Причини за поява на хейтърството в България

Тук ще се спра на три основни причини за появата на хейтърството в България. Така нареченото хейтърство, от думата ”хейт” – мразя, е сравнително нов термин в нашата реч, но вече широко разпространен. Той е част от новите термини, неразделно свързани с комуникационно-информационния поток, заливащ ни отвсякъде и станал неизменна част от живота ни. Три са основните причини за поява и разпространение на хейтърството в наши дни, като на първо място за мен е системната липса на справедливост, в държавата, в последните 30 години. Липсата на справедливост, и това усещане, дори когато е съществувала такава, съпътства неизменно времето след 1990 година. През този т.нар. преход, който се проточи 30 години, а не е ясно дали и не продължава все още, видяхме доста възходи и падения на отделни личности, на отделни групи, но силното чувство, че много хора не си получиха заслуженото остана. В България все още няма нито един осъден политик, за престъпление от общ характер, камо ли такъв лежал в затвора. Така хората вече се отчаяха, че могат да очакват някаква справедливост по отношение на извършени от политиците обществени кражби, участие в задкулисни сделки, търговия с власт, а и други съвсем криминални престъпления. Хората видяха, че единственото което могат да направят по този повод е да хейтат и да мразят, та барем по този начин повлияят на събитията, барем по този начин постигнем справедливост. В нашата страна се натрупа не жажда, а направо бих го нарекъл глад за справедливост. Този глад за справедливост така безнадеждно престърга в обществения стомах, в обществения организъм, че вече чак взе да преминава. Този глад намира едно от малкото си удовлетворения в омразата, хейта. Втората причина е чуждият елемент, така бих го нарекъл. Българинът по природа е патриартхален и добър човек. Е, дори да е малко нихилист понякога, това не го прави задължително хейтър, мразещ човек. Нашето затворено, комунистическо патриархално общество преди 1989/1990 година, взе да се разчупва, изхитрява, съзрява, постепенно пред следващите години. Но ето че се появиха хора, журналисти в случая, като Ник Щайн, немец и Албена Вулева, рускиня. Тези хора чужденци, днес почти забравени, просто вкараха езика на омразата в българския ефир, в българската журналистика, в българското общество. Този език на омразата просто не беше познат дотогава. Няма да забравя, лично аз, който случайно гледах навремето едно предаване на Албена Вулева за фолкзвездите. Не че ги обичам особено, но просто бях шокиран, че някой може да говори по толкова груб, вулгарен и безпардонен начин за тях, така да ги коментира. Нещо напълно непознато за нас като българи, за нашето общуване. Дали този силен хейт, съществува сред другите нации, може би като национална черта, не се наемам да твърдя. Така стигаме и до третата основна причина – объркването между критичното мислене и хейтът. Може би и самите чужденци, които споменах, а днес се вижда, че и много други хора, просто не правят разлика между една градивна критика, между критичен анализ на нещо и чистата омраза, хейта. А разликата е много голяма, между това да критикуващ нещо по същество, по точки и с аргументи, или просто да си плямпаш, да повтаряш клишета и на практика да хейтиш. Така хората бъркат, не си дават сметка, за разликата между критичният анализ, който по принцип е градивен и хейта, който по принцип е деструктивен. Това са, според мен, трите основни причини за появата на т.нар. хейтърство и в нашата родина, в крак със световните тенденции. Нашият български народ е разумен, трезв и патриархален, колкото и напоследък това да не си личи, затова със съжаление наблюдавам как се поддава на тази вредна тенденция безпринципната омраза. Но пак да повторя, тя е родена от липсата на справедливост, неовъзмезденост на обществото, външно влияние и копиране на чужд манталитет и несъзнаване на разликата между градивна критика и омраза по шаблон. Жалко...