Големи изненади на изборите на 11 юли

За втори път тази година ще се провеждат избори на Народно събрание. И за пореден път пропагандната машина, от вестници, телевизии и интернет платформи и издания работи с пълна сила. Само че, през годините се научихме да бъдем критични към прогнози, проучвания на обществените нагласи, предвиждане на изборни резултати и т.н. Понеже много пъти виждахме едно и също. А това е драстично разминаване, много често, на прогнозите и реалните резултати. Моето предвиждане е, че едно от най-драстичните разминавания между предвиждания и резултати ще видим на настоящите избори. Едната основна причини е все същата – съзнателно манипулиране на резултатите, в полза на една или друга политическа сила, което го има на всички избори и което изкривява очакванията на гражданите по отношение на изборните резултати. Другата основна причина е въвеждането на повсеместно машинно гласуване, което се случва за първи път. Въвеждането на машинно гласуване беше най-важно решение на 45-тото Народно събрания. То успя да мине и на първо и второ четене в резултата на множество обстоятелства, които няма как да разгледаме в момента. Въвеждането на машинно гласуване въведе по един елегантен начин образователен ценз. Тема която също е дискутирана многократно през годините. С въвеждането на машинно гласуване обаче ще стане ясно кои политически сили разчитат на по-малограмотното и по-лесно манипулируемото население в Република България. Резултатът ще се изрази в намаляване подкрепата на съответните партии. В този смисъл може да се окаже, че така наречените български патриоти, за които ромската маргинализираност и антисоциалност е една от любимите теми, ще паднат жертва на машинното гласуване. Както и водещата на предишните избори партия ГЕРБ също може да свали част от резултатите, в невъзможност да осигури подкрепа сред ромските общности. Приказките за изравнени резултати между партия ГЕРБ и сравнително младата партия ИТН, явяващи се масово в различните медии ги оставяме за наивниците. А те стават все по-малко в нашата страна, отдавна претръпнали и обръгнали на всякакви политически манипулации. Като направим справка и с предишните избори и прогнозите за тях, може лесно да предвидим, че разликата между ИТН и ГЕРБ ще е шокираща за наблюдателите. Тя ще е в рамките на около 10 процента, в полза на ИТН разбира се. Висок ще е процентът и за партията ДПС, колкото и традиционно да не ни е приятно и да прехапваме устни при високи проценти получени от тази политическа сила. Но и тази тема е многократно коментирана, през годините, че при висока избирателна активност реално е възможно партия като ДПС да остане и извън парламента. На предстоящия вот също така е възможно партиите в новия парламент да са пет, а не шест, както бяха в предишното народно събрания, с най-малката ИМВ. Пет партии, а не шест или седем, с едни много силни ИТН и ДПС, което няма да е много добре за демокрацията, да си признаем. Партия ИТН, а и ДПС в предишния кратък парламент, показаха желание за спазване на закона, конструктивност в работата, и дълбока загриженост към държавните дела. Само че, ние като избиратели си знаем за разликата в добрите намерения и реалните решения, при българските политици. При партията ИТН, партията на Слави, а отскоро партията на Тошко и на Ива, има две тенденции. От една страна е наистина желание за спазване на законите и на Конституцията, желание за промяна на статуквото, желание за издигане на професионалисти на съответните места, в държавното управление. От друга страна се вижда пълната липса на идеи за бъдещо развитие на страната, свързано и с липсата на подходящи хора и кадри. От друга страна ГЕРБ управляваха България десет години, без каквато и да е визия за развитие на държавата, и без съответните кадри, така че това няма да е нещо ново в българската политика и обществена действителност. При всяко положение задава се нов политически ред, различен от предишното десетилетие. Този нов политически ред, може да се обърне в правов и държавен, което като се знаем какви сме и какво се е случвало досега е малко вероятно. Но този нов ред може и да се изроди в нова диктатура или в анархия. Анархията не е задължително нещо лошо, ако погледнем речниците, какво казват по този въпрос. И все пак е анархия. Аз залагам на това последното.

