Първичната джунгла

   Вече съм доста напред с програмата, или иначе казано изоставам доста с повествованието. Изкушавам се да прескоча много неща, но ще карам хронологически. Още повече, че беше интересно навсякъде, особено в първичната джунгла.

    След две нощувки в просторната, дървена, индианска къща, с тракийската поляна отпред, в селото на Хорхе, и първоначалното запознаване с вторичната джунгла, дойде време да продължим и към първичната. Те се наричат също така ниска и висока джунгла, макар че разликата в надморската височина е всъщност минимална. 

    Закусихме и потеглихме с целия багаж, натоварен на лодката към 9:00 часа сутринта. Хорхе ми каза, че имаме около три часа и половина, четири часа път нагоре по реката. 

   

   

    По време на пътуването гледах, снимах, подремвах напряко на дървената пейка по средата на лодката. Водата навсякъде беше светло или тъмнокафява. Изведнъж водата стана черна! Бяхме завили по един от притоците на Ярапа и отведнъж навлязохме в първичната джунгла...! Именно поради различната почва тук и водата имаше различен цвят и растенията и дървета бяха по- различни. Хорхе ми обясни, че и животинските видове тук са по- различни.

   Имаше и едно паднало дърво в реката, което наистина показваше че тук никой не е минавал скоро. Съвсем откъснати от цивилизацията, даже и от индианската...

   Двадесетина минути нагоре по тази черна река стигнахме едно по-особено и правещо впечатление място. Тъкмо извадих апарата да снимам и Хорхе каза -  "Пристигнахме".

   Това беше нашият бивак. Завързахме лодката за доста стръмния бряг и слязохме на брега. Тук не чакаше известна работа, по разпъване на един голям найлон под който разположихме двете палатки или по-точно комарниците. Отсякахме и един доста дълъг път за тази цел. Но ако си личеше че е било обитавано, но отдавна не е идвано: " Има и едно прасе тук." , уточни Хорхе. Общо взето, като в гората...

    Особеността на тази първична джунгла, освен комарите, беше и голямата влага. Може би така във влага беше и във вторичната джунгла, но не ми направи толкова впечатление. Тоест тук, ако измокриш нещо, на практика не можеш да го изсушиш, освен до огнището. Слънчевите лъчи когато ги има, не пробиват напълно през дърветата и растителността на "първия етаж".

    Още при първата разходка наоколо преди да се мръкне, и с под краката ни излетя една птица нещо като голяма яребица. Оказа се че мъти едни яйца, съвсем сини: "Като се стъмни ще дойдем и ще я хванем", въодушевен казах Хорхе. Само че голямата яребица се усети и изобщо не се върна, и ние останахме само със сините яйца, които на другата сутрин сварихме.

    След това направихме и първата по-голяма разходка в джунглата. Наоколо имаше нещо като пътечки и се оказа, че всички те са правени от Хорхе, иначе пътеки джунглата просто няма. Бързам да кажа, че аз през цялото време гледах на джунглата като на някакъв голям музей на открито. Не можах да се слея, така да се каже, с нея, а я гледах отстрани като някаква атракция. То вероятно няма и как за толкова кратко време.

    Имаше доста групи маймуни, като Хорхе ми обясняваше кой вид маймуни как изглежда и от колко члена се състои групата и други особености. Аз започна да се записвам в едно тефтерче имената, които ми казваше и други неща понеже всички тези имена забравях на секундата. Видяхме и следи от тапир, който не живее вторичната джунгла само в първичната, както и ягуарът. Тук отново трябва да се върна към детството, много ранното. Имаше една игра с карти с животни, запомняне на буквите. Тук освен познатите животни имаше и две много странни - окапи и тапир. Те не правиха голямо впечатление със сестра ми, когато играехме и оттогава съм ги запомнил. Кой ги е измислил тогава на времето, през комунизма - ето отново въпрос? И ето сега има няма 40 години по-късно, ако не самия него, видях поне следи на тапир. И така прекрачих ги с известен сантимент... и продължаваме напред в живота.

