автобуси или нещо подобно, за по-малките ученици, което да реши този проблем. А проблемът тук е многопластов и не касае само трафика, а и отношението на родителите към децата и към другите хора и обществото, но и това е една друга и то доста обширна тема. Но при въвеждане на училищни автобуси облекчението ще е голямо и за учениците и за участниците в пловдивското движение. 

    По отношение на трафика и тук няма логика. Понякога сутрин, след осем, осем и половина, когато малките ученици биват оставени по училищата, трафикът намалява. Понякога той плавно се усилва и в девет часа става по-натоварен от осем, в десет става по-натоварен от девет часа и т.н. Вечерният пловдивски трафик за щастие не е като софийския, който започва след пет часа, но продължава почти до осем час вечерта. В град Пловдив от пет без нещо до шест - шест и половина е трафик, след това е спокойствие, особено през зимните месеци, че дори и през летните. Но и това не е сигурно. Пловдивският трафик, както казахме, е непредсказуем.

 

   

Погребението на дон Лука

За Луковия католишки род на дядо ми съм разправял и друг път. Къщата на Лука Луков е точно до католишката катедрала в Пловдив. Католиците, както и други религиозни групи в Пловдив, си остават малко или много затворени, въпреки интензивните и космополитни времена, в които живеем. 

Всички близки и познати се обръщаха към Лука с името Лучко, като така беше и за нас - чичо Лучко. Не сме контактували много през годините, срещите ни бяха спорадични, но роднините са си роднини. Той излъчваше известна сериозност и строгост, особено като бях малък така ми изглеждаше. Но веднъж като се разговориш с него ставаше весел и приветлив и дори големи шеги пускаше. Като в цяло католишката общност се наблюдава една докачливост и лесна обидчивост. И журналистът и автор на няколко книги за Пловдив Евгени Тодоров го забеляза, когато правеше репортажи за католишката махала в града и специално отбеляза това. Тази особеност, плюс известна резервираност и несговорчивост, придава характеристика на малко тежък характер, или поне както казах, това е първоначалното впечатление, при срещата с хора от католишката махала, в Пловдив.

Първите ми спомени от Лучко, когато още живеехме в Бялата къща, за която също съм писал, бяха едни коментари, че е още много млад, а той е бил към четиридесет годишен. Изобщо, наистина беше млад още дълги години и изведнъж остаря и от младеж направо стана дядо. Някак си много бързо мина средната му възраст. Това е още една лично негова и вероятно не само негова, характеристика.

Роден през 1942 година, Лучко и другите братовчеди от неговото поколение, които растяха през социализма, бяха жертва на една тиха репресия, както аз я наричам, и за която малко се знае. Знае се за хората от царска България, с големи имоти - фабрики, земи, складове и т.н., които са изнудвани за пари от ОФ и Комунистическата партия, след 09.09.1944 г., които са изпращани по затвори и лагери или направо убивани, затова че са имали имущество, че са били образовани и не са се примирявали с новата власт. За тези хора се знае и след 1989 година беше и нещо написано. Но не се знае, за така наречената тиха репресия, както казах, за това на колко хора от същите тези родове, не е разрешено да следват в университет, да учат висше образование, а ако случайно са записали такова, да не могат да продължат с аспирантури, т.е. научна дейност и прочее. Та, на Лучко и братовчед му Ванко, както и на по-малкия брат на дядо ми, Георги, не е разрешено да учат в университет. От неблагонадеждни семейства. "Пак върнаха (от университета) документите на Лука", плачела майка му Радка, която майка ми наричаше стринка Радка. На дядо ми Андрей, като по-голям и участник на фронта, му е разрешено да завърши висшето си образование, което е започнал преди войната 1941-1944 г.

И така тази тиха репресия, оставя без висше образование хиляди способни, възпитани и знаещи хора, именно от богатите и аристократични фамилии от преди 1944 година. И ако досега гледате разни като Ирина Бокова и Елена Поптодорова и други подобни от комунистическите семейства да представят България пред света, трябва да знаете за голямата подмяна, която се извършва по времето на социализма. Трябва да знаете, как на най-способните и интелигентните не беше разрешено да учат, а набутаха децата на партизаните и активните борци, т.е селянчета, от знайни и незнайни места в България, да учат, често пъти насила, и да управляват страната и да я представляват пред света. За този процес все се каня да разкажа по-подробно, но задушаващата и до ден днешен обстановка в България не ми е позволила все още да го направя.

Без да му разрешат да учи висше образование Лука Луков си беше роден инженер и поддържаше машините на Тютюневите предприятия, през времето на социализма. На способи хора като него се крепеше социалистическата индустрия. За това между впрочем е писал и писателят Георги Марков, как на старите майстори отпреди 09.09.1944 година, който са работили и едно-две десетилетия след това, се е дължало първоначалното развитие на социалистическата индустрия. А аз бих допълнил, че на хора като Лучко, се дължеше и производството в последните две десетилетия преди 1989 година. Много ме впечатли веднъж като малък, когато чичо Лучко разправяше как поддържа и е пуснал в ход големия часовник на католишката църква. Мисля, че се е налагало да оправя и известния часовник на пощата в Пловдив, най-емблематичното място за среща на пловдивчани - под часовника на пощата.   

Последно се виждахме няколко пъти с Лучко покрай един османски ферман, за който също съм писал и копие от който занесох в София да го преведат. Мислехме, че ферманът написан на османотурски касае някакви имоти, а се оказа, че е разрешително за строеж на католишката църква в квартал Коматево, от 1857 година. После сме се виждали още няколко пъти с Лучко през последните години.

След 1991 година, когато върнаха земите и градските имоти, дядо ми Андрей започна да се занимава с земите в Коматево, а Лучко, Ванко, Жорж с градските имоти.

Последните две десетилетия Лучко събира наемите от луковското сдание в края на Главната, бившата прокуратура и от по-малкото под Джумаята. Вършеше тази работа и разпределяше дяловете между роднините съвсем безвъзмездно. Чувал съм някои от наемателите, а също и тези в Коматево, да го наричат дон Лука. Фигурата, говорът, поведението му имаха излъчване на италиански благородник. И един такъв човек си остава местен герой, в град Пловдив. Италиански благородник, маргинализиран от системата, в нашата мила родина, до управител на сграда... 

Погребението на Лука Луков, 07.12.2024 г. 

Почина два дена по-рано, от остро възпаление на белите дробове, на осемдесет и две години, навършени. Дядо ми Андрей Луков, с когото бяха първи братовчеди, почина по същото време, на 08.12, но през далечната 1997 година. Този гроб е един от най-представителните в католическите гробища в Пловдив, на централната алея, в началото.