В последните години, а особено в последните две, с настъпване на
пандемията, разговорите за човешкото здраве са ежедневие. Само че всички
разговори засягат физическото здраве на човека. Дават всякакви рецепти
за неговото лекуване, стимулиране, укрепване. А разговорът за духовното
здраве на българинът липсва, дискусията по тази тема, на практика не е
започвала.
Физическото и духовното здраве, са двете половини на човешкото
съществуване, взаимно зависими са, но както казах ние се занимаваме
изключително само с една половина и спорадично с другата. Много пъти съм
мислил да пиша по тази тема, но конкретният повод, подтик бяха
рекламите банери на книги в интернет сайтовете, които виждам напоследък.
Тези банери (карета), особено ми се натрапват напоследък, като човек,
който обръща внимание на книгите и нещата свързано със словото.
Рекламирането на такива заглавия очевидно е свързано с предпочитанието
на четящите и търсенето на определена категория литература. За да стане
ясно, цитирам няколко заглавия, преди да продължим нататък: Тъмнозелена
корица, стилна, заглавие: „Масонската ложа и братството на Левски”;
Светлосин фон, снимка на група хора, стилна корица, заглавие: „Нацистите
в Тибет”; И още: „В обятията на Шамбала”; „Начинанието Алдебаран
(подзаглавие: контакт с хора от друга слънчева система)”; „Матрицата на
живота на земята”; „Комитетът 300 (подзаглавие: най-строго пазената
тайна в света)”; „Загадъчната аура на Русия”; „Китайският Розуел
(подзаглавие: неизвестни следи за извънземни в Източна Азия)”;
„Измамната реалност”; „Седемте тайни на пътуване във времето” и т.н. и
т.н.
За съжаление това вече не е литература само за изолиран кръг от
хора, а едни от най-продаваните заглавия на нашия пазар. Тук с
неудобство споменавам, че двама мои приятели историци, които и
интересуващите се от история добре познават, бяха принудени да се
съобразят с това обстоятелство и предпочитанията на пазара и да вкарат в
заглавията на книгите си думи като ‘тайна, загадка, скрита’ и т.н. Аз
самият ще бъда поставен пред подобна дилема, при издаването на
следващата си книга, в смисъл категорично отказвам да променям
поставеното от мен заглавие, но това е една друга тема.
Търсенето на този тип литература е само последствие от
десетилетна безотговорност и съзнателно и по-рядко несъзнателно
моделиране на духовното здраве на българина.
Какво имам предвид. Това съзнателно моделиране започна още в
началото на т.нар. преход, след 1989 година. Тогава беше отказано да се
въведе вероучение в началните класове, въпреки че имаше сериозна
инициатива по този въпрос. На тези които веднага ще скочат да ми
опонират по темата, веднага отговарям, че ето тази незаета ниша в
човешката душа, вродената духовна потребност в човека, се запълва в един
момент с ето тези изброени по-горе заглавия. Защото вярата е заложена в
нас и ние трябва да я развиваме, но в правилната посока. И когато тази
посока не е дадена от ранните години се стига до много тежки
последствия.
По същото това време започна и налагането на т.нар. мутренските
ценности върху цялото общество. Това налагане беше покровителствано и
стимулирано, от най-отговорни фактори в държавата, били те предкулисни
или задкулисни. Тези ценности ги виждаме и досега и добре ги познаваме.
Това е толериране на тарикатлък, на схеми и измами, чрез които се печели
и в никакъв случай на условия чрез работа и честен труд. Това е слушане
на евтин и елементарен вид музика, възбуждаща ниските страсти или
ниските чакри, може да се каже също. Това е налагането със сила над
опонента, а не с аргументи и разум.
Оттам стигаме и дългосрочното разбиване на икономиката на
страната, заслуга на много поредни правителства, което доведе българина,
грамотен или неграмотен, до положението на един общ работник, който
може да си намери добре платена работа единствено в чужбина. Но винаги
като един наемен работник, по-скъпо или по-ниско заплатен.
Подобни теми разбира се са надълго и нашироко коментирани, тук
само ги маркираме. Няма да говоря за фактора интернет през последните
години, за нивото на образование, липсата на достатъчно обществени
примери на благотворителност и работа в полза на обществото.
Връщам се към темата за духовното здраве. Трябва да си дадем
сметка, че така като е нужно спазване на физическа хигиена, така е нужно
и спазване на духовна хигиена. Това е нещо, което трябва добре да
помним. Означава че сами трябва да си налагаме дисциплина и контрол.
Трябва да внимаваме, да избягваме и да не отделяме лично време на евтини
заглавия, на празнословия, на неясни философски и духовни манипулации.
Трябва сами да преценяме, кои предавания да гледаме и кои не, какво
научаваме от тях и какво ни дават. Какво четем и какво ни дава то.
Трябва сами да съзнаваме какви духовни учения следваме и накъде ни
водят. Трябва сами да се въздържаме от разпространяване на информация,
която сами виждаме, че не води до нищо смислено. Това важи особено за
все по-популярните онлайн социални медии. Дори и разпространяването на
разни евтини шеги или колажи през мрежата, в много случаи може да се
приеме като безсмислено и духовно ощетяващо занимание, нас и другите
хора. Затова трябва да внимаваме във връзка с всичко това.
Също така духовното здраве се подържа и чрез физическото здраве,
както и обратното. Не може човек да претендира че е мъдър, духовно
извисен и т.н., а да е занемарил физиката си и физическото си здраве,
като пример. Или да пуши и употребява наркотици, като друг пример, а да
отправя духовна послания и да говори за духовни достижения. Не вярвайте
на такива хора или поне имайте предвид, че трябва да внимавате в
качеството на техните духовни проповеди.
Добре е да се спазва традиционната вяра за даден район (в смисъл
на страна), в който човек е роден. Казвам го аз като човек, писал книга
за будизма, толерантен към всички религии, но ясно съзнаващ, че
оформените със столетия и хилядолетия практически и духовни принципи на
дадено място трябва да се спазват.