2 януари 2024 г.

Разговор през вековете

   Едно от чудесата на писменото слово е именно това – дава невероятната възможност за общуване през вековете. Единственото, условие за това, е човек да притежава грамотност. Е, и да е надскочил все пак чистото възприятие на буквите и думите, да има усет за словото и неговото послание, да разбира неговата сериозност или ирония.

    Така може да общуваме с хора живели преди векове или дори хилядолетия, да срещаме сред тези хора съмишлеци, противници, приятели. Някой би казал, че е доста еднопосочно такова общуване - само в посока от миналото към настоящото. Но и това не е точно така. Големите умове, големите писатели, често са срещали неразбиране в своята епоха и все пак те са творили. За кого, за тези около тях, които не ги разбират? Не, творили са за всички в сегашното време и бъдещето, а и в памет на светлите умове от миналото. Творили са за теб, да, за мен, защото са знаели, че все някога след сто, след двеста, след хиляда години ще срещнат разбиране, ще срещнат някой близък, приятел, който ще се зарадва на тази среща, ще разбере напълно споделените мисли и преживявания, на описаните картини и изразения чрез словото стремеж. Знаели са, че има някой, който ще почерпи вдъхновение, може и да поспори, може и да се натъжи, може и безусловно да се съгласи.

   И колкото по-светли и богати са умовете, които си дават среща през вековете, толкова по-сложно и пълноценно е това общуване.

   А човечеството колкото и да не е разбирало посланията, предавало ги е напред, защото винаги е усещало е чувствало тяхната важност. Така се е оформило това, което днес наричаме класика.

   И така, това е едно от най- големите богатства на писменото слово - общуването през вековете. Освен, да припомним, най-същественото и основно значение на писмената - преносът на знание.


Няма коментари:

Публикуване на коментар