Причини за поява на хейтърството в България

Тук ще се спра на три основни причини за появата на хейтърството в България. Така нареченото хейтърство, от думата ”хейт” – мразя, е сравнително нов термин в нашата реч, но вече широко разпространен. Той е част от новите термини, неразделно свързани с комуникационно-информационния поток, заливащ ни отвсякъде и станал неизменна част от живота ни. Три са основните причини за поява и разпространение на хейтърството в наши дни, като на първо място за мен е системната липса на справедливост, в държавата, в последните 30 години. Липсата на справедливост, и това усещане, дори когато е съществувала такава, съпътства неизменно времето след 1990 година. През този т.нар. преход, който се проточи 30 години, а не е ясно дали и не продължава все още, видяхме доста възходи и падения на отделни личности, на отделни групи, но силното чувство, че много хора не си получиха заслуженото остана. В България все още няма нито един осъден политик, за престъпление от общ характер, камо ли такъв лежал в затвора. Така хората вече се отчаяха, че могат да очакват някаква справедливост по отношение на извършени от политиците обществени кражби, участие в задкулисни сделки, търговия с власт, а и други съвсем криминални престъпления. Хората видяха, че единственото което могат да направят по този повод е да хейтат и да мразят, та барем по този начин повлияят на събитията, барем по този начин постигнем справедливост. В нашата страна се натрупа не жажда, а направо бих го нарекъл глад за справедливост. Този глад за справедливост така безнадеждно престърга в обществения стомах, в обществения организъм, че вече чак взе да преминава. Този глад намира едно от малкото си удовлетворения в омразата, хейта. Втората причина е чуждият елемент, така бих го нарекъл. Българинът по природа е патриартхален и добър човек. Е, дори да е малко нихилист понякога, това не го прави задължително хейтър, мразещ човек. Нашето затворено, комунистическо патриархално общество преди 1989/1990 година, взе да се разчупва, изхитрява, съзрява, постепенно пред следващите години. Но ето че се появиха хора, журналисти в случая, като Ник Щайн, немец и Албена Вулева, рускиня. Тези хора чужденци, днес почти забравени, просто вкараха езика на омразата в българския ефир, в българската журналистика, в българското общество. Този език на омразата просто не беше познат дотогава. Няма да забравя, лично аз, който случайно гледах навремето едно предаване на Албена Вулева за фолкзвездите. Не че ги обичам особено, но просто бях шокиран, че някой може да говори по толкова груб, вулгарен и безпардонен начин за тях, така да ги коментира. Нещо напълно непознато за нас като българи, за нашето общуване. Дали този силен хейт, съществува сред другите нации, може би като национална черта, не се наемам да твърдя. Така стигаме и до третата основна причина – объркването между критичното мислене и хейтът. Може би и самите чужденци, които споменах, а днес се вижда, че и много други хора, просто не правят разлика между една градивна критика, между критичен анализ на нещо и чистата омраза, хейта. А разликата е много голяма, между това да критикуващ нещо по същество, по точки и с аргументи, или просто да си плямпаш, да повтаряш клишета и на практика да хейтиш. Така хората бъркат, не си дават сметка, за разликата между критичният анализ, който по принцип е градивен и хейта, който по принцип е деструктивен. Това са, според мен, трите основни причини за появата на т.нар. хейтърство и в нашата родина, в крак със световните тенденции. Нашият български народ е разумен, трезв и патриархален, колкото и напоследък това да не си личи, затова със съжаление наблюдавам как се поддава на тази вредна тенденция безпринципната омраза. Но пак да повторя, тя е родена от липсата на справедливост, неовъзмезденост на обществото, външно влияние и копиране на чужд манталитет и несъзнаване на разликата между градивна критика и омраза по шаблон. Жалко...

Социалните мрежи – евтиният път към славата

От средство за общуване, за размяна на мисли и споделяне на интереси, социалните мрежи се превръщат все повече в една лесновъзбудима емоционална въртележка, превръщат се в една търговска платформа, задръстена от предложения и реклами. Замислени като нещо добро, социалните мрежи все по-трудно удържа положителното си предназначение, залети от порой настроения и емоции, хейтърство, което хората представят за критична мисъл, ефимерна слава и шествие на масовия вкус - всичко това превръща общуването в мрежите в нещо по-скоро отрицателно. Въпросите свързани със социалните мрежи са много, но тук ще се спра на някои, които ми се виждат важни. Вече за всички става ясно, че социалните мрежи са един не рационален, а емоционален проект. В социалните мрежи определено вълненията надделяват над трезвия разум, емоционалното надделява над практичното. В резултат се оформя една лесновъзбудима маса от потребители, която може да е съставена дори и от съвсем практични и трезвомислещи хора. Тази лесновъзбудима маса е насочвана непреднамерено или съвсем преднамерено в различни посоки. Емоцията надделява, взимат се решения, но се губи спора, дискусията, изясняването на фактите. Уж в защита на основни, базови принципи, често се стига до безпринципност и истерия, в която гласът на разума просто няма как да бъде чут. Социалните мрежи по елементарен начин ласкаят и обслужват нашето его. Всеки човек се стреми към това да бъде разбран, стреми се към изява и налагане на определени принципи, които счита за правилни, ласкае се от похвала на своя труд, радва се на придобитата слава. Хората намират всичко това в социалните мрежи, които обаче позволяват то да бъде постигнато по един лесен, елементарен начин. За да сполучиш, трябва да се учиш, е казал народът. Само че в мрежата това се постига само с един цитат, или с една мисъл, прекопирана или собствена - без значение. Тази мисъл ти носи харесвания, похвали, коментари, т.е. сполучил си, или се усещаш сполучил, без задължително да си учил. Славата е естествен процес, които идва след много години работа, учене, творчество. Социалните мрежи предоставят бърз път към славата – една снимка, една мисъл, едно наблюдение и славата е с теб. Получаваш признание, лайкове, коментари, положителни оценки. Социалните мрежи захранват егото ни по най-бърз и елементарен начин. В това всъщност се състои и тяхната необяснима на пръв поглед, магнетична сила, трудно преодолима. Признанието и оценката разбира се не са нещо лошо - те радват и ни стимулират. От друга страна обаче ни пристрастяват към една малко или много алтернативна действителност. Губят нашето време и енергия. Постигането на евтината слава и лесното „чешене” на егото изгражда у нас и една погрешна самооценка и преценка за фактите. Това, което говорим за социалните мрежи важи в определена степен и за личните блогове, ютюб канали, за научните форуми, сайтове за обмяна и публикуване на собствени материали и т.н. Все пак в тях има положен повече труд, който заслужава оценка, но и тук трябва да се внимава с пристрастяването и лесния път към стимулиране на егото. Интернет пространството, като неотменна част от нашия живот днес, няма как да бъде заобиколено, дори и при добро желание. Просто трябва да имаме някои неща предвид, за да може да извличаме от мрежата, а не да се окажем нейни пленници.