Да участваме ли в започващите генетични изследвания?

 

Не съм предполагал, че аз като прогресивен и все още млад човек ще кажа „Не” вместо „Да” на една научна инициатива. Но ето че правя това, дори и го правя публично.

Преди няколко дена по медиите, дори и по националните радио и телевизия ни информираха за започналата инициатива „Геномът на България”. Този проект цели да се събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременните българи, която ще бъде използвана и в бъдещи научни медицински изследвания. 

Проектът се развива в рамките на Научен университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ) и мрежата за биобанкиране BBMRI.bg, част от европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC. Центърът по Молекулна Медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране, обработка и съхранение на данни и ще се включи в изграждането на Европейската Инфраструктура за Геномни Данни по проект GDI съфинансиран от ЕК и МОН.

Така в най-лошия случай, всичко това представлява някаква европейска инициатива за събиране на данни, за нуждата на бъдещи научни изследвания. Обаче нещата са винаги много подозрителни, когато едно научно изследване няма ясни цели, ясно финансиране, ясни изпълнители и възложители.

Наскоро в град Пловдив, квартал „Тракия”, бе открит официално и същевременно без много шум, огромен изследователски център, на стойност 15 милиона евро или 30 милиона лева, средства осигурени също по европейска програма. Името на центъра е отново така неясно и трудно за запомняне, като дори и официалните медии дават различни названия. Да кажем, че официално е Център за растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ). Официално беше съобщено, че научният комплекс е резултат от упоритата работа на трима учени, които разработват проекта ПлантаСИСТ. Още през 2017 година проектът е одобрен от ЕК и получава европейско финансиране с цел създаване на Център за върхови научни постижения в областта на растителната системна биология.

 

Към тези два клъстара се прибавя и една фондация наречена „Красива наука”, която популяризира настоящият проект и други подобни свързани с биотехнологиите, изкуственият интелект и умните технологии. Тук като спонсор се явява и добре известната фондация „Америка за България”, която финансира и насърчава ранния етап на развитие на избрани научни разработки и продукти.

Доколкото Европа вече е под силното влияние на Америка, то и подходът към науката, финансирането, разработките, образуването на подобни научни клъстъри, както дори и самите изградени научни сгради, редът и работата в тях, все повече заприличват на американските. Така дори и проект финансиран от Европейската комисия понякога е трудно различим от американски такъв, както е случая с ЦРСББ в квартал „Тракия” в Пловдив.

Проблемът както казах е, че причините за инициативата остават в крайна сметка неясни. Проектът просто цели да анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи. Но да кажем, че целта е да се разбера как ДНК-то ни влияе на нашето здраве, какъв е рискът да се развият генетични заболявания, как българите усвояват различни лекарства, към кои заболявания сме предразположени и към кои имаме устойчивост. Генетиката може да служи за хуманни цели, може да служи и ката страшно оръжие, според това чии ръце я използват.

В този смисъл логото на така наречената „Красива наука” изглежда направо страховито. Преобладават тъмни и мрачни цветове, едно тъмно тяло е застанало над думата рождение, уж кръгла планета, която замества буквата „О”. Вижда се и една тъмна змия, макар и без глава, която вероятно изразява ДНК структура. На друго лого пък, се вижда една разцепена на две планета Земя, от назъбена червена линия. Изобщо „красивата” наука не изглежда никак красива.

Изобщо вместо да се анализира влияние на генно модифицираните и синтетично създадени хранителни продукти върху човешкият организъм, вместо да се анализира как да се намали стресът върху съвременното общество, вместо да се анализира как да бъде намалено потреблението, за да се избегне огромното замърсяване на околната среда, се стартира поредната не добре аргументирана кампания с не особено ясни цели, която в тези доста объркани времена, изглежда достатъчно противоречива.

Убиха го защото беше добър и доверчив...