Вечерта след като се стъмни ходихме на нощен риболов, и тук съвсем натурално. Хорхе беше донесъл един инструмент, бамбуково стебло с накрайник от три шипа, който вече се среща по етнографските музеи, но навремето е бил използван от индианците за нощен лов на риба. Един специален вид риба, тоест не всичките видове, вечер излиза да спи на плиткото край брега. С помощта на силния челник виждаше рибите и с този тризъбец доста успешно ги промушваше. Горе-долу процента беше 50 на 50. Когато уловихме по този начин десетина риби тръгнахме обратно към лагера.

    На сутринта Хорхе свари прекрасна чорба от тези риби. Изобщо той през цялото време готвяше и много се грижеше за мен, чак ми беше неудобно. Аз всичко на всичко, два пъти запалих огъня и два пъти измих чиниите в реката. Всичко останало вършеше Хорхе, докато аз си почивах палатката.

    На следващия ден вече ходихме на нормален риболов с въдици, също доста примитивни - два-три метра корда с кукичка, вързана на една дървена пръчка.

    Тук също хванахме десетина риби, от различни видове, включително и прословутата пираня. На няколко пъти попитах Хорхе за пиранята дали не е опасна и той всеки път ми отговаряше че не е. Все пак аз бях чел че пираните нападат и хора и затова продължавах да го питам. Най-накрая разбрах каква е работата. Освен тези пирани, които живеят в реките има черна и червена пираня, които живеят в езерата. Именно те нападат и хора, но това са пак повтарям риби, които живеят в езерата, а не в реките. 

    А това е друга риба - лентон, със зъби като на пираня, но е друг вид. Това е може би и една от най-красивите снимки, които направих за цялото време в джунглата. Имаше друг вид риба - катфиш, с дълги мустаци, която издаваше звук, нещо като църкане, когато я извадиш от водата. Изобщо доста риба уловихме и изядохме за три дена.

    Видяхме и следи от "вълк", който яде риба. Аз се досетих, че става въпрос за някакъв вид бобър, но Хорхе настояваше че това е вълк. През нощта пък когато се разхождахме, видяхме на едно дърво животинче, не много голямо, стоеше на един клон, за което Хорхе настояваше, че е лисица. И така се оказа, че джунглата е едно място, където вълците ядат риба, а лисиците се катерят по дърветата.

   Хорхе ми показваше и лечебни растения, и едно от което се добива бяла смола, с която точно като нашата смола се пали огъня. Показваше ми и други растения които са добри за палене на огън, за събиране на листа, за покриване на къщи, лияни, от които може да пиеш вода и т.н. Все безполезни знания за хора извън джунглата, но аз се отнасях с уважение. 

    Изкарахме три нощувки на това място и и се оказа, че имаме още само един ден, а аз си бях помислил, че нощувките общо са седем. "В такъв случай да се прибираме към селото." , предложих аз. Така или иначе към джунглата вече започнах да се отнасям съвсем на майтап. Опитах се да се люлея на една лиана, но това се оказа трудно занимание. 

    Правихме се на индианци, хеле аз, и изобщо беше дошло време да си ходим. Четири дена и три нощувки в първичната джунгла - достатъчно, като за мен. Не съм като някакви откачени германци и холандци,  които стоят по месец и искат да пият вода от реката. Все пак съм турист от България. 

  Само за няколко дена нивото на река и Ярапа се беше вдигнало чувствително. Оказа се, че през месец април реката се вдига толкова, че достига къщите от селото. Затова и всички къщи са построени вдигнати от земята на около два-три метра, а също и са толкова просторни вътре. Защото в продължение на наблизо два месеца хората си живеят основно вкъщи, преди водата да започне да се оттегля.

  И така прибрахме се в "Тракийски стан" успешно, където се изкъпах за пръв път от три дена, избръснах се, изпрах си и обувките, освен чорапите, и изобщо се освестих малко преди пътя обратно към Икитос. Очуканият Икитос, който след завръщането от джунглата изглеждаше като връх на цивилизацията... !