    Няма ни го Пейчо вече! Отнеха ни го! Пейо Пеев оставяше светлина и доброта във всичко до което се докоснеше и във всичко с което се заемеше. Освен бизнесите, с които се занимаваше „простия инженер“ обичаше фотографията. Много обичаше да снима залезите, а изгревите както обичаше да казва „ …са да си ги изживееш на живо…“. Във фейсбук има страница Пейозажи, за който иска да се докосне истински до душата на фотографа и човека.

    Възпитаник на немската гимназия, завърши в Германия авиоинженерство после работи към European Aeronautic Defence and Space Company по вибрационна оптимизация на двигател за Airbus. В един момент си каза: „липсва ми България там се чувствам добре“ и се върна. Работи за клон на Dassault Systems в София. После постепенно пое бизнеса стартиран от семейството в Чирпан паралелно с това и бизнес с мебели в Пловдив.

    Много ще си кажат: брей, гледай го тоя някакъв магнат – заможен някакъв. Не! Въпреки бизнесите не му е било лесно никога и винаги е бил притиснат откъм финанси и възможности, време, но той винаги казваше: “… не ми трябва много, имам достатъчно и правя нещата, които харесвам…“. Владееше перфектно немски и английски, но най-перфектно владееше добротата, емпатията и алтруизма. Той беше най-емоционално интелигентния приятел който съм имал – космополит, широко скроен, разбиращ, спокоен. Каква ирония така и не станахме приятели във фейсбук, значи сигурно не се броя, предвид новите разбирания. Много отговорен, добър, можещ всичко млад мъж с много енергия и вяра в бъдещето и доброто до степен на наивност.

    Само че тези изроди не можеха изобщо да оценят какво богатство е той като човек, а напротив приеха всичко това за слабост и се опитваха 6 години да го убият психически.

    Той се бори за бащинството. Този изрод наречен Габриела Славова (кандидат за депутат от листата на ПП в Бургас) под влияние на майка си великата секс скандалка дипломатка Красимира Трифонова около раждането изчезна за месеци. Той не знаеше живо ли е детето, тя жива ли е, родила ли е не е ли. В един момент ги издири натисна ги, заплаши, че ще заведе иск. Детето вписано като баща неизвестен. Пребори се въпреки че му казвах да не се натиска там където не е желан, но той се пребори! Не му беше все едно – пък и Пейо я обичаше тази жена виждаше в нея нещо и аз не знам какво, ама аз съм стандартен грешник. Той не беше!

    От години сновеше София – Пловдив – Бургас и обратно. Всичко си даваше за детето и трепереше дали тази ще благоволи да му даде да го види, защото и това се е случвало – ще го видиш ама той пътува 400 км и изведнъж ама няма да го видиш, защото реших друго.

    В периоди когато му беше трудно със средствата, за да не харчи пари по хотели и спеше в колата в Бургас само и само да може да го заведе на ясла или на детска. През това време той не е имал отношения с нея интимни или съжителство. Тя обаче през това време не си е губила времето и явно е оплела още един човек, омагьосан от привидната ѝ благина и невинност, и се е изтресло още едно бебе. То хубаво ама според Дипломатката майка ѝ и онзи недостоен (и той от листата на ПП Бургас) – абсолютна аналогия на случая Пейо. Пък и как ще изглежда политическата кариера на щерка ѝ, която има деца ту от тоя ту от ония, че и няма семейство.

    Под натиск че няма да вижда и неговото дете и незнайно още какви заплахи Пейо сглупява bigtime и склонява да припознае чуждото и да сключат брак миналото лято преди да се роди новия брой. Но така и не заживяват заедно.

    Има данни, че са му сипвали и психотропни вещества когато е бил на гости и той самия казваше, че няма спомен за някои събития, пък и както казах по негов си начин той я обичаше или да кажем поне приемаше. Да, ама и другото момче, бивш депутат от ПП, му е било болно за неговото дете, защото тя го е изпъдила като куче – какво дете искал, тя си имала мъж и било от него. Ама човека завежда иск последната есен чува се с Пейо и под влиянието и на родители и приятели Пейо споделя всичко и реши да каже БАСТА! и да помогне и другото момче да си получи бащинството, а Пейо да си официализира достъпа до малкия.

    И Пейо и другото момче искаха просто да бъдат вписани като бащи не да ѝ вземат децата или нещо подобно. Само че тази структура не допада на майка ѝ, секс скандал дипломатката, и откачат и предприемат това, от което всички ние неговите близки трябваше да го опазим и защитим, пък може и някакви институции знам ли. Не успяхме!

    Няколко думи за майката на Габриела, че все я кова, пък защо така? Красимира Трифонова е дипломат и в момента във външно министерство скандално известна със скалъпения секс скандал срещу посланика ни в Тайланд Камен Величков – който както много хора твърдят бил много качествен човек и доказан дипломат с умения. Но Красимирка му разбива живота, семейство, кариера с както се оказва скалъпени обвинения. Повече по въпроса има тук за който има нерви: https://glasove.com/…/poslanik-kamen-velichkov–onevinen

    Не го познавам човека, но просто му съчувствам – друг Пейо, ама той поне остава жив. Красимира Трифонова губи всички дела срещу Величков и въпреки това остава във външно? Не знам не ги разбирам тия неща, ама те там са едни умни хора дето мислят за нас и знаят кое е най-добре за нас! Дали? Докога елитите ще са такива?

    Проблема е, че комбината Майка-Дъщеря са обработвали Пейчев и заплашвали с един бог знае какви неща – включително че няма да си вижда детето – и той се дистанцира от всички за някакъв период от време и разбрахме много неща много късно.

    Всичко това, което пиша тук е само върха на айсберга, за да успее някой, който чете статия за просто поредното убийство, да си представи измерението на изродщината и чудовищното изстъпление, което беше упражнено върху Пейчо.

    Наивно отива на среща с тях в четвъртък вечерта посред нощите в квартал Изгрев уж нещо да се разберяли по исковете и уж нещо за малкия, там го удушават в колата и после го закарват на Витоша в посока Алеко в едно черно пътче и пробват да запалят колата, за да замаскират творбата си. Е, да, де, ама тя е дизел не гърми като бензиновите – гледали са доста филми. Имало е и помагачи с тях, не знаем нищо още, но не е имало баща на Габирела, а някакъв друг – може би нает. Баща ѝ на Габриела е разкаран отдавна като недостоен. Следствието държи детайлите и никой не знае нищо още, може да има и други замесени, ще кажат когато са събрали цялата картина – брилянтна работа на следователи, полиция, дежурни – шапка им свалям.

    Та, убийките са опознали нашето момче – обичаше да се качва към Алеко, като го стегне шапката – я да си поснима някое дръвче, залезче, небето или просто да подиша малко планината, както обичаше да казва. Та те решиха да го подпалят на любимото му място, та и всички ние за които той беше светлина да не можем да си го изпратим, а ще гледаме затворен ковчег.

    Седмица по-рано преди злополучната вечер на Иванов ден при подобна среща, уж спешна, Габриелчето му носи топъл шоколад в колата да се сгреел, защото той не се качваше в апартамента им, нашето момче усеща неразположение тръгва си сам с колата и се прибира на късмет, а в къщи вече залита и на следващия ден е бил дроб и обездвижен. Това за мен си е първи опит за убийство. Не знам какво са му дали приспивателно или нещо.

    Е на втория път вече са бързали и не са се шегували. Убиха го защото беше добър и доверчив и не знам как всички ние неговите близки ще живеем с вината че не сме били до него, за да му помогнем и да предотвратим всичко това. Но всички ние неговите близки ще направим всичко възможно всички детайли за изстъпленията върху Пейчев през всичките тия години да излязат на бял свят, медии, вестници, интернет сайтове на всякъде ще излязат нещата това тук е само върха на айсберга.

    Нямам сили да пиша повече – много хора край него са запознати с много повече детайли и подробности от мен и всичко ще се разбере!

    Сбогом, Пейче! Пак ще се видим и отскачай да ни наглеждаш! Обичаме те, брат! А аз ти обещавам че ще снимам всички залези вместо теб, ама ще добавя и изгреви! Никога няма да залезеш в душите ни!

Momo De

afera.bg

 

 

Защо не попитат днес Гешев и Сарафов за NEXO и какво ни излъгаха преди година?

 Който иска, да си направи труда да пусне пресконференцията на Гешев и Сарафов отпреди година, на която важно съобщават какви страшни престъпления са разкрили с акцията срещу „Нексо“.

Като надути пуяци обясняват как работили с месеци, колко добро сътрудничество имали с МВР, с чужди служби и т. н.

Сарафов се хвали, че „4 лица са привлечени като обвиняеми“, и имало свидетели, които се страхуват, затова щели да ги включат в програма за защита.

Тия от „Нексо“ били ОПГ, много богати, имали и картини на Пикасо, Матис и др., прокуратурата като един Робин Худ щяла да ги даде на Националната художествена галерия, чурулика и говорителката Сийка.

Черешката на тортата е, че хора от „Нексо“ дарили няколко десетки хиляди левове за предизборната кампания на ДБ. Аууууу, какъв ужас. Настимир Ананиев от ПП-ДБ бил нещо там с шефа на „Нексо“. Друг ужас. И самият шеф на „Нексо“ по-рано бил депутат от ДБ. Тежко престъпление. А министърът на финансите (Василев) година назад се срещал в министерството с компании за криптовалута (сред които и „Нексо“), щял да ги вкара в банковата система. Хорър направо.

И какво сега? Прекратиха разследването, няма данни за престъпления.

„Нексо“ заведе дело за милиард срещу България в САЩ.

Тази пресконференция трябва да се пусне отново по телевизиите, да видят всички Сарафов – временният главен прокурор, когото гласят да изберат за постоянно.

От една страна изглежда смешно – овластени пръдльовци се хвалят. Но не е никак смешно. Това на практика е мафия, която обслужва политически Борисов и ГЕРБ, и си свърши работата, промениха нагласите на хората предизборно.

За всеки избор от 2021 насам могат да се проследят такива пропагандни акции на прокуратурата, медийни кампании, компромати.

Това всъщност е голямо престъпление, но няма кой да разследва. Самите разследващи са се превърнали в ОПГ.

 

– –

Иван Бакалов - e-vestnik

Разговор през вековете

   Едно от чудесата на писменото слово е именно това – дава невероятната възможност за общуване през вековете. Единственото, условие за това, е човек да притежава грамотност. Е, и да е надскочил все пак чистото възприятие на буквите и думите, да има усет за словото и неговото послание, да разбира неговата сериозност или ирония.

    Така може да общуваме с хора живели преди векове или дори хилядолетия, да срещаме сред тези хора съмишлеци, противници, приятели. Някой би казал, че е доста еднопосочно такова общуване - само в посока от миналото към настоящото. Но и това не е точно така. Големите умове, големите писатели, често са срещали неразбиране в своята епоха и все пак те са творили. За кого, за тези около тях, които не ги разбират? Не, творили са за всички в сегашното време и бъдещето, а и в памет на светлите умове от миналото. Творили са за теб, да, за мен, защото са знаели, че все някога след сто, след двеста, след хиляда години ще срещнат разбиране, ще срещнат някой близък, приятел, който ще се зарадва на тази среща, ще разбере напълно споделените мисли и преживявания, на описаните картини и изразения чрез словото стремеж. Знаели са, че има някой, който ще почерпи вдъхновение, може и да поспори, може и да се натъжи, може и безусловно да се съгласи.

   И колкото по-светли и богати са умовете, които си дават среща през вековете, толкова по-сложно и пълноценно е това общуване.

   А човечеството колкото и да не е разбирало посланията, предавало ги е напред, защото винаги е усещало е чувствало тяхната важност. Така се е оформило това, което днес наричаме класика.

   И така, това е едно от най- големите богатства на писменото слово - общуването през вековете. Освен, да припомним, най-същественото и основно значение на писмената - преносът на знание.